Борчлии теглят нови кредити, за да покрият старите

Потребителите, които прибягват до бързи кредити, рядко съжаляват за това, дори и при невъзможност да се справят с лихвите. Те дори търсят начини да усвоят още заеми, с които да се справят с първоначално изтеглените. По този начин се получава затворен цикъл, типичен за един конкретен потребителски кръг - хора, които ползват бързи кредити не при извънредни ситуации, а като стандартен начин за финансиране на спонтанно възникнали желания. Това са изводи от проучване на компанията за управление на вземания Фронтекс Интернешънъл. То е направено, за да се разберат потребителските нагласи и причините за изпадане в задлъжнялост.

Потребителите, които ползват бързи кредити, могат да се разделят на три групи. Първата група са потребители със сравнително ниски доходи, за които възниква неочаквана ситуация - от медицинско естество, наложително пътуване, ремонт на жилището или автомобила, или друг непланиран разход. Тези хора не разполагат със заделени средства и единствената им възможност да реагират бързо е да вземат такъв заем. Анализът показва, че те се стремят да върнат парите. Втората група потребители на бързи заеми също са добри платци, които търсят бързо одобрение и са готови да платят по-високата лихва впоследствие. В третата група влизат хора с ниски доходи, но те нямат и необходимата финансова култура. Те са наясно, че приходите им не отговарят на сумите за покриване на месечните вноски, което ги лишава от реалната възможност  да се справят със заема. Те обаче не предприемат мерки, а теглят поредица от кредити.

Експертите препоръчват да се вземат мерки за увеличаване на финансовата грамотност на някои социални групи, както и на българите като цяло. 

При някои хора съществува изкривяване в потребителското съзнание, че качеството на стоката, която са закупили, и кредитът за нея са в права пропорционалност. Ако стоката се развали или счупи, клиентите смятат, че имат морално основание да спрат да плащат дължимата сума. Често потребителите се налага да изплащат продукти, които не използват - обикновено допълнителни придобивки към вече сключени договори. Това е най-обичайно при мобилните оператори, посочват експертите.

Сред проблемните платци се нареждали и тези, които имат възможност, но съзнателно отказват да платят дълга си. Според проучването субективните фактори като потребителски грешки или слаба финансова култура са само част от трудностите при събирането на дълговете. Друг пример за трудности при събирането на непогасени бързи заеми за някои потребители е наличието на няколко подобни кредита, а често те са без постоянен трудов договор, което ги прави недосегаеми за запор или съдебни действия.

От компанията идентифицират четири типа клиенти с просрочия - онези, които искат и могат да платят, други, които искат да платят, но не могат, трети - могат, но не искат да се издължат, а четвърти - не искат и не могат да върнат дълга си.