Богът на свободата благославя Новоселската република

Петрана СОМЛЕВА
Антон СОМЛЕВ

"Да се знае какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност..."
Не ще да е била смирена душата на неизвестния автор, оставил тези редове върху пожълтелите страници на Псалтир от черквата в с. Скандало от днешната община Априлци. Силен е бил вътрешният му порив, за да може по кървавата следа, в самото лето на събитието, да даде знак, да пренесе през поколения и остави за историята

преживяното от балканджиите в барутната година

Априлското Новоселско въстание е връхна точка за освобождението на страната и народа ни. "Оживелите" новоселци с черешовите топчета на позициите на Дебневския боаз, известили с тях горещата си любов за свобода и решимостта да умрат за нея, са и до "Черния паметник", построен през 1901 г. по повод 25-годишнината от въстанието. А средствата за монумента са лични, от Александър Батенберг. И още помни народът - от въстанието, та до днес, и като песен пее клетвата на овчарите, копачите, занаятчиите пред Апостола Левски, над кръстосаните пищов и сабя: "Ако ме уловят, то очите ми да вадят, месата ми да режат, както щат да ме мъчат, няма да искажа нищо!", са казвали прадедите ни, вричали са се и са изпълнили клетвата си. А Стефан Пешев ги призовавал: "Продай си нивата - купи си пушка".
Ковачите правят пушките и сабите, марангозчиите - черешовите топчета, учениците начело с даскал Никола Дабев леят куршуми.
 Въстанието се превръща в

мярка за нравственост

за всички, които по-сетне остават в българската история като горди и непокорени балканджии, пролели кръвта си на Дебневския и Граднишкия боаз, под Марагидик, увиснали на бесилките в Севлиево и Търново, изгнивали в турските зандани и в Диарбекир.

Иконата с образите на канонизираните мъченици

Само девет глътки свобода е Новоселската република от 1876 г. - има я само 9 дни, но е със своя гражданска и военна власт. А в Северното Подбалкание не се случва нито едно предателство. В буната в защита на републиката участва цялото население, убити са над 160 въстаници, 8 са обесени, 9 - заточени. Изгорени са 772 къщи и Ново село се превръща в димящо пепелище...
Центърът за живота на българите е църквата, тя е знак за християнската принадлежност. А жителите на Априлци са имали буден дух и християнско усърдие и още в ранните години на чуждото владичество и заедно с изграждането на своите нови домове са изградили и

християнски храмове - център и опора

на народния живот, гарантиращ съхраняването на българската идентичност и култура. Това християнско усърдие се превръща в основна черта на духовния живот в Новоселската котловина. В района с труда на местното население се издигат три манастирски комплекса: през 20-те години на ХIХ век се изгражда девическият манастир "Света Троица" в Ново село, което процъфтява в културно-просветно и стопанско отношение. Занаятчийският еснаф, търговците и селяните поемат почин за издигането на редица обществени сгради. Към 1814 г. е построена черквата "Света Параскева", непосредствено до нея - сградата на килийното училище.
С изграждането на Девическия манастир е свързано името на един от видните новоселски първенци - Петър Йончев Балджи. За него историографът на Новоселското въстание Иван Марангозов пише: "Петър Йончев бил високообразован и още по-високо набожен. Всяка вечер ходел на вечерня, а след отпуск задържал свещениците за беседа, та тълкували разни места от Свещеното писание".
Като уважаван и достолепен българин Петър Йончев можел да разчита на подкрепата на новоселци и на селяните от съседните села Млечево, Бериево, Душево и Столът за родолюбивото му начинание - да се изгради в котловината девически манастир. Не са известни майсторите-строители, нямаме представа как е изглеждал Новоселският девически манастир преди изгарянето му. Да се каже точно кога е построен също е трудно, защото свидетелстващият за дарителство мраморен камък, който е стоял, стои и сега на средата на черквата, с издялан двуглав орел, подобен на руски герб с надпис: "Петръ Йончев 1848", и втори надпис: "Петръ Балджиски, юний 17" показва значимата роля на новоселския първенец в изграждането на манастира. Негова е и инициативата за закупуването на най-старото печатно Евангелие в Ново село, издадено в Москва през 1829 г. и купено от Рилския манастир през 1831. Затова повечето от авторите приемат, че манастирът е завършен около 1830 г.
       
Първата игуменка на манастира

е Сусана Цочева Сомлева от Калоферския девически манастир, дъщеря на новоселския чорбаджия и дългогодишен кмет на Ново село Цочо  Сомлев - Московеца. При неговото кметуване е построена черквата "Света Параскева" през 1812-1814 г. Заедно със Сусана Сомлева в Ново село идва и младата монахиня Серафима, дъщеря на Петър Йончев Балджи. За издръжката на манастира някои от по-заможните семейства даряват земи и според Иван Пачников манастирът е разполагал с 96 дка земя.
Манастирът "Света Троица" в Ново село, както и построените по-късно манастири  "Успение на Пресвета Богородица" и "Въведение Богородично" в с. Батошево, черквите и училищата в селищата на Новоселската котловина са за съхраняване на идентичността на българското население в Ново село, Батошево, Кръвеник, Скандалото и околните махали. Местните чорбаджии и

интелигенцията - свещениците и даскалите

търсят и нови начини за укрепването на българската култура.
Активна народополезна дейност развива и килийното училище, чието начало е поставено от руския монах Доротей, придружавал руските войски във войната срещу Османската империя от 1806-1812. Дълъг е списъкът на учителите, повечето от които свещеници, дали принос в утвърждаването на българския език като белег за идентификация при острия сблъсък с привържениците на елинизма, както и в изграждането на новото самочувствие на българския народ.
В кафенето на Драгню Стойчев на 2 май е взето решение за вдигането на въстание, по-късно той е осъден от Търновския извънреден съд на 15-годишна каторга на о. Кипър. Печатът си поставя и Павли Венкув Табака - осъден на смърт и обесен на 2 юли 1876 г. в Севлиево  заедно със свещеник Радион х. Попмихалев. Документът носи подписите и на братята Нанку Цонкув, също познал каторгата на о. Кипър, и на Кольо Цонкув (Пачников), в чиято къща през пролетта на 1872 г. Левски основава комитета. Документът се пази в Историческия отдел на Музея на занаятите в Троян и е свидетелство за обществената атмосфера в Ново село в навечерието на въстанието.
Затова без много усилия отец Матей Преображенски възстановява революционния комитет в Ново село след обесването на Васил Левски и взетото от Гюргевския комитет решение за подготовка на въстание. Започва трескава работа в тясно взаимодействие с революционните комитети в Кръвеник, Батошево, Севлиево, Габрово, Троян и Троянския манастир.
Преждевременното избухване на въстание в Пловдивския революционен окръг, засилването на бдителността, подозрителността и обиските за оръжие от страна на турската власт накарало организаторите на въстанието в Търновски революционен окръг да вземат решение за обявяване на въстание.
На 1 май 1876 г. на връх Бабан е даден сигнал за най-масовото въстание в Северна България - въстанието в Ново село, Кръвеник и Батошево. На 2 май по обяд пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в присъствието на множество новоселци,

даскал Никола Дабев тържествено обявява Новоселската република

Знаело се е, че въстание в близките големи селища Севлиево, Габрово, Троян няма, но Ново село все пак се вдига...
На 2 май от Габрово по посока на въстаналите села се отправя четата на Цанко Дюстабанов. На 5 май в Ново село пристига писарят на четата Георги Бочаров и описва в своя дневник "Габровското въстание 1876 г. - априлий 30-тий и посрещането на четниците в Ново село" така: "От края на селото до пазарния площад, от двете страни на пътя, имаше мъже, жени, деца. Щом стигнахме мегдана, засвириха гайди и гъдулки. Изви се голямо и буйно хоро. Забравихме умора, забравихме, че сме тръгнали на бой за свобода. Тук беше свободата."
Междувременно турската власт разпорежда съсредоточаването на нередовна войска в Севлиевско и към района се отправя с абази и черкези плевенският каймакамин Дели Неджиб ага, по произход също черкезин. Той е назначен от търновския мютесариф за главнокомандващ на нередовните войски, действащи срещу Ново село. Числеността на тази армия е приблизително около 7000 души.
В стратегическия план на въстанието се предвижда

да се създаде свободна територия

да се уточнят местата, където ще се организира отбраната, и там да се съсредоточат въстаническите сили. Поради факта, че Новоселската котловина е естествено защитена и в нея може да се влезе само през Дебневския и Граднишкия боаз, те стават основните въстанически позиции. След тежки боеве на двете отбранителни позиции на 9 май турците превземат Граднишкия боаз. Кръвеник е превзет и тилът на въстаниците е открит. На север от Ново село и манастира, от към м. Чуката, се появили многобройните пълчища на башибозука и с това заплашвали да ударят в гръб и да обградят въстаниците и беззащитното население от жени, деца и стари хора.
Намиращият се по това време в манастира свещеник Георги Христов, за да отвлече вниманието и да забави колкото може по-дълго прииждащия башибозук, се залостил в горния етаж на манастирската сграда за гости, въоръжен с пушки, револвер и боеприпаси. Той открил честа пушечна стрелба и с това си жертвено дело свещеник Георги Христов успял за известно време да задържи жестокия враг, но когато нападателите разбрали, че се стреля от едно място, веднага нахлули в манастирската обител и поп Георги бил убит и жестоко насечен от турците. Така варварски са убити и монахините Сусана Ц. Сомлева - игуменка, София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Сусана П. Чорбаджиева, Калестина и Катерина, а останалите живи са подложени на ужасни гаври и поругаване. След това манастирът е запален и опожарен, а башибозукът се спуска из селото да граби, пали и убива.
Стотици са жертвите на ислямския фанатизъм и жестокост, мнозина претърпяват мъченическа смърт, сред които са и старият свещеник Никола Барбулов, на когото скубали брадата косъм по косъм, оръжейникът Кольо Тодоров Матеев, на когото отрязали ушите, носа и ръцете, майката на въстаническия куриер Марин Сяров, заклана откъм врата, Стефаница Пицова, изнасилвана многократно, докато умряла....
Черквата била осквернена: иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с малки кученца, а в черквата на пода били разхвърляни шкембета от добитък.
През май 1876 г.

в руския и европейския печат

проникват първите, макар и непълни, сведения за ужасните кланета в България, за продаване в робство на жени, девойки и деца. Влиятелният лондонски вестник "Таймс" съобщава на 18/30 май 1876 г., че в България са избити 25 000 души и повече от 1000 български деца са отвлечени и продадени като роби.
Английското правителство дава пълномощия на втория секретар на посолството си в Цариград Уолтър Беринг за свой анкетьор, руското упълномощава княз Церетелев, а американската комисия се оглавява от Юджийн Скайлър.
Но докато Скайлър и княз Церетелев се стремят да разкрият същността на робския режим на Портата в българските земи и размерите на кръвопролитията, Уолтър Беринг получава поръчение от английското правителство да оневини или най-малко да намали вината на Портата. Въпреки стремежа на Беринг да представи въстанието като "изпълнение на проектите на някои лица от Москва", той не може да скрие жестокостта, която проявили турците при потушаването на въстанието.
На 8 август в Ново село пристигат

членовете на Европейската комисия

- княз Церетелев, Ю. Скайлър, Ед. Калвет и българинът Петър Димитров - преводач. Намират жителите му в крайно бедно и окаяно състояние. Калвет с покруса констатира: "Ново село с колибите и хиляда и четиристотин къщи - всичко седемстотин седемдесет и две изгорени". В резултат от сътрудничеството между княз Церетелев и Ю. Скайлър е изработено общото официално изявление, което те наричат "process verbal" (протокол). Документът е съставен в Пловдив на 10 август 1876 г. и представя първите впечатления от жестокостите, с които се сблъскват анкетьорите по местата на Априлското въстание. От гледна точка на навременност този доклад предизвиква най-голям обществен отзвук, принудил европейските правителства да търсят решение на българския въпрос. На 20 ноември е съставен и пълният доклад на генералния консул и секретар на легацията на САЩ в Истанбул Ю. Скайлър.
Само с първите векове от съществуването на християнството могат да се сравнят гоненията, на които е било подложено и досега се подлага духовенството в България, е сравнението, изказано от княз Церетелев преди повече от 120 години, и е един от основните аргументи в подкрепа на предложението за канонизация на мъченически загиналите при потушаване на Новоселското въстание монахини, свещеници и миряни.
На 3 април 2011 г. с решение на Светия синод

бяха канонизирани мъчениците за вяра и род

загинали при потушаването на Новоселското въстание: монахините - Сусана Сомлева - игуменка, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Христова, Калиста и Екатерина, мирянката Сусана Чорбаджиева, свещениците Георги Дългодрейски и Никола П. Барбулов. И други незнайни духовници и миряни, приели мъченическа смърт по време на Новоселското въстание - за вяра и род...


Девет дена равни на Европа
Проф. Марко СЕМОВ

Минали са много години, минал е повече от век от онова далечно време, когато по тези места нашите прадеди за пръв път след петстотин години робство вдигнаха глави към небето, за да подирят своя нов бог, своя Бог на свободата.
Оттам нататък, по целия наш Балкан се спусна кървавата пелена на борбата между поробени и поробители, между Бога и Аллаха, между балканското непокорство и кървавата власт на Империята.
Девет дена трае тази република! Девет дена трае свободата! Денят е Първи май, когато даскал Дабев ще я обявява преди да препрати мъжете по вардите на Граднишкия и Дебневския боаз, пред смаяните очи на стотина баби и старци, преди двете топчета, направени от Ковачите, да заскърцат шини по пътя за Градница.
Още тогава на онзи славен Първи май 1876 г. Ново село се изравнява с Европа. И нека днес го кажем, както трябва: още тогава Европа беше дошла при нас, много преди ние да се наканим да тръгваме към нея. Защото тогава, още тогава тук е не дъно, не периферията, а същността на тази Европа, защото тук се твори изкуство, нижат се тънки резби, коват се силни железа, върти се търговия със света. За да стане само за няколко дни Новоселската котловина равна на Европа. Като слагат рамото си до нея, Ново село и околните села се отзовават в самото сърце на европейската цивилизация, част от нейната най-висша култура, нравственост и държавност!
Пресилени ли са тези думи, на местно патриотарство ли намирисват, далече ли отиваме от прашната библиотечна нравственост на историята?, пита проф. Семов и продължава: Аз ще мълча - нека каже великият Феликс Каниц, той обикаля Европа по онова време, той посещава Ново село, той се кланя на златните ръце на Марангозите, той пръв вижда, че тези хора са вече свободни преди очите им да са видели свободата. И той обвинява Турция в късогледство и незнание, какво духовно сърце тупти в центъра на Балканите, която тя охранява със заптиета и краси с кадъни.
Дни след разгрома на въстанието европейските вестници ще гръмнат с открието на една неизвестна, но, уви, вече бастисана и опожарена цивилизация, каквато е Новоселската. Говори Каниц, а нашата история мълчи. Историята дълги години беше длъжница на Новоселското въстание. Защо не беше изследвана по-задълбочено Първата българска република... Труден въпрос, който дълги години лежеше пред нашата днешна съвест. Дедите сториха своето, другото нас чака!

(Юбилеен вестник за 25-годишнината от обявяването на Априлци за град)