Бруталното изопачаване на историята

Явор ЧУЧКОВ

Наскоро български бивш коментатор в американското държавно радио "Свободна Европа", номиниран за наградата "Човек на годината" на Българския хелзинкски комитет, публикува за пореден път разсъждения за Руско-турската "поробителна" война: "Трети март е руско събитие, чието превръщане в национален празник на България е най-печалбарският ход в похода на руската пета колона у нас през последните три десетилетия". Подобни текстове се нароиха през последните години. Авторите им твърдят, че Русия играла "театър" чрез Руско-турската война от 1877-1878 г., "съзнателно измамила тогавашните наивни българи", "подло измислила начин да ни привърже към себе си" и "тайно подготвяла Берлинския договор", който бил "изгоден за нея". В крайна сметка, чрез Берлинския договор Русия "отнела" от България половината от българските територии... (интересно от коя България ги е отнела, след като българска държава тогава не е съществувала).

Невъзможно е да изредя всички важни исторически факти, които опровергават авторите на тези четива. Достатъчно е да посоча, че от март до юни 1878 г. Англия, подкрепена от другите Западни сили, прави всичко възможно за свеждане до минимум на резултатите от руската победа във войната с Османската империя и за обезсмисляне на Санстефанския договор. А виенското правителство още на 15 януари 1878 г., под председателството на император Франц Йосиф, обсъжда предложението на своя външен министър за военна намеса на Австро-Унгария срещу Русия.

Англия и Австро-Унгария действат от позиция на силата, възползвайки се от затрудненото положение на Русия след изтощителната война с Турция. След подписването на Санстефанския договор австрийското правителство известява другите Велики сили, че трябва да бъде свикан конгрес за неговото ревизиране. Западноевропейските сили се съгласяват. Изискванията към Русия са бъдещата българска държава да бъде васална спрямо Турция и да граничи на юг със Стара планина (67 години по-късно, след Втората световна война, Чърчил и Рузвелт настояват за същото, но съветското ръководство категорично не позволява да бъде осъществен този англо-американски план).

На 10 март 1878 г. кралица Виктория пише до своя външен министър лорд Дарби: "Сега ние трябва да видим нашите права осигурени, така както и тези на нашата вярна Турция, която ние изоставихме на един агресивен и жесток враг - Русия". На 27 март министър-председателят Дизраели предприема поредната войнствена демонстрация, за да сплаши Русия: мобилизация на резервите на английската армия и полиция. По същото време новият външен министър на правителството в Лондон лорд Солсбъри известява Великите сили, че 

Англия ще отстоява с военни действия

своите интереси и претенции спрямо Санстефанския договор и няма да позволи създаването на силна славянска държава в този район. За да подсили този отдавна готвен ултиматум към Русия, още през февруари Англия демонстративно изпраща своя средиземноморски военен флот в Дарданелите, безцеремонно нарушавайки приложената към Парижкия мирен договор международна конвенция за Проливите от 1856 г. След като английската ескадра заема стратегическа позиция чак при Принцовите острови, близо до Цариград и Босфора, и най-малкият инцидент би станал повод за започването на бойни действия.

На 2 май правителството одобрява решението да бъде сключен военен съюз с Турция. Няколко дни по-късно Дизраели заявява на руския посланик в Лондон, че Англия няма да спре подготовката си за война и че Русия трябва да приеме английските условия и най-вече да се откаже от "голяма България". Английското правителство прехвърля индийски бойни части в Средиземноморието, а Австро-Унгария придвижва свои войски на юг.

Русия е изправена пред опасността от война срещу вероятна коалиция от три или четири големи западни държави, пасивно подкрепяни от "неутралната" Германия, както и срещу Турция. Една нова война обаче е щяла да бъде разгром за Русия, тя не е била в състояние да я води, защото след Руско-турската освободителна война е била обезкървена и обезпаричена. На двата фронта - Дунавския и Кавказкия, според изследователите (например проф. Пламен Митев), Русия е загубила не по-малко от 202 хиляди души. Жертвите, останали инвалиди, са 35 хиляди. Руската армия е била крайно изтощена от продължителните и тежки сражения, а в самата Русия по време на военните действия смъртността се повишава с 15% и естественият прираст на населението намалява с около 50%. Русия финансово е в отчайващо положение, една нова война би я довела до банкрут. Изразходените за бойните операции по време на Руско-турската война средства от бюджета на Русия надхвърлят 1,1 млрд. златни рубли (сума, равна на удвоения държавен бюджет на цялата Руска империя за 1878 г.).

На Берлинския конгрес и съпътстващите го преговори Русия е била принудена да отстъпи пред 

натиска и ултиматумите на Запада

и да приеме анулирането на Санстефанския договор и наложените й от Запада клаузи. С подкрепата на Франция, Италия и Германия, Австро-Унгария и Англия получават съответно Босна и Кипър, а съюзникът на английските "национални интереси" Турция се сдобива с Македония и Тракия. Затова народният поет възкликва по адрес на Запада: "Европо, блуднице вавилонска, кръвнице македонска, трижди да си проклета!".

Днешните наши национални продажници твърдят, че "истински загрижените за съдбата на България" са били Бисмарк, Британия и изобщо Западът, а не "измамницата" Русия. Тук ще добавя още няколко исторически факта. Германският канцлер Ото фон Бисмарк - първият западен държавник, отхвърлил Санстефанския договор, на чието име българските управляващи се канят да кръстят площад в София, пише следното: "Когато решихме да свикаме конгреса в Берлин през 1878 г., ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси, на Германия". Около година преди това, след като руският цар Александър II слага своята знаменита резолюция върху писмото-плач на българския екзарх Антим I до петербургския митрополит Исидор: "Да се освободи България!", Бисмарк заявява: "Аз не бих пожертвал живота на нито един германски хусар заради участта на овцекрадците от долното течение на Дунав!". Бисмарк подпомага материално Турция и й доставя 500 от най-модерните за времето си оръдия "Круп".

На британския министър-председател Дизраели, обявил създаването на Българско княжество за заплаха за английските интереси, принадлежат думите (за изкланите българи през Априлското въстание): "Какво са 12 хиляди избити българи пред нашите чудесни отношения с Османската империя!?". Възмутен от прусашкия цинизъм спрямо българите, Тургенев пише памфлета си "Крикет в Уиндзор". Този крикет се разиграва като апокалиптичен сън в британския кралски дворец - вместо топки, по подстриганата морава се търкалят отрязаните глави на невръстните българчета... Тургенев завършва с думите: "Не, Ваше величество, детската кръв не ще измиете никога!".

Ще цитирам и един от идеолозите на кървавия британски империализъм - бруталния масов убиец Уинстън Чърчил, по чиито заповеди са избити десетки милиони цивилни индийци, африканци, руснаци, германци, малайци и какви ли не още хора. Той е любимец на днешните ни чуждопоклоннически и безродни евроатлантици, организиращи тържества по повод издаването и преиздаването след 1989 г. на неговите "Мемоари". Като министър-председател на Британия, през октомври 1943 г. Чърчил се изразява вулгарно и с неприкрита омраза към българския народ: "Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок. София трябва да бъде бомбардирана и изравнена със земята, а в развалините й да се засеят картофи!... Държава с името България не трябва да съществува."

Да не би да не знаят тия исторически факти нашите национални безчестници, систематично промиващи мозъците на днешните остатъци от българския народ? Бога ми, със сигурност ги знаят! При някои хора обаче подлостта няма граници. За тях важното е България да участва в пропагандната хибридна война против Русия. И тя участва, и то активно и старателно. А що се отнася до народа, все по-шашардисан от наглостта на леещата се медийна пропаганда, за него е в пълна сила сентенцията на безскрупулния Бисмарк: 

"Ако повторим една лъжа три пъти, народът ще повярва"

И той все повече вярва. А на Русия дължим всичко: и освобождението ни от турско робство, и създаването на държавата ни, и учредяването на институциите ни, и организирането на армията ни, и изграждането на здравеопазването и образованието ни, и поемането (от Русия) на огромния, непосилен за страната ни, български държавен дълг към Османската империя, защото иначе Западът и Турция са отказвали да признаят обявената от България през 1908 г. държавна независимост. 

Темата за Берлинския договор е представяна през последните години чрез брутално и нагло изопачаване и премълчаване на историческите факти. Тя е твърде болезнена за мен, защото въпросният наложен от Запада договор е станал причина за смъртта на немалко личности от моя род. Запомнил съм един завет от моя прадядо Ефрем Чучков - един от най-видните дейци на българското национално-освободително движение в Македония: вечно да обичаме Русия и люто да мразим и проклинаме притворството и безскрупулността на Западните сили, които чрез Берлинския конгрес са обрекли българите в Македония на продължаване на робството и на адски мъки и страдания - опожарени села и градове, десетки хиляди избити мъже и изнасилени жени, безправие и поругано човешко достойнство.

Надявам се, че въпреки провежданата мощна дезинформационна медийна кампания, българският народ няма да позволи да бъде заличена неговата историческа памет.