29 Март 2024петък17:16 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

Борис Гърнев: Чакам нов свят с власт за хората, не за диктаторите

На 98 години ветеранът от Втората световна война разказва страшни и неизвестни подробности за перипетиите на нашата армия в Македония

/ брой: 86

автор:Велиана Христова

visibility 1228

БОРИС ГЪРНЕВ е роден на 25 януари 1922 г. в Неврокопско (Гоце Делчевско). Остава сирак на 3-годишна възраст, баща му е участвал в Македоно-Одринското опълчение, в Балканската и в Първата световна война, ляв земеделец, бил е кмет на с. Дъбница, убит е от дейци на ВМРО при погромите 1925 г. Борис Гърнев участва в първата и втората фаза на войната срещу Германия. Сражава се на територията на Македония и Унгария. Награден е с орден "За храброст". През 2018 г. на 9 май той бе специално поканен като почетен гост на Парада на Победата в Москва сред групата ветерани от цял свят. Днес е по-жизнен и от младите, с бодър дух, участва дейно в обществения живот в Пловдив. Често в срещи с ученици и съграждани разказва за участието на българските войски през 1944 г. във възпирането на изтеглящите се през Западните Балкани хитлеристи. Има 4 деца, 8 внука, 14 правнука и две праправнучета. По молба от Москва като ветеран е изпратил видеообръщение към младите в света и в него пее Химна на демократичната младеж. Записът ще бъде излъчен в Русия на 9 май. Пя ми го и по телефона!

- Всички ви казват дядо Борис. И аз така ще ви наричам. Дядо Борис, как се озовахте на фронта срещу Хитлер след септември 1944 г.?

- Аз бях действащ войник, родените през 1922 г. постъпиха в казармата 1942 г., когато войната беше наполовина преминала. И до есента на 1944 г., когато трябваше вече да се уволня, ние се дръпнахме от германците, тръгнахме срещу тях и им обявихме двубой. И вместо да се уволня и да се върна при ралото - аз бях орач, заедно с моя набор, заедно с мобилизираните тръгнах за Деве баир, към Македония. Така се включих във войната в състава на 11-а стрелкова дивизия, която е в Първа армия на ген. Владимир Стойчев.

- Той е легендарен с това, че е единственият българин, участвал в Парада на Победата в Москва на 9 май 1945 г. Познавате го, той какъв човек беше?

- Ами, с него воювахме, победихме. След победата ген. Стойчев събра орденоносците - на австрийска територия, там ни свари капитулацията на Хитлер, той освободи цялата армия да се завърне в България, а при него остави само носителите на ордени "За храброст". От нас състави сборен полк, който, като се върне в София, да направи там парада на победата. Той трябва да бъде подготвен образцово. Останахме в Австрия и лично под ръководството на ген. Стойчев имахме тренировки цял месец. След това, подготвени вече, тръгваме към България. Добре, ама нали сме приятели и с Белград, там ни казват: няма да ви пуснем, докато не направите парад и тук. Дефилираме по главната улица на Белград, а отляво и отдясно - шпалир, събрахме се на площада и там от трибуната ни поздравяват - ама вълнуващо посрещане беше, вълнуващи поздравления. Там говори Щерю Атанасов, говори и ген. Стойчев и от всички слова най-силното, емоционалното, аплодирано слово беше неговото. И си представете - всичко това става в отсъствието на Тито. Ние се питаме защо отсъства, никой няма отговор. Вечерта на 14 юни нас ни извеждат извън града в едни ливади, там разпънахме палатките, с много цистерни с вода, поизмихме се, починахме си. Чак на другия ден дойде Тито. Той не смееше да излезе официално на площада в Белград, един месец след победата, не е бил сигурен в победата над фашизма. Немците тогава си имаха свои хора навсякъде - и в България. Тито дойде при нас на ливадите с една дузина малки бронирани коли, не знаеш от коя машина ще излезе той - до такава степен му е осигурена сигурността на маршала. И ето той слезе, посрещнат беше с "ура", започнаха слова, поздравления и там Тито връчи ордени на наши офицери и войници за участието им във войната от септември 1944 до 9 май 1945 г. Ние още веднъж спахме на тия ливади и на сутринта тръгнахме за България. На Костинброд спряхме отново за последно поотупване и тръгнахме. Слезнахме на централна гара, тя тогава беше различна от сегашната, тръгнахме по "Мария Луиза", вляво и вдясно от нас - страхотен шпалир. В Белград аз се съмнявах дали такъв ентусиазъм ще има и в София? Ентусиазмът беше още по-голям! И когато стигнахме към Халите, гражданите на София разпокъсаха шпалира и се омесиха с нас - що беше прегръщане, що бяха цветя, що беше ентусиазъм! Продължихме до жълтите павета пред "Александър Невски". Там вече стана парадът. Кимон Георгиев беше начело, ген. Стойчев му рапортува: "Първа българска армия и войниците, които ми поверихте, воювахме, победихме, връщам ти синовете на България и списъка на геройски загиналите." Беше вълнуващ рапорт.

- Ще ви помоля да разкажете и за похода ви в Македония, за битката при Пчиня...

- Ще ви кажа. Дори нещо, което не се пише и не се говори, а беше реалност. След като минахме Деве баир, ние влязохме в бой веднага, след като нашата парашутистка софийска дивизия беше счупила гръбнака на немската отбрана на Страцин и на Стражин - това са два хълма пред Куманово. След Крива планка се разположихме на огневи позиции и там воювахме срещу немците в Кумановското направление. Още на втория ден обаче нашата батарея я отклониха от това направление и през нощта се изнесохме по хребета Червена шума над р. Пчиня. Осъмнахме там, трябваше да напоим конете. И в това време над нас високо се появи един самолет. Кръжа, кръжа и след минути слезна ниско и с бръснещ полет започна да стреля по нас. Наш, български беше самолетът! Българин стреляше по нас, казва се бай Петко. А предишния ден той направи няколко кръга и изтрепа конете на артилерията от Пловдивския Девети пехотен полк с командир полк. Иван Бонев, остави ги без коне, без артилерия. Затова нас ни насочиха към Пчиня, да помагаме на този полк в боя. Това беше около Димитровден. Ние се скрихме в гората, а конете впрегнати останаха там, избиха три впряга - шест коня, на едното оръдие. С останалите три оръдия ние през нощта на 7 ноември излязохме на хребета, изтеглихме и онова оръдие без конете и на другия ден се завърза бой с немците. Аз съм на 22 години тогава, а полк. Бонев е на 32 - нещо като голям брат ми беше - човек, на когото можеш да му имаш вяра. Ако му нямаш вяра, ти не си за там. И той ако ни няма вяра на нас, също не става. Имахме си взаимно доверие. Поведохме люта борба, немците се съпротивляваха страхотно много. За да се справим с тях, дойде тежка картечна дружина от Радомир. И на 10 ноември ние пречупихме гръбнака на противника и го принудихме да нагази във водите на Пчиня, като не му позволихме да се окопае на отсрещния бряг. Преследвахме го и на 13-и вечерта взехме Скопие. Така свърши първият етап от войната.

- А кои неща не се говорят и не се пишат, както казахте? 

- Ами, трябваше да се направи нещо като парад на победата там. На 16 ноември парадът стана в Куманово, не в Скопие. Участвахме като победители, на площада имаше голям подиум, говориха Ченто (Методи Андонов - б.а.), Димитър Влахов, Владимир Стойчев, командващите на Втора и Трета армия, имаше развети знамена на всички воюващи срещу немците държави. А нашето знаме го няма... Един от нашите хора развя нашия трибагреник, едва си проби път в многохилядния митинг, отиде на подиума и го развя заедно с останалите знамена. Изгониха го! Да! За това не се говори, не пише никой, а ние там го преживяхме. Заедно с авиатора, дето стреля срещу нас при Червена шума. А през нощта лети един самолет над нас и ръси листовки. В тези листовки пише: "Братя българи, нямате работа тука, вървете по домовете си, напускайте фронта. Подпис Иван Михайлов."

- Ванче Михайлов, лидерът на ВМРО?!

- Да, един българин стреля по нас, а Иван Михайлов със самолет ръси листовки да разколебава армията ни! Свърши митингът, нощувахме в Скопие и се изнесохме във Власотенци, близо до Своге през границата. Там нашите войници, почти цялата българска армия, очакваше, че ще се върнем обратно. Но правителството на Кимон Георгиев счита, че войната трябва да продължи до крайната победа. Две от воюващите армии на Македонския фронт ще се върнат в България, обаче армията на ген. Стойчев ще продължи. И нашата дивизия остава в тази армия. Това предизвика едно недоволство, брожение, мърморене при Власотенци. В такава обстановка там става един голям митинг, на него Владимир Стойчев обявява, че двете армии ще си отидат, а ние ще продължим за Унгария. Там той награди храбреците участници в Македонския фронт, сред тях съм и аз. Лично той ми окачи орден на гърдите.

Трябваше да тръгваме, но в 13-и полк - Кюстендилския, шуми недоволство. В деня след митинга една цяла дружина, близо 1000 човека, обезоръжава офицерите и се връщат към България. Чакат и нашите войници от артилерията да тръгнем след тях. Но нашите артилеристи чакат някой да излезе пръв, ама никой не иска да е пръв. Така ние си останахме там. И от нас един отряд от по-родолюбиви войници, се мъчим да разколебаем Кюстендилската пехота в намерението й да се връща. Разпокъсахме техните редици и им казваме: останете, от България ще ви върнат, за срам ще станете. А те викат: ама ние не сме зачислени на храна. Ние ще ви нахраним, останете, казваме им ние. Около 10-20 човека останаха, всичките другите тръгнаха на разсъмване. След 1-2 часа Кюстендилската дружина, в която офицерите са разоръжени и полка го води един подофицер, се върнаха при нас. Отряд от Народоосвободителната българска армия посреща дезертьорите, спира ги и там правят един митинг на хребета между Власотинци и Своге. На него говори сержант Козовски. Всички се връщат обратно към нас и нещата се поуспокоиха. Добре, ама в полка има легионери, те създават паника, без да има причина за бягство, за да напуснат войниците фронта и да бягат. Един легионер от артилерийския полк на име Георги Кирчев повежда около 25 човека да ги води в България. Като минават хълма в местността Църна трава, натъкват се на сръбските граничари, които ги предупреждават: спрете, или ще стреляме. Легионерът се подиграва с тях и им вика: който смее, нека да ми излезе. Сръбските граничари стрелят, повалят го, пленяват групичката и ни я връщат обратно. Така и при нас приключиха броженията.

- Тези неща днес не се знаят. 

- Македонският фронт е загадка и тогава, загадка е и днес. Като тръгнахме, трябваше да се качим на влак, в конски вагони. На една широка поляна са строени хората и един политзатворник Стою Неделчев-Чочоолу, сещате се кой е той, обявява, че тръгваме за Унгария и ако някой не иска - 20 крачки напред. И ето ти - излиза един легионер, 20 крачки напред. Чочоолу стреля по него, поваля го и пита има ли друг някой, който не желае да тръгне. Друг няма. Качихме се в конските вагони и започна втората фаза на войната.

Та, този Георги Кирчев, легионерът, за който ви разказах, е убит, като изменник, като дезертьор. Ала името му сега ще го видите сред имената на геройски загиналите в Македония! Как стана това? До промяната през 1989 г. ние имахме паметници на Съпротивата, антифашистки паметници. След промяната антифашистките паметници в Пловдив и в Гоце Делчевско ги смъкнаха. Дори толкова бяха неграмотни някои в Неврокоп кои паметници какви са, че свалиха и паметника на Яворов. Новите демократи в гр. Гоце Делчев бутат антифашистките паметници и построяват нов. В този нов паметник слагат и името на Георги Кирчев, легионера дезертьор, че е геройски загинал. Аз протестирах за това чрез в. "Нова Места". И сега това, което става с деленето на Северна Македония, Южна Македония и Източна Македония, е рана, която е със 140-годишна възраст. Аз сега като ветеран от войната протестирам и искам Брюксел да анулира Берлинския договор. Защото ние не сме победени в Първата световна война. А ни третират като такива. Искам анулиране на Берлинския договор, на Букурещкия, на Лондонския и на Ньойския договор. Докато не анулират тези несправедливи договори, няма да има спокойствие у нас. Този мой глас досега е глас в пустиня. Дори нашите не предприемат нищо.

Областният съюз на ветераните в Пловдив не може да общува с областното управление, макар че ние настояваме постоянно за това. Новата демокрация не ни признава. И в София е същото. Иначе в цялата страна отношенията на ветераните с управляващите са в ред. Не са в ред само в София и Пловдив, но то е достатъчно, за да съществува тази бъркотия днес. В София ще възобновят мемориала пред НДК, но там искат да са изписани имената на загиналите само в Първата световна война, не и във Втората. Защото сме били воювали в рамките на ОФ и с Червената армия! Новата политика на управляващите по нищо не се отличава от тази на Ванче Михайлов и на легионерите.

- Това не е ли връщане на фашизма в България?

- Точно така е. Оневиняване на фашистите и връщане към фашизма. Надявам се, че след тази епидемия с коронавируса ще дойде утре нов свят, нови хора и нещата ще се успокоят чрез овластяване на гражданите, а не на тоталитаристите и едноличните диктатори. Дори написах едно обръщение към световната младеж във връзка с епидемията с призив да се преборим с нея до деня 9 май и да се прегърнем, както някога преди 75 години. 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ