07 Август 2020петък18:26 ч.

Снимки личен архив

Срещи

Бойко Ламбовски: Без обличане на мислите в слово животът ми се вижда неприемлив

Висоцки днес е вече класика, монумент, история - но който се докосне до могъщата му емоционалност, се запалва, убеден е известният поет, преводач и публицист

/ брой: 140

автор:Альона Нейкова

visibility 2199

БОЙКО ЛАМБОВСКИ е известен поет, публицист и есеист. Завършил е Френската гимназия в София и Литературния институт "М. Горки" в Москва. Убедително дебютира със стихосбирката "Вестоносец" (1986), последвана от "Ален декаданс" (1991), "Едварда" (1992), "Критика на поезията" (1995), "Господ е началник на караула" (1999), "Тежка картечница преди сън" (2004), "Бране на думи" (2004), "5 цикъла с пояснения" (2010), "Аутисо" (2016). Издава също така "Глупак в подлеза на света" (2007) - статии, есета, фейлетони, "Разкази" (2012), "Нощната лампа Васка" (2015) - детски приказки. Впечатляващи са преводите му на произведения на Йосиф Бродски, както и на емблематични творби на Владимир Висоцки.

"Литературата произхожда от мисълта и несъгласието"

"Мъчно ми е за езика - усещам, че някак обеднява"

"Да "бера думи" ми е част от живота"

"Свобода" е страшна, огромна дума - като думата "Бог"

- Кога се решихте да преведете на български стихотворение на Владимир Висоцки, г-н Ламбовски? Спомняте ли си кое бе първото?

- Ами аз все пак съм професионален работник с литературата, това ми е и образованието, и желанието, и призванието, вероятно. Пиша и превеждам поезия от поне 45 години вече. Очевидно не стигат... Друг е въпросът, че, когато превеждам, се стремя да са автори, които харесвам. Мисля, че или Георги Борисов, или Румен Леонидов за пръв път ми предложиха да преведа нещо от Висоцки. И се хванах с радост, защото го смятам за майстор. А кое беше първото - това не помня.

- Вие самият как се запалихте по творчеството на този артист? Какво ви провокира?

- Слушал съм песните му в захлас още като дете. Допадаше ми нравственият максимализъм в тях, размахът, постоянната "граничност" на чувството, усещането за трагизъм... А когато почнах да вниквам в текстовете, разбрах, че той е и прекрасен поет - там не само няма нищо излишно, но присъства великолепно чувство към богатството на езика, включително в жаргонните му форми. Затова, когато за пръв път отидох в Москва, може би първото или второто ми посещение на известни места беше Ваганковското гробище, където съвсем наскоро беше погребан Висоцки. Гробът му беше в самото начало на гробищата, а около него - за мое удивление - имаше винаги малка тълпа почитатели. Някои с китари, други с бутилка, трети - с листове, на които имаше негови стихотворения... И цветя, цветя... Тази обич към барда пост мортем ми направи голямо впечатление.

- Кои са най-големите трудности, които изпитвахте при трансформирането на текстовете му на български? 

- Преводът на поезия се нуждае от поезия - в това съм сигурен. Затова гледах да има адекватно усещане на български, да се чувства силното, находчивото от оригинала. Трудност, но и голяма радост при сполука ми доставяше тъкмо навлизането в тези лексикални пластове, които ги няма в учебника - сленговото, бандитския жаргон на места, уличната интонация...

- Знаете ли точния брой стихотворения на Висоцки, които са достъпни за българските читатели благодарение на вашите усилия? 

- Мисля, че Висоцки все пак е познат много повече като изпълнител на песни - като един Боб Дилън, да кажем, отколкото като чист поет, тоест автор на книги. Уви - днес младите почти нищо не знаят за него. 

- Как ще обясните факта, че на 25 юли се навършват 40 години, откакто Владимир Висоцки не е сред живите, а неговото творчество и личният му живот все още продължават да вълнуват?

- Така е при големите. Затова са големи - оставили са най-важното от живота си, част от душата си в творчеството. Това се усеща и затова ги обичат и след смъртта им.

- Какви хора според вас се интересуват от неговата поезия и песни днес, в ХХI век?

- Е, главно поколенията, които помнят песните му от полулегалния му период. Висоцки беше много известен не само в тогавашния СССР, но и в много страни на света. Днес е вече класика, монумент, история - но който се докосне до могъщата му емоционалност, се запалва.

- Според вас би ли се вдъхновил Висоцки от сегашната ситуация на пандемия? 

- Би намерил смешното във всичко това, вероятно, защото умееше. Но всичко би било с обич към човешкото несъвършенство и слабости...

- За него се изписа какво ли не. Има ли обаче нещо, което според вас голяма част от хората не знаят за поета, актьора и човека, чието име се превърна в емблема на истината без глазура и цензура?

- Ами не знаят точно това, според мен. Че той е наистина прекрасен поет. Че като автор на текстове, а не само като бард и артист, е голям майстор. Поезията му е дело на прецизен, високоталантлив човек. Аз се убедих в това при превода. Друго нещо - не неизвестно, но неизвестно у нас, е, че Яцек Качмарек, полският бард, автор на химна на "Солидарност" - Mury, е бил почитател на Висоцки и се е запознал с него през 70-те на миналия век.

- Имате ли любимо стихотворение на Висоцки?

- Не, любимо нямам, но харесвам и "Банька по белому?", и "Над пропастью", и "Писмо до селскостопанската изложба" - много са.

- Вие самият пишете поезия и ваши стихотворения са превеждани в други страни. На кой от езиците най-много харесвате как звучат творбите ви?

- Е, това е трудно да се каже. Струва ми се, че моите неща имат много добри преводи на руски, френски, сръбски, чешки, немски, арабски, английски, турски... В лицето на такива поети и преводачи като Виктор Кулле и Надежда Кондакова, на Кадрие Джесур, на Велимир Костов-Чеда, на Марсел Черни, на Норберт Рандов, Хайри Хамдан, Евалд Оузерс, Майкъл Марч...

- Уморявали ли сте се някога от "брането на думи"?

- Да "бера думи" ми е част от живота... Имах една прекрасна преподавателка по литература във Френската гимназия в София - Попова, тя казваше: "Да поговорим за литература, то значи да поговорим за живота"... Е - без думи, тоест без мислене и обличане на мислите в слово, животът ми се вижда неприемлив. 

- Член сте на журито на доста литературни конкурси. Кои са темите, които сега вълнуват младите поети и писатели? Има ли кой да поеме щафетата на качественото българско слово?

- Темите са все същите - любов, несправедливост, тъга от несъвършенствата на света и нашите собствени несъвършенства, различни страсти... Но езикът се променя, променят се и някои ценности. Има умни и кадърни младежи, ала ми е мъчно за езика - усещам, че някак обеднява...

- Удостоен сте с много награди за вашето творчество. Коя е най-ценната?

- Наградите са хубаво нещо, но не са важни. За моя живот, за истинските постижения на духа и литературата те са само брошка, украшение... Едно украшение не прави грозното хубаво или хубавото грозно - поне за мен.

- Говорили сте за несъгласието като мотив и движеща сила за писане, а и своеобразно вдъхновение. Кой е критерият, който гарантира, че изразяването на недоволство не е просто хейтърство, а е градивно? 

- Мерило за честността на несъгласието е какво цели и от какво е предизвикано. Уважавам несъгласие, предизвикано не от лична някаква обида или несгода, а от идея, от желание да се помогне на човечеството, или поне на собствения квартал, село, град. 

- С какво е свързано последното несъгласие, което ви предизвик(в)а да пишете?

- Със собствените ни (ми) несъвършенства... С това, че сме много подвластни на обида, завист, ревност, алчност - все грозни неща...

- За кого и с какво бяха полезни тези месеци с коронаепидемията?

- За хората, които нямат време да се замислят. Коронавирусът е като чукване по носа на твърде надменен човек. Самото човечество беше станало твърде надменно - епидемията го накара да се върне към повече скромност. 

- Преди време издадохте с Деян Енев книга, но не в познатото за двамата амплоа, а вие - с разкази, а колегата ви и връстник - със стихотворения. Как оценявате този експеримент и какво ви се пише повече в момента - поезия или проза?

- И поезията, и прозата имат един източник - мисълта и несъгласието. Поезията е по-заклинателна, прозата е по-аналитичен жанр. Съдържанието само си намира формата. 

- Остана ли място (в медийното пространство) за талантлива и остра публицистика?

- Докато има език и хора, които го ползват и мислят чрез него, ще има и публицистика, и поезия, и проза, и литература. Те ще си намират място, където и да е то.

- Писането днес не само е достъпно за много хора по света, но и всеки може да си направи профил в някоя социална мрежа или блог и да изразява позицията си, да споделя какво го вълнува, да предизвиква определени реакции. Не е ли това началото на края на качественото слово, на истинската публицистика и журналистика?

- Вярвало се е, че знанието, свещените книги, като попаднат в ръцете на профаните, то ще настъпи хаос. В древен Египет знанието е било достъпно само на жреците. Мисля, че в крайна сметка никой процес на демократизация не може да навреди на човечеството, може само да предизвика временни извращения. Същото е и достъпността на словото чрез съвременните интернет пространства.

- Във вашата лирика темата за Свободата сред най-важните. Докога според вас тя ще е в клетка?

- Не съм съгласен, че тя е в клетка. Думата "свобода" е страшна, огромна дума - като думата "Бог". Винаги има избор, винаги има изход. Когато се погрижим за личната правда, за отношенията с близките си, това е и грижа за голямото, за родината, за света.

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 150

В Русия патентоваха препарат срещу COVID-19

автор:Дума

visibility 60

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 150

"Брекзит" кара британците да се изнасят в Европа

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 150

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 446

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 907

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 370

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ