"Брекзит" - самоубийство по английски

Методи Методиев

През последните повече от две години станахме свидетели на невижданата истерия, обхванала Обединеното Кралство след проведения през юли 2016 г. референдум за напускането на Европейския съюз от страна на Лондон. Кой ли във Великобритания не се опита да направи вариации на тема "Брекзит"? Кой ли не се опита да натрупа политически кредит? Кой ли не се потруди да манипулира тукашното обществено мнение и като резултат не понесе нито политическа, нито наказателна и дори нито морална отговорност? Твърде много демагози, умерени и крайни манипулатори от типа на бившия председател на националистическата партия ЮКИП Найджъл Фараж и бившия външен министър Борис Джонсън направиха огромен политически капитал и популярност, като все още "ловят риба в мътната вода" на "Брекзит"-а в името на своите егоистични цели и планове. И докато Фараж се оказа значително по-мъдър и след като изпълни пъкленото си дело по манипулацията на общественото мнение в Кралството и се оттегли под "дебелата сянка на евровата евродепутатска заплата" в изчакването на по-добри времена (въпреки огромните си евроскептицизъм и еврофобия Фараж не се отказа от мястото си на депутат в Европарламента!), то неговият съговорник Борис Джонсън явно се е прицелил доста по-високо.
Не би било изненадващо Борис да вижда себе си в премиерското кресло на "Даунинг стрийт" номер 10 и като че ли това за него е въпрос на кратък период от време. Пригласят му в хор още две интересни личности - бившият министър за "Брекзит" Дейвид Дейвис и бекбенчерът (разбирай второразряден депутат в парламента) от средите на консерваторите Джейкъб Рис-Мог, който също се появи от нищото и реши, че неговата звезда ще заблести чрез "Брекзит".

Учудваща масова лудост

И докато Дейвис се усмихва благо и стои в сянка, то Джонсън и Рийс-Мог се къпят във вълните на обществения интерес пропагандирайки "самоубийство по английски", т.е. напускането на ЕС от Великобритания без споразумение. И най-удивителното е, че съществува значителна поддръжка за подобен изход! Сякаш хората тук са слепи и глухи за последствията от един неразумен "Брекзит"! Една учудваща масова лудост... И докато политици като Джонсън и Мог пропагандират самоубийство с оръдейни залпове, правителството на Великобритания се подготвя за самоубийство, но да речем, "само" с пистолет. И в двата случая имаме смъртен случай. Важното е защо и "трезвомислещите" властимащи в Лондон не предлагат конструктивни решения и не търсят достатъчно диалога и компромиса в разговорите с Брюксел? Неколкократно беше ясно казано и показано от редица високопоставени политици от висшия ешелон на ЕС - председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет Доналд Туск, главния преговарящ на ЕС по въпросите на "Брекзит" Мишел Барние, докладчикът на Европарламента по процеса на "Брекзит" Ги Верховстад и др., че сметката на Лондон няма да стане и Великобритания не ще има възможността да използва "благинките" на общия европейски пазар, без обаче да се придържа към останалите принципи и ценности на ЕС като, например, свободното движение на хора вътре в Евросъюза.

Проблемната граница

Другата червена линия в преговорите, която Брюксел няма да прекрачи, е въвеждането на реална граница между Република Ирландия и британската провинция Северна Ирландия. Вярно е, че изминаха почти 20 години, откакто ИРА сложи оръжие и се подписа т.нар. Споразумение от Разпети Петък, но вече сериозни полицейски източници предупредиха многократно, че бодливи мрежи, пропусквателни пунктове, гранични патрули и всякакви подобни мерки и съоръжения ще бъдат потенциална мишена на нападения от страна на ирландските юнионисти. В Лондон се преструват на оглушели по въпроса. До момента британското правителство така и не е представило план за разграничението между Ирландия и Северна Ирландия.
Преговорите са в задънена улица, или както се изрази Юнкер, "...приличат на нежен танц между ядосани таралежи...". Министър-председателят на Великобритания Тереза Мей се е хванала като удавник за сламка за своя "план Чекърс", който обаче не се приема нито от Брюксел, нито от вътрешната опозиция в Консервативната партия, да не говорим за опозиционните Лейбъристи и останалите проевропейски политически сили и движения във Великобритания. Май само Мей като на инат размахва "Чекърс" и повтаря заклинанието "Или "Чекърс" или напускаме ЕС без сделка...".
Междувременно, за да стане кашата още по-гъста, Доналд Туск направи поредното щедро предложение или концепция, назована "Сделка Канада плюс, плюс, плюс" или всеобхватно търговско споразумение с допълнителни анекси за сигурност и външна политика. Лондон засега мълчи по въпроса. Британците искат хем да търгуват без такси с ЕС, ама и да си сключват по свое усмотрение и други двустранни споразумения за свободна търговия с близки и далечни страни, повечето от които и бивши колонии в рамките на Британската общност. Съществуват големи съмнения, че това ще им бъде позволено. Колкото и да прави шоу, представяйки се за кралица, макар и неформална и танцуваща, Тереза Мей е изправена пред много тежък период. Единствено въпросът за границата в Ирландия би могъл да остане за дневния ред на срещата на ЕС през ноември, а някои технически въпроси дори биха могли да бъдат отложени и за декември т.г.

Игра на нерви и аргументи

Определено играта на нерви и аргументи ще става все по-интересна с напредването на времето. Определено обаче прави впечатление нервността на Лондон, изразяваща се в обидни квалификации по отношение на ЕС, липса на конструктивни предложения и едно безидейно правителство със силна вътрешнопартийна и парламентарна опозиция. Също така се наблюдава един хладнокръвен Брюксел, който ясно е очертал червените линии в преговорите, които няма да премине, а наред с това с сплотената позиция на 27 страни членки по въпроса за "Брекзит".
В крайна сметка нито един от основните въпроси не е решен. Границата в Ирландия е най-щекотливата тема, сумата, която Лондон ще трябва да заплати по сделката за напускането на ЕС, също е твърде обтекаема, говори се за 36-39 милиарда британски лири, търговското споразумение и политическото споразумение за бъдещите отношения изглеждат все още твърде мъгляви и противоречиви, вече дори никой и не говори за съдбата на над 3 милиона европейски граждани, живеещи във Великобритания, и за тези над 1 милион британци, заселили се и работещи на Континента (да не говорим, че и когато се говореше по въпроса единствено се споменаваха онези граждани на ЕС, живели в Обединеното Кралство 5 и повече години, а какво ще се случи с останалите?). Европейските инвеститори и икономически субекти във Великобритания дадоха ясен сигнал, че ако няма сделка, просто ще изтеглят бизнеса си от страната, а това ще означава стотици хиляди безработни.

Властите предпочетоха ролята на щрауса

Вместо да направи равносметка по въпроса Лондон отново взе неконструктивно и хаотично решение за ограничаването на миграцията - същата тази миграция, благодарение на която икономиката на страната върви напред и безработицата е достигнала рекордно ниски равнища от 4,3 процента. Явно към момента управляващите във Великобритания са избрали ролята на щрауса и си зариват главата в пясъка, за да отлагат решението на проблемите във времето. Да, ама други части остават открити, а опасности дебнат отвсякъде...
Много би било интересно, ако се стигне да сценария, в който Лондон напуска без сделка с Евросъюза. Само може да си представим гражданите на страната, тълпящи се по летища в очакване на полети на европейски компании за континента (британските ще трябва да се лицензират за тази дейност, а това със сигурност ще им отнеме доста време) или празни рафтове в магазините, тъй като обмитяването на испанските домати се е забавило, а да не говорим за потенциалната липса на лекарства и медикаменти, внасяни от ЕС... Голяма "веселба" ще настане, ако се наложи и домашните любимци на островитяните да прекарват по няколко дни в карантинни клетки на границите на ЕС... Тогава известните със своята любов към тях британци като нищо ще заприщят улиците с масови демонстрации.
Но, както се казва - глас народен, глас Божий! Като искаха да напуснат ЕС, да си сърбат попарата.
Няма съмнение, че бивша империя като Великобритания, акумулирала поколения наред ресурси и богатства от целия свят, ще съумее да оцелее. Със сигурност ще успее, но няма да е лесно.

    И Бог да пази Кралицата - и действащата, и танцуващата...