Болницата в Каварна - между търговията и смъртта

За най-елементарната процедура ще трябва да ходим до Балчик ли, коментират местните сутринта в 7 часа пред "МБАЛ Каварна". Те са дошли да подкрепят болницата с около вековна история, която, освен Каварненска община, обслужва и Шабленска - над 21 хил. жители. В последните 30 години лечебното заведение, което е първото от българо-румънската граница, е имало своите спадове и страхове, но с подкрепата на общината и местни дарители и най-вече с ентусиазма на работещите в него лекари, сестри, акушерки, лаборанти и друг персонал се е задържало на повърхността и е оцелявало. Сега обаче заплахата е сериозна - задълженията надхвърлят 700 хил. лв., персоналът не е получавал заплати около 4 месеца. Средно около 80 хил. лв. са необходими за заплати от т.г., когато минималната се увеличи. Общинският съвет е гласувал 370 хил. лв., но са преведени около 50 хил. От НЗОК болницата получава месечно около 60 хил. лв.

"В момента тече одит на дружеството. Той ще ни даде представа какво е истинското състояние", е лаконичният коментар на директора д-р Християн Зафиров, който я ръководи от около два месеца. Целта му е да оздрави дружеството, да се създадат нормални уславия за работа на персонала, а гражданите и гостите на града и района да получат необходимата медицинска помощ. От есента вр.и.д. е д-р Хамза Велиев, а преди това ръководството бе поверено на д-р Десислав Тасков, който в началото на 2016 г. бе единствен кандидат за поста. 

За това състояние на болницата настоящият председател на Общинския съвет в Каварна Йордан Стоянов упреква д-р Тасков, като по думите му той сключвал неизгодни договори за охрана (1500 лв. месечно), както и за юридически услуги (2000 лв. месечно). Той призова главният прокурор и премиера да разпоредят проверки на община Каварна и на МБАЛ.

Юридическите услуги "бяха необходими заради напрежението между предишния и тогавашния кмет", коментира за ДУМА Тасков. За охрана и наблюдение била наета каварненска фирма, а през лятото на 2017 г. имало сигнал за терористичен акт. Охраната бе вменена от здравните власти, обясни той. На упрека, че са дадени 15 хил. лв. за реклама, д-р Тасков отговори, че става въпрос за указателни табели по пътя към болницата и за светещ надпис на латиница, поставен през 2016 г. По думите му, малко преди да стане депутат, е изтекъл 3-годишният му договор за управление на болницата, а тогава дълговете, които са основно за отопление и лекарства, не са надхвърляли 350 хил. лв. През всичките години се борих за оцеляването й, казва д-р Тасков. Той припомни, че последният удар е бил с Националната здравна карта от времето на министър Петър Москов, когато бяха съкратени без аргументи болнични легла, като най-драстично бе в неврологичното отделение - от 20 останаха 8. При застаряващото население в двете общини неврологичните легла са особено необходими, категорични са каварненските лекари. Тези 8 легла са непрекъснато заети и като дойде пациент, лекарите се принуждават да го пратят в болницата в Добрич, но и там като няма места, ги връщат в Каварна, коментират медиците от града. Те се тревожат, че не е изключено при такова футболиране на пациенти някой ден да загубят някого по независещи от тях причини.

В момента болницата разполага с 60 легла в 5 отделения. Голяма част от лекарите са в пенсионна и предпенсионна възраст. Пенсионираните просто не могат да си позволят да се оттеглят. Подобно е положението със сестрите, акушерките и лаборантите. За да помогне на колегите си, преди повече от година в болницата се връща д-р Руска Димова - дългогодишен АГ-специалист. В момента работи във вътрешното отделение, трансформирано за пациенти с КОВИД. 78-годишната лекарка, която е доайенът на болницата, работила в нея над 51 години, разказва за трудните дни в специалното предпазно облекло и се благодари, че до момента не е установен нито един случай на КОВИД-19 в региона, обслужван от МБАЛ в Каварна. 

През 4-годишния ни мандат за болницата са отделени 1,8 млн. лв., припомня пред ДУМА бившият кмет на общината Нина Ставрева. Според нея нито предишният, нито по-предишният директор на болницата, нито този преди него е виновен за състоянието й. Преди да бъде избрана за кмет през 2015 г., Ставрева, както и в момента, е общински съветник и познава работата на болницата. По думите й от времето на д-р Тасков болницата получава субсидия за отдалеченост и обслужване на пограничен район.

Големият проблем пред малки болници като каварненската остава търговският им характер. А местните са разтревожени, че след закриването на две училища, ако и болницата загине, районът ще се обезлюди.