Болест, почакай!

"Болест, почакай! Касата няма пари за теб! Държавата е късогледа за здравето!"

Това навярно си мислят българите, които страдат от тежки заболявания. Които разчитат три пъти седмично на половинтонови машини да пречистват кръвта им. Които чакат благоволението на чиновник да задвижи своевременно документите и процедурата по трансплантация, която не може да бъде направена у нас. Бъбрекът ще-не ще трябва да проработи сам, защото парите за диализа са ограничени, белият дроб трябва да работи сам, защото някой все още пише национална програма за трансплантациите, туморът трябва за разчита на билките, защото на държавата все не й стигат парите за онкоболните.

Парите за здраве никога и никъде не стигат. Но цивилизованите държави лекуват гражданите си, за да могат да се върнат на работа, да произвеждат, да плащат данъци. У нас все се пестят пари за здравето на хората, за да излезе сметката на финансовия министър. Останалото е без значение.

Иначе българинът плаща по 7 начина за здраве и доплаща 50% от онова, което е безплатно здравеопазване.

Когато в българските медии спрат да се появяват призиви "Зов за помощ!" за лечение, тогава наистина може да се похвалим, че живеем в цивилизована държава.