БСП-Пазарджик: Решението за „демонтиране” на Паметника на Съветската армия доказва, че превес вземат ретроградни сили и политици, които не са на мястото си

Решението на Столичната общинска комисия по образование и култура за „демонтиране“ и „преместване“ на Паметника на Съветската армия от там, където му е мястото, е болезнено доказателство, че днес в България превес вземат ретроградни сили и политици, които не са на мястото си. Не са на мястото си като морал, като достойнство, като чувство на отговорност към Родината си и корените си. 

Оставяме настрана асоциациите за онези мрачни исторически периоди, през които са се унищожавали паметници, горели са клади с книги и високи ценности на човешкия дух. Дано не ни застигнат последствията на тези жестокости. 

Нашите „ликвидатори“, разбира се, са по-конюнктурни и страхливи. Лицемерните български „демократи“ от десетилетия си играят с паметта и болката на раздраната от Втората световна война Европа и обругават един от спасителите ѝ -  Съветската армия. Припомняме, че първите опити за „демонтаж“ на паметника са от 1993 г. 

Днес обаче те имат съучастници и подстрекатели. Отдавна висящият въпрос за премахването на символа на победата над хитлерофашизма, рязко и предизборно бе употребен от групата на ГЕРБ в Столичния общински съвет. След като Бойко Борисов заяви, че монументът трябва да се махне, групата на ГЕРБ-СДС в общинския съвет се „зае“ да изпълни волята му. С надеждата, че „демократичният свят“ ще забрави за корупцията и бедността в България и пак ще погледне благосклонно новопомазаните демократи. Случайно или не, на 3 март 2023 г. кметът на район "Средец", на чиято територия е паметникът, изпрати искане до областния управител на София да прехвърли собствеността върху паметника на Столичната община. За да може тя да се саморазправи с него без да пита държавата. 

Идват избори и всичко може да бъде жертвано – история, минало, ценности, морал, дълбоки връзки. 

Затова, ние, социалистите от Пазарджишко питаме – дали „демонтажът“ ще върне достойнството ни на българи, дали ще направи столицата ни наша гордост, дали ще реши проблемите ни? Дали извън страната международните фактори ще ни наредят сред нациите с характер, или ще се затвърдим в графата „послушни, безволеви и лесни за употреба“. Питаме още дали „светлият“ пример няма да бъде последван и другаде, където вече десетилетия скланяме глава пред подвига на руските и съветските воини - в Пловдив, Пазарджик, Стара Загора? Не е ли вероятно някой безгръбначен политически фактор да стигне и до Шипка? 

Днешният конфликт в Украйна не е онази война, увековечена от Паметника на Съветската армия, не е онова върховно усилие на руси, славяни и българи, носещо високото име „Шипка”. Не е „Альоша“ в Пловдив, нито „Бранителите“ в Стара Загора. Няма нищо общо и с десетките наши паметници и плочи в Пазарджишко, на които свеждаме глава пред паметта на русите, жертвали живота си за братята българи.  

Ние, социалистите, вярваме, че мръсната вода ще изтече, че здравият български морал ще надвие умората от политиката и хората ще се изправят срещу „ликвидаторите“. Вярваме, че не изборите, а българското достойнство са над всичко! 

И нашето противопоставяне няма да е само на думи, а и с дела – пред Паметника на съветската армия и пред всеки друг паметник, белязал съдбата на Отечеството ни! 

Очакваме ви там! На 9 март в 9.00 ч. пред Софийски общински съвет и после пред Паметника на Съветската армия!