Боянската църква е застрашена

Инж. Георги Петрушев

Боянската църква е уникална културно-историческа забележителност на България и изключителна ценност за световното културно наследство. През 1968 г. е обявена за национален музей и паметник на културата. По предложение на българското правителство и след експертни проучвания от представители на ЮНЕСКО през 1979 г. бе включена в списъка към КОНВЕНЦИЯТА за опазване на световното културно и природно наследство.
Боянската църква "Св. Никола и св. Панталеймон" се състои от три части, изграждани по различно време. Най-старата, източната, част е изградена в края на Х и началото на ХI век. Тя е малка кръстокуполна църква. През 1259 г. към нея е пристроена двуетажна църква. Пристрояването и изографисването на тази част е извършено по поръчка и със средствата на местния управител севастократор Калоян. Третата част е каменна постройка, съградена през ХIХ век.
Най-ценното в Боянската църква са стенописите от 1259 г., смятани за едни от шедьоврите на Европейската средновековна живопис. Някои специалисти ги определят като предвестник на проторенесанса в Италия. Фреските са създадени с изключително зографско майсторство, в което умело се преплитат утвърдените традиции и новият реалистичен поглед към света. Те са най-забележителното постижение на българската  средновековна живопис от ХIII век.
Боянският майстор, изографисвайки образите на библейските светци, разчупва византийския канон, като пресъздава лицата на действителни люде от онова време. 
Стенописите са разпределени в три хоризонтални пояса. Двата горни са заети от евангелски сцени. Най долу в един ред са изобразени 16 светци, между които 10-те светци воини. Севастократор Калоян е търсил тяхното покровителство по време на война.
В купола е изписан образът на Христос Вседържател, заобиколен от ангели и евангелисти. Интерес представляват сцените - разпятие, слизане в ада, тайната вечеря, влизане в Ерусалим, носенето на кръста. В предверието са изобразени сцени от живота на патрона св. Никола, монаси, ктиторите на църквата, царското семейство и др.
Забележителна като композиционно изграждане е сцената "Христос сред книжниците в храма". Особен интерес като художествени творения с историкодокументално значение са портретите на цар Константин Тих Асен и царица Ирина Ласкарина, както и портретите на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава, създадени с тънко психологическо майсторство.
В края на 2006 г. бе окончателно завършена реставрацията на стенописите. Създадени са необходимите условия и сега потокът от български и чужди туристи не спира дори за ден. Това, което може да се види, допълнено от компетентните и увлекателни беседи на екскурзоводите, оставя трайни впечатления.
Боянската църква като по чудо е оцеляла в продължение на 11 века, от които 5 са най мрачният период от нашата история - турското робство, когато всички манастири и християнски храмове в Софийския раион са били унищожавани неведнъж. Над този уникален културен обект е надвиснала смъртна опасност. През 1905 г. по нареждане на княз Фердинанд в двора на църквата са били посадени три фиданки от чуждоземния бързорастящ дървесен вид "секвоя гигантея". Две от вече 107-годишните грамадни дървета се намират в непосредствена близост до църковната сграда, като едното е на 4.5 метра от нея.
Родината на този дървесен вид е планината Сиера Невада в щата Калифорния на Американския континент, където е създаден националният парк "Секвоя". Там се намират отделни екземпляри на възраст над 4000 години, с височина над 100 м и диаметър 10-12 м. Това е вечно зелен иглолистен дървесен вид с много ценна дървесина и куполообразна корона, широка в основата и източваща се към върха на стеблото. Дървото изгражда мощна и развиваща се по всички страни коренова система, която като обем е около 50% от обема на цялото дърво. Мощни коренови разклонения, както на повърхността и дълбоко под нея пробиват път във всички посоки и няма преграда, която може да им устои. В близко или по далечно бъдеще сградата на безценния паметник ще бъде подкопана и ще рухне под напора на корените. Под натиска на силни ветрове големи клони може да паднат върху църквата, което в последните години вече се случва.
Съжителството на уникалния културноисторически обект с царските секвои може да се окаже гибелно. Наложително е Министерството на културата и Националният исторически музей, чийто филиал е Боянската църква, да организират в най-кратки срокове експертно проучване с участието на специалисти от Института за гората при БАН и Лесотехническия университет за реалната опасност, надвиснала над тази културна светиня.