Акцент
Свидетелство за времето
Размисли за "Откровения" - книга втора от "Притаени мигове" от Георги Йорданов
/ брой: 204
Книгата, която отваряте, завършва със слово на Георги Йорданов, произнесено на премиерата на книгата "Живот на длан" в НДК (14 декември 2009 г.). Приемете това за сведение, а не като подтик да четете сборника отзад напред. В "Живот на длан" 111 именити интелектуалци, изтъкнати творци в областта на художествената култура, науката и образованието, стопански и партийни дейци, държавници и общественици от страната и чужбина разказват за юбиляря. През 2014 г., когато Георги Йорданов навърши 80 г., бе направено второ допълнено издание на книгата "Живот на длан", в което да бъдат включени спомени и размисли на още 30 учени, писатели, музиканти, стопански дейци и деятели на културата. Така не само се изпълни волята на тези "нови" автори, но се обогати смислово и тематично образът на държавника, политика и човека Георги Йорданов.
* * *
Както в "Срещи", и в този том от "Притаени мигове" говори самият Георги Йорданов. Жанрово книга втора е пъстра като есенен пейзаж, в нея има като че ли всичко възможно: от доклади, докладни записки, информации, проектозакони, решения, слова и приветствия през личния дневник до статии, интервюта, реплики, филипики, есета. Както са изпълнени с пъстрота житейският път и творческата дейност на автора им.
Заглавието съдържателно не носи претенции, самата дума "откровения" не са натоварена с кой знае каква емоционалност. Още едно доказателство, че Георги Йорданов е "безпощаден към себе си". Няма емоции и в докладите и докладните записки, в информациите до Политбюро на ЦК на БКП, в предложенията за решения и в проектозаконите, те са стегнати в менгемето на административния стил. Но огледани днес, те сякаш са се освободили от тези окови, защото са почерпени от "живия живот" и са красноречиви документални свидетелства, че в оня период, който сега наричат "комунистически", "тоталитарен режим", "държавен социализъм" или "байтошовото време", се е работило за изграждането на страната и за подобряване хала на народа. И партийните, и стопанските дейци, политиците и държавниците са били двигателите на тази нелека работа. А Георги Йорданов е от най-дейните и най-модерно мислещите.
Съдете сами: тази "литература на факта" разказва как се изгражда по-нататък столицата като най-крупния промишлен и икономически център и най-голямото духовно средище на родината. Още през 1973 г. Георги Йорданов гради мечти за умелото съчетаване на архитектурата в главния градски център с археологията, посочва как подземна София ще разкрие античната сила на древността. През 1975 г. внася предложение в Политбюро за цялостното разкриване, опазване и експониране на археологическото богатство на Сердика-Средец, а докладната му записка за изграждане на метрото носи датата 23 ноември 1977 г. Георги Йорданов изпраща на Тодор Живков предложение за мандатност и приемственост в работата с кадрите на всички равнища (1986 г.), предлага на МС да приеме решения за нов подход в организацията на труда на служителите, заради което трябва да се измени начинът на изграждане и преустройство на сградите, предназначени за учреждения и офиси (1987), развива идеята за самоуправление в Българската кинематография (1987 г.), предлага проектозакон за организациите с идеална цел в духовната сфера (1989), подписва решението за спасяване на Рилския манастир (1989) и т.н. Като четеш тези документи, излезли от ръката и ума на Георги Йорданов, се уверяваш, че наистина е политик и държавник, който умее да изгражда стратегии, които да превръща в политика.
И още нещо. Фактите чисто и просто обезоръжават политическите мародери, които изопачават, изкривяват, направо фалшифицират истината за българската съдба преди Десети ноември 1989 г. Кой им дава право да обезценяват и обезсмислят безкористния дългогодишен труд на милиони българи, които вградиха енергията и вярата с изграждането на българската държава!? Новоизлюпената върхушка на прехода се опитва да узурпира истината, прикривайки се под маската на демократизма, либерализма, глобализма, неомодернизма и още други -изми, но под маската няма нищо друго освен платен слугинаж, подлога на чужди небългарски интереси. Тази голяма измама граничи с наглост, защото пишман историци измислиха някакви три фалита на социалистическата държава, а забравят, че България тогава беше на 28 място по своето икономическо развитие, а сега е на куйрука в класациите с 52 на сто население, живеещо на границите на бедността.
* * *
Естествено голяма част от документите в книгата са свързани с международното сътрудничество, особено в хуманитаристиката, в духовната област, в екологията, в спорта. Публичните изяви на Георги Йорданов нямат нищо общо с говоренията "по повод" на повечето политици (и сега, и при социализма), тъй като той винаги е не само "на ти" със събитието, но аналитичният му ум, интелектът и ерудицията "подреждат" словото му, на всичкото отгоре то е претеглено от кантара на неговата висока взискателност.
* * *
Не мога да подмина "щекотливата" тема - информацията, която Георги Йорданов подготвя до Тодор Живков за положението на българите в Югославия, Гърция, Турция и Румъния, както и докладната до МС, в която настоява да се издават "историческите свидетелства" за народностния характер на македонските българи.
* * *
Изминаха повече от 35 г. откакто бе изграден Националният дворец на културата. Георги Йорданов е свързан с построяването и по-късно с управлението на НДК, и не е безразлична съдбата му. "Някои си позволяват да говорят и пишат измислици за НДК, дори нелепости - казва той в едно интервю. - Ала истината, значимата и неподвластна на времето, е проста: Националният дворец на културата е изграден с таланта, с труда и с осъзнатата творческа воля на много архитекти, художници, инженери, строители, монтажници, общественици и държавни дейци, на хиляди столичани."
* * *
"Девети ноември 1989 година" (Из личния дневник и архив) е документ с принципна важност. Дневникът започва така: "Зазори се. От Витоша се спусна приятен хлад. 6,30 ч. Обичайната игра на футбол в голямата зала на "Герена"... После денят минава в различни срещи и обсъждания, прекъсвани от няколко разговора с Андрей Луканов между притичванията до посланик Шарапов, които зареждат атмосферата с интригата около избора на бъдещия генерален секретар на партията. В 17 часа започва заседанието на Политбюро на ЦК на БКП, адресирано към предстоящия на другия ден пленум и то е предадено точ в точ. Няма да коментирам изказванията, ще се спра само на казаното от Георги Йорданов на заседанието. Първо, напомням, че още тук той заявява, че макар да е "на попрището жизнено в средата", е готов още сега да се оттегли от длъжностите, които заема в партията и държавата. "Защо да не дадем път на нови дейци?" - казва той. На 7 декември 1989 г. подава молба да бъде освободен. По-късно ще напише: "Ала много скоро започнаха безотговорни действия, които са една от причините да премина в пенсия. Да нямам нищо общо със задаващия се погром на държавността, на икономиката, на духовността, на социалните придобивки на сънародниците."
* * *
Има неща, за които бяхме чували, но има и неща, които и до днес не са осветени с обективна яснота. Особено интригуващ и драматичен е епизодът с преговорите, проведени от Георги Йорданов с министъра на външните работи на Турция Месут Йълмаз на 30 октомври 1989 г. в Кувейт по въпросите на т.нар. възродителен процес. В тези преговори благодарение на дълбокото и детайлно познаване на историята и генезиса на въпроса, Йорданов успява да докаже равнопоставеността на българските и турските аргументи, осуетява турското намерение за диалог при предварителни условия, принуждава Йълмаз Турция да се откаже от досегашната политика на тотален международен натиск върху България и да премине към политиката на "малките стъпки". Георги Йорданов уговаря нова българо-турска среща на 30 ноември в Кувейт, на която да се подпишат документите за нормализиране на отношенията между двете страни. За съжаление този възможност е безразсъдно пропиляна.
* * *
В своите отношения с колегите, другарите и приятелите Георги Йорданов е бил винаги пределно искрен, честен и безкомпромисен. Нравствените сътресения след ноемврийските събития през 1989 г. налагаха необходимостта на българския народ да се каже истината. Георги Йорданов написа писмото "Satis, Андрей!" (15 юли 1991 г.), защото историята не прощава безпринципните компромиси. Още от първите думи авторът хваща бика за рогата: "Принуден съм да ти кажа: "Достатъчно!" Напълно съм убеден, че е крайно време да спреш, да размислиш. Тогава ще разбереш, че освен омайната песен на славолюбието и жаждата за власт, които те разсипват, добре е да чуеш и друго мнение за себе си." Писмото не остава обикновен епистоларен факт, благодарение на позицията и образното слово то се превръща в публицистика с огромна сила и заряд, в памфлет за "коренната промяна", която развихри лукавството, коварството, хулите, лъжата, клеветата, неблагодарността, в портрет на един от героите на прехода - "наполовина герой, наполовина мъченик", в полемика, в която опонентът няма нито дързост, нито е способен на събере думи, с които да отговори.
Правотата на своите позиции Георги Йорданов доказва и в предоставения му за бележки документ от Александър Лилов "За вината на партията". Пример за лекомислен подход към един изключително сложен политически въпрос, нарича го Георги Йорданов. Според него липсват доказателства, които могат да обосноват цялостното отрицание на близо половинвековния труд и живот на народа и на партията. И още: откъснат от конкретната историческа действителност и контекста на събитията, тоя неверен извод звучи като клевета към БСП и към България. Георги Йорданов вижда в него незачитане на елементарните изисквания за научна добросъвестност, за мяра. Авторите на проекта предварително са вдигнали шум, че се раздава висша справедливост, а проектът според него е образец на самонадеяна безотговорност, от него може да започне верижна реакция на непредвидими опасни последици: "братоубийствени войни" в партийните среди, лов на вещици, разцепление в БСП, морален тормоз, безнаказано насилие, дори съдебни произволи над честни дейци и труженици. Тази тенденциозна "самооценка" може да се използва и от силите, които искат да поставят БСП извън закона. И в края на своите бележки Георги Йорданов предлага да се отхвърли проектът и да се направи кратка политическа декларация.
* * *
Какво натворих аз - само ви разходих из съжденията и фактите, които ни представя Георги Йорданов, повечето "свидетелства за епохата". Преминах на едра тропоска, за да оставя читателя да съжителства лично с тях, та да се убеди, че те са своеобразна кардиограма на времето - на някогашното, а и на сегашното. Разкази и документи - честни, истински, точни и категорични - изпълват сборника. Те са скъпи и важни за нас, защото съхраняват паметта на една от най-проспериращите Българии в нейната многовековна история и ни вдъхват надежда за бъдещето.