Боян Балев: БСП е по-готова да управлява от всеки друг

1. Протестите в цялата страна продължават. На тях обаче се чуват съвсем различни искания, има ли някакво общо свързващо звено? Може ли да бъде обобщен профилът на протестиращия днес?

2. Валери Симеонов подаде оставка. Ще успее ли това да потуши поне част от общественото недоволство?

3. Дългите преговори преди избора на нов вицепремиер за пореден път показаха, че ПГ "Обединени патриоти" е разклатена. Има ли вероятност тези сътресения да се отразят пагубно на кабинета?

4. Готова ли е опозицията да поеме управлението, или се нуждае от още подготовка?

 Боян Балев:

1. В обществото има много силно недоволство спрямо сегашното управление. Управлението на ГЕРБ дава поводи за това през всичките вече 8-9 години. Важни в случая са причините. България не се развива. Жизненият стандарт на хората се влошава. Продължават и се задълбочават процеси на разпад в ключови системи - от здравеопазването до Търговския регистър. Разложението тече бавно или "стабилно", ако използваме термина на управляващите. Хората не виждат перспектива. След 9 години управление на Борисов в българската икономика има 200 хиляди работни места по-малко. Хората масово се изнасят от страната, същото важи и за инвестициите. За тези 9 години Борисов е увеличил държавния дълг от 9 на 25 млрд. лв. За трите си мандата ГЕРБ натрупа дългове, с които можеше да се построи АЕЦ "Белене", магистралите "Хемус", "Черно море" и "Видин - Ботевград", както и двата тунела под Шипка и Петрохан. Парите ги няма, а срещу тях ние имаме зле строени и зле ремонтирани пътни участъци, а тук-там - лошо санирани блокове.
2. Протестите в неделя показаха, че оставката на Валери Симеонов е закъсняла. Единствената причина Борисов да не смее да подаде оставка е постоянно повтаряната мантра от ГЕРБ, че от третия опит ще изкарат пълен мандат. Но това не може да бъде самоцел и то в момент, когато "стабилността" вече е химера. Те просто нямат ход в момента. Планът на ГЕРБ е да оцелеят до европейските избори. Ще разчитат на това, че електоратът на БСП традиционно не се мобилизира за евровот. През май изборната машина на ГЕРБ ще трябва да изработи оставането им във властта и политическото предимство преди местния вот наесен.  
3. Патриотите само формално са един политически субект. Симеонов и Каракачанов в момента не са в позиция да искат избори. Друга тема е дали имат изобщо ход, с който да си вдигат популярността си, оставайки във властта. Човекът, който може да ни изненада, е Волен Сидеров. Той постъпи много по-умно от другите двама лидери като остана в парламента и не се полакоми да се титулува вицепремиер. Но и той, поне на този етап, гледа по-скоро към европейските избори, които ще са важен барометър за позицията както на коалицията, така и на трите партии в нея. Ако има предсрочни избори, те отново ще бъдат предизвикани от ГЕРБ.
4. Поне от 2000 г. насам в България няма партия, която да е по-подготвена от БСП за управление. Правителствата на БСП винаги са силно критикувани от самата партия. В това няма нищо лошо. Тази критика е полезна. Но трябва да се отчитат и фактите - резултатите на различните партии в управлението. В последните два мандата, когато БСП беше в управлението, се постигна най-голям икономически растеж и най-голямо увеличение на работните места за всички години на прехода - с над 350 хиляди между 2005 и 2009 година и 60 хиляди само за една година при Орешарски. През същите години е регистрирано и най-голямото реално увеличение на доходите за всички години на прехода, както и най-голямото увеличение на раждаемостта - децата, родени през 2008 и 2009 г., са с над 10 хиляди повече от тези, родени в последната година от управлението на НДСВ. Нещо повече, само в мандатите, когато управлява БСП, България наистина се развива с темпове, догонващи европейските нива.
Да - партията е готова да управлява много по-добре от ГЕРБ и всеки друг. По-трудното е да получи доверие и да направи своята управленска политика разбираема за гражданите, за да бъде подкрепяна и по-нататък. За това е много важна цялата кампания за обсъждане на документа "Визия за България". Следя новините по темата, както в ДУМА, така и в сайта на БСП и на страницата във фейсбук. Хората са изключително активни със свои предложения за общата политика и конкретни проблеми в различните общини. Целият този разговор за бъдещето на България след Бойко Борисов и след ГЕРБ е много важен. Трябва да продължи и след конгреса през януари. Визията трябва да остане отворен документ. В един такъв постоянен диалог с хората БСП може да постигне много повече и като управляваща партия - за държавата като цяло, както и за всички региони и общини.


Пламен Владимиров:
ГЕРБ не успява да реши проблемите от 2013 г.

1. Действително има разнородни искания. Протестите в страната започнаха като несъгласие с цените на горивата, размера на "Гражданска отговорност" и на данъка за старите автомобили. Много бързо дневният ред на протеста се измести към въпроса за стандарта на живот в България и искане за оставка на правителството. Струва ми се обаче, че зад всичко това има по-дълбочинен процес. Февруарските протести от 2013 г. станаха причината за свалянето на първия кабинет на Борисов. Летните протести от 2013 г. само временно свалиха от публичното внимание проблемите, поставени от февруарските.   
Нито вторият, нито третият кабинет на Борисов се зае с решаването им. Те отново са на дневен ред. Свързани са най-вече със съществуващата икономическа система в България, основаваща се на пълен отказ от държавна намеса в икономиката. Ролята на държавата в нея е сведена до възложител на обществени поръчки.
Как държавата трябва да се намеси в ролята си на регулатор на пазарните отношения? А и като собственик? Ако цената на горивата е чисто пазарен проблем, защо тогава гражданите протестират срещу правителството? Това са въпроси, които бяха поставени от протестите в началото на 2013 г. и не са загубили своята актуалност. Очевидно е, че сегашното правителство не е способно да се справи с решаването на тези проблеми. В средносрочен план предизвикателството е по-скоро към БСП. Според мен присъствието на БСП като основен и траен политически фактор в страната включва и намирането на решение на тези въпроси.
2. Не бих свързал въпросите за държавната политика по отношение на хората в неравностойно положение, цените на горивата и комуналните услуги, доходите на хората и т.н. само с присъствието или не на една фигура в изпълнителната власт. С изказванията си Валери Симеонов оскърби майките на децата с увреждания. И не само тях. Затова и неговото продължаващо присъствие в правителството се превърна в недопустимо за мнозина. С неговата персона обаче не се изчерпват проблемите, които вълнуват майките на децата с уврежданията и българските граждани като цяло. Има и още един немаловажен момент. Актът на подаване на оставка в условия на продължителни протести много често се възприема от протестиращите граждани като признак на слабост. Ще си позволя два примера да дам в това отношение от съвсем близкото минало. Непосредствено преди да падне от власт през 2013 г., Бойко Борисов обяви, че ще смени финансовия си министър Симеон Дянков. Няколко месеца по-късно във връзка с негативните обществени реакции бе оттеглена номинацията на Делян Пеевски за председател на ДАНС. И в двата случая това не само не спря протестната активност, а й придаде още по-силен импулс.
3. Първите два кабинета на Борисов не паднаха в резултат на загуба на парламентарно мнозинство. И в двата случая той подаде оставка, защото сметна, че по-нататъшното пребиване на власт би донесло само политически негативи на неговата партия. Струва ми се, че и сега ситуацията е същата. Падането на правителството е свързано с поставянето на лидера на ГЕРБ в подобна ситуация. Затова и за мен по-важен е извънпарламентарният натиск, отколкото случващото се в ОП.
ОП така и не можаха да формулират обща политика, която да обяснява присъствието им в кабинета. Затова и пребиваването им на власт изглежда все по-самоцелно. Влизат все по-ясно в ролята на Реформаторския блок. Нито предишният кабинет на Борисов имаше "реформаторски" акцент в политиката си, нито сегашният - "патриотичен". Кое е "патриотичното" в сегашното правителство, което да оправдава присъствието им във властта? Провали се дори и политиката на България по македонското направление. Затова и патриотите лесно влязоха в ролята на заменим партньор без ясен политически облик, нямащи полезен ход, освен да стоят докрай във властта. Също като РБ.
4. Не мисля, че БСП като партия трябва да мисли в тази рамка. Вземането на властта не е само въпрос на подготовка, а на готовност за политическо действие. В необходимия момент. Политическото време не е нещо, което може да бъде подвластно на предварително и щателно планиране. Затова и не мисля, че БСП трябва да изпада в излишни разсъждения по темата.