"За мен делото стои на пръв план"

Надежда Недкова написа книга за своя именит дядо Михаил Герджиков и издателство "Захарий Стоянов", заедно със Съюза на тракийските дружества в България, вече я предлага на книжния пазар. Не очаквайте книгата да прелива от възхитата на внучката, от възклицанията и умиленията на спомена. 

В "Михаил Герджиков. Живот и дело" Надежда Недкова се представя не само и не толкова като благодарна внучка, но и като сериозна изследователка, която познава в детайли всичко казано и писано за нейния дядо, която умее да използва рационално архиви и документи и да ги впрегне в повествованието. Тя е работила като архивистка в Тракийския научен институт при Центъра за българистика на БАН и е участвала в създаването на два документални сборника за Михаил Герджиков. И благодарение на това, но и на увлекателния си и образен език и стил, ни представя цялостен пълнокръвен образ на дееца на ВМОРО, бореца за национално освобождение, революционера, анархиста, левичаря, войводата, ръководителя на Преображенското въстание, журналиста, публициста, интелектуалеца, патриота и човека Михаил Герджиков.

Михаил Герджиков е роден в Пловдив, но той генетично е обусловен от родовите си корени: баща му е от Копривщица, майка му - от Батак. Така че  първата глава "Епоха. Предци" е естественото прелюдие, каквато e родовата хроника, и ни отвежда към анархистичните увлечения на Мишел, както го наричали в бурната му колежанска и гимназиална младост. После идва студентството в Женева, където 20-годишният младеж общува с руски емигранти - социалисти и анархисти, сред които е и Георгий Плеханов, завързва приятелство с Георги П. Стаматов, Симеон Радев, Димо Николов, Слави Мерджанов, Петър Манджуков, Васил Коларов... Тук се ражда Македонският таен революционен комитет (МТРК) с Устав, Прокламация (възвание), Програма и Клетва с най-дейното участите на Михаил Герджиков. И Иванка Ботева, дъщерята на Христо Ботев, става член на комитета. 

През 1899 г. Михаил Герджиков се връща в България и е назначен за учител с името и документите на Тодор Луканов в Българската класическа гимназия в Битоля. През следващата година е на нелегална работа в Солун в Централния комитет на ВМОРО и се запознава с Гоце Делчев, удивен е от него, и оттогава в своята дейност се стреми винаги да му подражава. Пътят не е лек - 8 дни в Битолския затвор, нелегален в Солун, агитатор в четата на Христо Чернопеев, за да стане сам войвода на чета, участие в борбата срещу върховизма, за да стигне до Първия конгрес на Вътрешната организация в Одринско на 13, 14 и 15 април 1902 г., чиито заседания се провеждат в бащината къща на Михаил Герджиков. След него той пренася дейността си в Източна Тракия и в Странджа като пълномощник на ЦК, по-сетне е ревизор-инспектор в тази област. Тук той така организира работата, че поставя край на опитите на върховистите да превземат Одринско, за да рече по-късно, че за щастие тракийци не се въвличат в междуособни войни, стигащи до убийства, както това става в Македония. 

Други важни дела на Михаил Герджиков са организирането на конгреса на Петрова нива и подготовката и избухването на въстанието, на Странджанската комуна. За всичко това, както и за потушаването на въстанието Надежда Недкова разказва, опирайки се на богат документален материал, спомени и писма, които показват поведението на Михаил Герджиков в тия страховити дни. И макар той да е в центъра на разказа й, в книгата са разкрити много още незабравими герои илинденци и преображенци, войводи и четници, обикновени хора - тракийци и странджанци, които преминават през горнилото на въстанието и мъченичеството на бежанството. След въстанието Михаил Герджиков решава да се оттегли от активната борба, за да не бъде повече играчка в ръце, чужди на делото. Това става, след като пътува, за да пледира за каузата на ВМОРО, а делегатът до него "давал... гаранция за риболов в Охридското езеро, след като се освободи Македония". Специална глава е посветена на революционерката Юстинияна (Янка) Каневчева от Охрид, родственица на братя Миладинови и Кузман Шапкарев, куриерка на ЦК на Вътрешната организация между София и Солун. Тя пренася стоте хиляди долара - откупа от отвличането на американската мисионерка Елен Стоун. Янка се свързва в семейство с Михаил Герджиков през 1907 г. и имат дъщеря Магда, но по-късно сключват официален църковен брак. Г-жа Янка Герджикова се разболява от плеврит, който се превръща в туберкулоза, от която страда дълги години и която я поваля в гроба - умира на 39 години през 1920 г.

Когато започва Балканската война, Михаил Герджиков се явява в Щаба на армията и му връчват заповед 100, с която е назначен за главен войвода на четите, които ще действат в Странджа. Отрядът на подпоручик Герджиков освобождава Граматиково, след това Царево и Ахтопол. По-късно заради арестите на прогресивни дейци и на хора с леви убеждения той, "душманинът на империята", заживява в Цариград с дъщеря си Магда. През 1929 г. събира в Цариград у дома си на конференция националреволюционери, недоволни от разногласията в организацията. През 1931 г. се завръща в България, подновява връзките си с дейците от Преображенското въстание, много от които са затиснати от немотията. Мишел е един от посетителите на Якобинския клуб - кафене "Средец", общува с най-видните интелектуалци на страната, но и със старите революционни дейци. До края на живота си (18 март 1947 г.) остава верен на революционните си завети и на правилото, което определя неговия живот: "За мен делото стои на пръв план. А докато можем да бъдем полезни за другите, дотогава ние не се нуждаем от никаква полза за себе си."    

Премиерата на книгата "Михаил Герджиков. Живот и дело" от Надежда Недкова ще се състои на 20 май (понеделник) от 17,З0 ч. в Литературния салон на Тракийския дом (ул. "Стефан Караджа" 7 А).