Забележителна книга за българския славей Христина Морфова
/ брой: 34
В историята на операта и певческото изкуство българката Христина Морфова (1889-1936) е наистина явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме (но нали сме си по природа малко чуждопоклонници, склонни сме да забравяме нашите велики артисти). А невероятният й глас - цели три октави! - я прави сравнима единствено с Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на гръцката певица. И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти и признание: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко - нежеланието й да прави кариера извън родината си - била е убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си! От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври и да ги честват в България. Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха. Оцениха я истински, както нерядко се случва в България, едва след смъртта й. Макар и недостатъчно.
За щастие, нейните съграждани от Стара Загора не я забравиха. В Града на липите има музикална гимназия и улица с нейното име, издигнат е и паметник (такъв няма в столицата дори великият Панчо Владигеров). Затова съвсем не ме изненада фактът, че Стара Загора е подкрепила новата книга за Морфова, а авторът е също оттам. Издателство "Сиела" е отпечатало на завидно полиграфическо равнище тази книга и това му прави чест. Корицата, печатът, хартията са наистина прекрасни. Но по-важното: самата книга е нещо уникално. Авторката Румяна Лечева, журналист, кореспондент на БТА в Стара Загора, е работила упорито и всеотдайно цели седем години върху този свой обемист труд (близо 500 страници), достоен за "Българския славей". Трудно ми е да го определя жанрово. Тук има животопис, представен пространно, пределно изчерпателно, обогатен с кореспонденция, по-голямата част от която излиза за първи път, има увлекателен разказ - една безспорна белетристична дарба на авторката, има и прецизен справочен апарат, вплетен майсторски в текста. Изяснила е редица непознати или спорни моменти от биографията й, представяни досега неточно, по цензурни причини или още неизследвани архиви. И всичко това, придружено от немалък брой уникални снимки, повечето публикувани за първи път. И най-важното и ценното - една любов, преклонение към делото на голямата певица и вокален педагог. Всъщност за Христина Морфова е писано немалко. Добри са книгите на писателя Владимир Русалиев и особено на племенника й Богдан Морфов. Но книгата на Румяна Лечева е нещо друго - уникален, мащабен труд, който респектира. И тази мащабност се дължи и на това, че авторката е проектирала този задълбочен животопис върху твърде широка политическа, социална и културна панорама на България и Европа през епохата. Морфова е била не само прочута артистка, но и социална личност, имала е интересен живот.
Румяна Лечева ни прави съпричастни и с богатия духовен свят на своята героиня, която представя многостранно. А Морфова е била силна, сложна и щедра личност, която въпреки оптимистичното си излъчване е и лесно ранима, и е имала трудна, в ред моменти трагична съдба. Авторката разкрива редица нови истини, опровергава неистините - представя личността и времето в тяхната неделима цялост. Да, права е Румяна Лечева, че почти през целия си живот Морфова е жертва на политическата конюнктура и на организираната посредственост в родината си. Приживе е повече ценена в Чехия, нейната втора родина, а също и в Европа, отколкото у нас. В България тя се радва най-вече на почитта на своите ученици и приятели от Консерваторията.
Ето какво пишат те след внезапната й смърт при катастрофа през 1936 г.: "Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без превзетост - тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание."