07 Юли 2022четвъртък00:43 ч.

ВРЕМЕТО:

Още от сутринта ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки. Има вероятност за локални интензивни явления. Над Източна България ще се задържи предимно слънчево и горещо. Температурите ще се понижат с 5°С-7°С. Максималните температури ще бъдат от 26°С в западните райони до 36°С на места в Източна България. Още от сутринта ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки. Има вероятност за локални интензивни явления. Над Източна България ще се задържи предимно слънчево и горещо. Температурите ще се понижат с 5°С-7°С. Максималните температури ще бъдат от 26°С в западните райони до 36°С на места в Източна България.

"Кан Кубер в битка с аварите", художник Мирослав Йотов, скица Веселин Чакъров

Пегас

Темата на писателя

Братя и сестри - северни македонци! (Нещо като обръщение)

/ брой: 233

автор:Дума

visibility 74

От редактора

Скъпи читателю! 

В днешното издание на приложението за литература, изкуство и култура ще прочетеш размислите на поета Георги Драмбозов по една актуална и щекотлива тема - Северна Македония и българските корени...

Приятно четене.


Георги ДРАМБОЗОВ


Скъпи мои! Бих искал да предоставя на малко нелюбезното ви внимание още няколко въпроса, преди да ви приемат в ЕС. Сакралната дата 14 декември 2021 година наближи. Това е датата, за която Евросъюзът ни предупреди, че ще приеме Северна Македония с отворени обятия. И да не си правим сметка, че ще продължаваме да си търсим историческите права. На ти куклите, дай ми парцалите, било, каквото било!... Но точно сега и точно пред прага на Европата, който вие, братя и сестри, най-сетне ще прекрачите, не мога да не ви задам споменатите въпроси. Защото предчувствам огромния компромис, който зрее в главите на нашите управляващи от утре. Защото влизането в "Заедницата", както вие наричате Европейския съюз, наистина предполага поне да сме Заедно, поне да си уеднаквим мненията относно общата ни ЧОВЕШКА история, която преиначавате повече от десетилетия. Няма да повтарям или да проклинам решенията на Берлинския конгрес, няма да се оплаквам, че нашият общ приятел, руснакът, не е смогнал и вас да освободи през 1878-а. Просто Великите сили (забелязвате ли, че и днес ги пишем с главна буква?) не са му "дозволили".

Но по същество! Първо, Самуил е най-добрият военноначалник, който се сражава редом и бди за живота на единствения потомък на Симеоновата династия след убития от българи по погрешка цар Борис Втори. Това е цар Роман. Но и след смъртта на Роман във византийските тюрми - цар на България, а не на областта Македония, става цар Самуил, и то по волята на цар Роман. Второ, милите ни братя Миладинови издават като големи историци и фолклористи "Сборник с БЪЛГАРСКИ народни песни"! Трето, Мара Бунева незаслужено НЕ се чества в Северна Македония, а тя е достойна македонка с българско самосъзнание. Четвърто, носителят на най-големия гръцки приз "Златен венец" за литература и поезия в Атина през 1860 година е българският студент по медицина Григор Пърличев за поемата си "Сердарят". Той се гордее с произхода си "варварски", т.е. "бугарски", до края на живота си. Пето, не е ли дошло времето годишнините на най-заслужилите дейци в освобождението на България и на братска Македония, тези от ВМОРО или от ВМРО, да се честват заедно от Дунава до Вардаро? И т.н., и т.н...

Освобождението на майка България, част от която и вие сте били тогава, започва от първия освободен български град на Дунава и това е моят роден Свищов. Тази "переправа" на Дунава, която и днес се изучава в учебниците по военно дело, следващите я Шипченска епопея, Плевен, Стара Загора, Родопската Шипка и т.н. са чудеса от храброст, която руските, финландските и румънските воини, редом с хилядите български опълченци, са проявили. Но това на вас не ви е известно, това изобщо не го пишат във вашите вестници, не го пишат и във вашите учебници за малки и големи или е изтрито от тях. Вие възпитавахте своите деца по сръбски образец, демек, че нямате нищо общо с изконния си български произход, че сте потомци, и то преки, на Филип и Александър Македонски - що за глупост! По вашия "историчарски" пример аз бих могъл да твърдя, че съм потомък на Севт или на някой друг, още по-древен тракийски цар, но не бих искал да ставам за смях... Това всъщност беше и един от моите въпроси, макар и оцветен от емоцията...

Но нека се върнем поне 13 века назад, около 680 година от н.е., когато Велика България на територията на днешна Украйна навлиза в своя заник, великият хан, или по-скоро кан Кубрат, събира синовете си край символичен сноп от пръчки и ги заклева да търсят, всеки със своя войска и по свой път, онгъла и щастието си по света: "Но никога не се делете един от друг - знайте кой къде е и от какво има нужда!... За да бъдете винаги в снопа, който не може да се счупи лесно." Не споменавам тези братя, които се запиляват по Италия и по Унгария. Само двама братя, Аспарух и Кубер, повеждат своите воини заедно с домочадието им по дунавския бряг, в земите на днешна Молдова и днешна Румъния, които още ги нямало като държави. Малко на запад, след като Дунав се влива в Черното море, въпреки завета на баща си да не се делят, но с условието, че рано или късно пак ще се съединят, Аспарух и Кубер се прощават ритуално.

Аспарухова и Куберова България

Аспарух минава през Дунава и разполага своята армия, нека е "орда", от храбри воини, малки кончета, жени и дечица на византийска земя, дълбоко отвъд десния бряг на вечната река... За хан или кан Аспарух има безброй източници в българската и във византийската историография, прочетете ги... Но по-малкият брат кан Кубер, или вашият пра-пра-пра-дядо, продължава пътя си край реката, минава през днешното Сръбско, прекосява половин Панония и се установява в ширното Керамисийско поле, което е днешното Прилепско-Битолско поле. Да, Кубер е по-млад от Аспарух, но не по-малко войнствен и храбър от своя брат. Кан Кубер отначало влиза в съюз с аварите, но после оглавява бунта срещу тях. Бунтът всъщност е въстание, покровителствано от византийския императорски двор, в което Кубер увлича и славяни, и потомци на древния Рим. Своевременно Кубер си издейства разрешението на византийския император да се засели заедно с българите и славяните, които го следват със семействата си, в неговите земи, а това са земите на север от Солун, край Вардар или в днешна Северна Македония. След елиминирането на аварите обаче той прави неколкократни опити да завземе и Солуна града... Българинът си е българин!... Така или иначе, двамата братя се установяват, и то вовеки веков, на византийска земя, която е край Вардара и край Дунава. Тогава именно император на Византия е Константин Четвърти - Погонат. Фамилията Погонат той носи от баща си и дядо си и тя означава Брадатият. Но не това е най-главното, защото Константин IV е изкусен дипломат и пред аварите и хазарите е предпочел да преговаря с българите. Той първо пуска Аспарух да мине Дунава, да се засели в Мизия и Тракия, но да го пази от хазарите. Пуска и братчето Кубер да се засели в Керамисийското поле, но да го брани от аварите!... А двамата Кубратови синове поддържат непрекъснато връзка помежду си.

Сливането на двете огромни части от българския народ става възможно едва през 836 година, след победния поход на кан Пресиян... Тогава българската държава става втората по големина на Балканите след Византия, а това и до днес е трън в очите на Европа. Навремето самият кан Омуртаг или, както са го наричали с любов, Строителя, е писал и предупреждавал потомците, още при изрязването в скалите на Мадарския конник: "Не забравяйте, а канете и спохождайте чичовците ни от Солун!", т.е. потомците на Кубер...

За вас става дума, мои братя и сестри от Северна Македония! Нека и днес се каним и спохождаме взаимно. И не ни горете святото знаме. И пазете гробовете на българските офицери и войници. И не пишете "Смърт, Бугари!" - Господ ще ви накаже... Сега излиза моята книга - сборник "От Дунав до Вардар" с подзаглавие "Уроците на националната ни Голгота". Тя се издава от софийското издателство "Мултипринт" на писателя Асен Асенов. Посветих я на моя пръв братовчед и духовен брат от Охрид Климент Билков - бизнесмен и издател. Ще я предоставя сърдечно и на вас!... Кажете ни: Добре заварили в Европа!... И сте добре дошли.

 

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ