БНР в мъглата на неяснотите

Българското национално радио (БНР) е на прага на нов етап - поредният нов генерален директор би трябвало да стане ясен днес. Без значение кой от шестимата кандидати ще получи поста, медията ще продължи да тъне в проблеми, а проверките на финансовото й състояние ще бъдат ясни след месеци. Все още не е ясно колко ще продължи "да работи" и временната парламентарна комисия, която трябваше да установи имало ли е цензура в БНР и защо замлъкна ефирното излъчване на програма "Хоризонт" в средата на септември миналата година.

Въпреки че докладът за харчовете на БНР трябваше да е готов до края на този месец, това няма да стане поне до 10 март. Миналата седмица членовете на парламентарната бюджетна комисия решиха да удължат срока, през който Сметната палата ще одитира радиото. Председателят на Сметната палата Цветан Цветков се оправда, че отлагането е поради твърде широкия обхват на проверката. Одитът обхваща периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г. и беше възложен по предложение на ГЕРБ след казуса със спирането на "Хоризонт".

Временната комисия в НС, която трябваше да установи причините за замлъкването на ефирния сигнал, както и дали има цензура, също не стигна доникъде преди финалния етап от конкурса за нов генерален директор. Чак на следващото й заседание ще бъдат изслушани журналисти от БНР, а скандалите там не са спирали... А всичко започна с 13 септември, когато ефирният сигнал на "Хоризонт" замлъкна безпрецедентно. Костов се оправда с профилактика, а пряката вина бе прехвърлена на техническия директор Пламен Костов. Въпросното прекратяване на излъчването е извън всякакви графици, подчертаха от прокуратурата и ДАНС след проверка по казуса. Сигналът на радиото е спрян от самата сграда на бул. "Драган Цанков". Предавателите не са изключвани, нито пък НУРТС е спирала своите съоръжения. От проверката обаче не става ясно защо е направено всичко това.

В същото време журналистката Силвия Великова се оплака от цензура, както и че е махната от съдебния ресор. Радиоводещата обяви, че Светослав Костов се оплакал от натиск "отгоре". Всичко това обаче все още е в полето на изясняването и казусът повече прилича на 

"моята дума срещу твоята"

Заваляха подписки както в нейна защита, така и в подкрепа на Костов. Колеги застанаха срещу колеги, дори се стигна до физически сблъсъци по коридорите.

В деня, в който бе дадено началото на делото на Светослав Костов срещу Съвета за електронни медии (СЕМ), регулаторният орган започна първите изслушвания за избора на негов наследник. Скоростта и мотивите на СЕМ да го отстрани дадоха повод на адвокатите му да твърдят, че той е освободен незаконно. Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) предвижда процедура за предсрочно освобождаване на БНР шефа, ако "извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори". Първоначално Бетина Жотева (квота на президента Росен Плевнелиев) и Галина Георгиева (квота на ГЕРБ) гласуваха "въздържал се" за откриването на 

процедура по отстраняването му

с мотива, че е извършено само едно нарушение, което не е достатъчно според законовите изисквания. Седмица по-късно размислиха и се присъединиха към желаещите да го махнат. Така с 5 гласа Костов остана без работа в БНР. На заседанието по отстраняването му се чуха и доста тежки критики и то точно от хора, които в края на юни станаха причината той да оглави медията. Само няколко месеца по-рано Жотева, Розита Еленова и София Владимирова предпочетоха Костов за шеф на общественото радио. Тогава другият финалист, Митко Димитров, който и сега е сред мераклиите да оглавят БНР, получи само гласовете на Ивелина Димитрова (квота на президента Румен Радев) и Иво Атанасов (вече бивша квота на президента Георги Първанов). 

Тази седмица защитата на уволнения БНР шеф внесе допълнителни доказателства по тезата за неправомерното уволнение. Съдията даде 10-дневен срок за запознаване с материалите, а следващото заседание по казуса е насрочено за 16 март. Адвокатите обаче не предоставиха договора за управление на Костов, както и протокол от заседанието, на което бе избран за директор на радиото. Евентуалнен позитивен за Костов изход означава, че той ще бъде върнат като генерален директор, а избраният към онзи момент нов началник на радиото ще трябва да си тръгне. Това допълнително ще нагнети 

суматохата в БНР

без значение кой ще бъде избран днес и какви хора ще попаднат е ръководния екип. До финалната фаза стигнаха Жени Гаджалова, Антон Митов, Андон Балтаков, Митко Димитров, Даниела Манолова и Александър Велев. Валерий Тодоров бе отстранен от конкурса с мотива, че не е бил заличен като управител и съдружник в търговско дружество. Той твърди, че е прекратил участието си в дружеството своевременно. По думите му е възможно вписването в Търговския регистър да се е забавило, но се е случило преди обявената от СЕМ дата. Тодоров видя тенденциозност в решенията на регулатора, членовете на който и друг път са обвинявани в пристрастност и липса на експертност. Заради скандала той попита дали не е време за преразглеждане дейността и работата на СЕМ, а членовете на регулатора да бъдат избирани чрез конкурс и в Съвета да се вкара обществена квота.

Освен юридическите казуси БНР има сериозни финансови проблеми, също като БНТ. Това личи и от изказванията на кандидатите за генерални директори. Затова и народните представители са се концентрирали точно върху този аспект от ЗРТ - депутати и от мнозинството, и от опозицията работят по различни законодателни инициативи, свързани с

държавното финансиране

на обществените медии. Появиха се спекулации, че БСП иска въвеждането на данък Телевизия, което бе категорично отречено от социалистите. "Такъв данък-такса, ако трябва да сме точни, съществува в българското законодателство от десетки години. Тя не е прилагана досега и не трябва да се прилага! Ние предлагаме тя да бъде официално отменена и вместо това да бъде създаден фонд "Радио и телевизия", който да функционира като буфер между парламента, приемащ бюджета, и генералните директори на БНР и БНТ, които го изразходват", обясни пред ДУМА в края на септември народният представител от БСП Крум Зарков.

Сформирани са няколко работни и експертни групи, които да бистрят изменения в ЗРТ, основно насочени към финансирането на БНТ и БНР, но резултатите отново са в сферата на мъглата.

Изборът на генерален директор на БНР, който ще се случи днес, е само част от картинката, но окончателната ситуация ще стане ясна едва през март. Дотогава би трябвало да има данни за скандала в "Хоризонт", който позаглъхна, докато лагерите се пренастройват за ръководните рокади. За финансирането на обществените медии и парите, с които БНР би трябвало да разполага, също ще е дадена насока. Каквото и да се случи обаче, работата на новия БНР шеф няма да е никак лесна.