Босилеград - романтично минало, нелеко настояще

Сини ветерани, воглаве с шефа на СК "Левски" Стоян Хранов, директора на ДЮШ на "Левски" Ясен Петров и Божидар Искренов-Гибона спретнаха истинско футболно шоу срещу ветераните на ФК "Младост"-Босилеград. В две полувремена от по 30 минути двата отбора показаха, че не са загубили футболните си умения. Въпреки годинките, повечкото килограми и побелелите коси "сините" ветерани победиха своите домакини с 3:1. Два гола за "Левски" вкара бившият страши треньор на отбора Ясен Петров - първия от дузпа, втория със страхотен падащ лист, с който напомни за най-добрите си години на футболист.
"Третото полувреме" бе в стола на местното училище, където въпреки световната икономическа криза кметът на Босилеград Владимир Захариев се бе погрижил да не липсва нищо - от вкусните мезета и питиета до хубавата музика. С тази среща "сините" връщат визитата на местните футболисти, които преди няколко месеца са играли в София, но с отбора на "Левски" - Драгалевци (б.а.- част от Спортни клубове "Левски"). По време на тази визита Стоян Хранов и неговите колеги подариха футболни екипи на отбора.
Заедно с Хранов в Босилеград дойде и инж. Борис Янков. Инж. Янков е син на един от основателите на "Левски", в момента - един от директорите на фирма, която е дистрибутор на френски коли за България. Нашите братя от Босилеград се опитаха да убедят Янков да помогне за снабдяването на града с нов автомобил, с който да се извозват болни хора за прегледи в София. От няколко години жителите на Босилеград се възползват от една договорка между местната власт и ВМА - да се правят във ВМА профилактични прегледи на живеещите в града.
Както е известно, след подписването на позорния Ньойски договор Западните покрайнини минават в пределите на бивша Югославия. Голяма територия се откъсва от българската държава, стотици хиляди българи остават извън пределите на родината. Редица български градове минават под управлението на Белград. Сред тях са Босилеград, Цариброд и др.
Някога Босилеград е бил с население от над 120 000 души, имало е поминък за хората. Днес живеещите там са под 20 000, повечето - хора на средна възраст и пенсионери. Има и млади хора и семейства, но те са малко. Няма сигурно препитание, затова повечето бягат във вътрешността на Сърбия или пък търсят спасение в България.
Има ли все още "българска следа" в този край? Отговор се опита да даде директорът на Основно училище "Георги Димитров" Методи Чимев. По думите му в повереното му училище има 600 ученици от I до VIII клас. Под негово ръководство всъщност са още 25 училища в общината. В училището основно се преподава на български език. В I и II клас езикът се учи 2 часа седмично, а в III и IV - 3 часа. В по-горните класове часовете са 4, а в VIII клас са три. Има една паралелка, в която от I до VII клас се учи изцяло на български език. За учениците в началния курс до IV клас учебниците се получават от България. От V клас учениците учат на сръбски език и по сръбски учебници. Мечтата на Чимев е да се учи изцяло на български език, според него часовете по нашенско четмо и писмо са много малко.
След като завършат училището, повечето деца остават в местната гимназия, малка част пътуват във вътрешността на страната, за да продължат там своето образование. Само около 10% от завършилите VIII клас отиват да учат в български гимназии. За сметка на това пък 95% от абитуриентите от Западните покрайнини идват в България, за да следват в български университети.
Какво ли е да си българин в Сърбия? Това може да кажат хората тук. Но докато пътувахме към границата, се получи съобщение, че има проблем с екскурзианти от Западните покрайнини на границата. Ето официалната позиция на МВнР:
"Във връзка с недопускането на сръбска територия на български автобуси, транспортиращи деца от района на Босилеград за почивка в България, МВнР чрез посолството в Белград се обърна за разяснение към сръбските власти и към компетентните български институции. От министерствата на транспорта на Сърбия и България информираха, че съгласно чл.6 от действащата Спогодба между правителството на Република България и съюзното правителството на Съюзна република Югославия за международни автомобилни превози на пътници и товари от 2003 г., български автобуси или сръбски автобуси нямат право да осъществяват случаен превоз на пътници с туристическа цел от сръбска територия към България, като обратното се отнася и за сръбски превозвачи. Спогодбата допуска по изключение подобни превози само след поискано и получено от компетентните власти на двете страни разрешение. МВнР напомня, че действащата нормативна уредба трябва да се спазва и от двете страни по спогодбата."
Какво излиза? Има действаща наредба, която безспорно трябва да се спазва. От друга страна, кава е тази наредба, която не позволява български автобуси да пътуват в Сърбия? Не мисля, че има проблем те да пътуват навсякъде по света, но само в Сърбия не им се позволява. Защо? Президентът Росен Плевнелиев и външният министър Николай Младенов би трябвало да отговорят на този въпрос. По конституция двамата отговарят за дейността на българските институции зад граница. От тях зависи дали нашите сънародници ще бъдат оставени на произвола на съдбата, или ще чувстват, че България е зад тях.



Владимир Захариев кмет на Босилеград:
Ние обичаме майка България

Имаме съместни проекти с Кюстендил, Трекляно и Дупница, казва местният градоначалник

Владимир Захариев е кмет на Босилеград от 2001 г., бивш депутат в местната Скупщина. Разговаряме с него за проблемите на нашите братя в Сърбия, за начините за тяхното разрешаване.

- Какъв е най-големият проблем, който има в Босилеград, г-н Захариев, и изобщо в Западните покрайнини?
- Ами, икономиката или по-скоро нейната липса. България вече е част от Европейския съюз, Сърбия също се е насочила натам. Като станем част от голямото европейско семейство и паднат границите, надявам се тогава да потръгне и местната икономика.
- Имате ли някакви съвместни проекти с България или нейни отделни общини?
- Да. На първо място имаме договорка с директора на ВМА ген. м-р Стоян Тонев за профилактика на граждани на Босилеград. Ние организираме транспорт до София, където специалисти ги преглеждат. Пътуването до София е за наша сметка, прегледите се заплащат от ВМА. Сега проблемът ни е, че автомобилът, с който превозваме хората до София, вече е амортизиран и трябва да се смени. Да се надяваме, че ще намерим разрешение на този въпрос.
Проблем е, че ние административно сме свързани с Белград. Това затруднява доста наши инициативи, предполагам, че това затруднява и България. Въпреки това имаме съвместни проекти с общините Кюстендил, Трекляно и Дупница. С колегите от Кюстендил подготвяме съвместна музикална пиеса. През есента в София ще бъде премиерата й. Добре работим и с Лесотехническия университет в София. Имаме съвместен проект за обработване на уникални овощни култури. Идеята е да се създаде разсадник и после овошките да се засаждат или продадат, според случая.
- Други проблеми освен икономиката?
- Липсват добро здравеопазване, ВиК инфраструктура и пътища. Може и нескромно да прозвучи, но явно аз и екипът ми имаме успех, след като в продължение на 10-ина години, вече 4-ти мандат хората ми гласуват доверие. Сега правим две нови черкви в селата Плоча и Дикачево. "Св.Троица" ще се казва църквата в Плоча, а "Св. Панталеймон" в Дикачево. Не сме забравали отношенията ни и с България. През 2001 г., в началото на мандата ми, само 6 деца се записаха да учат в България, сега са 76. Работим добре с Агенцията за българите в чужбина и с Дирекцията по вероизповеданията.
Организираме и курсове по български език за кандидат-студенти. Преподаватели са професори от Софийския университет. За другата година сме планирали да се обърнем и към преподаватели от Благоевградския и Пловдивския университет. Тези професори и доценти най-малко две седмици ще преподават български език на нашите деца, които искат да кандидатстват в България. Ние подсигуряваме учебници по български език и история. Ако мога да обобщя, пораснахме институционално.
- Това е много добре, но точно при тези курсове по български език и история възникнаха проблеми с КИЦ-а в Босилеград. Те също организират подобни курсове, при това през цялата година. А е публична тайна, че с тази институция не се обичате много, ако мога да използвам този израз.
- Не мога да кажа дали се обичаме или не. Ще кажа следното: всеки, който помага, е добре дошъл, благодарни сме за всяка помощ. Аз съм кмет на Босилеград за 4-ти мандат. Заедно с Иван Николов, директора на Културно-информационния цетър, поставихме бюста на Левски. Но трябва да е ясно едно - официалните чествания на важни за България и за нас като българи дати трябва да се организират от общината. Всички останали могат да помагат, включително и КИЦ. А който се сърди, си е негов преблем. Аз не търся никакви облаги от това, което правя. Таксата за издаване на документи за българско гражданство е 40 лв., нито повече, нито по-малко. Организираме безплатен транспорт за всички, които искат да пътуват до София, за да си изкарат необходимите документи в Държавната агенция за българите в чужбина.
Безплатни са и учебниците, които подсигуряваме за курса по български език и история. Професорите от СУ не взимат никакви хонорари за своите лекции, вършат го на добра воля. Надявам се и новите преподаватели, които ще дойдат за следващата учебна година, да не искат нещо неизпълнимо. Гордеем се, че сме българи в Сърбия и не сме забравени от майка България.