ЗА ЧУДОВИЩАТА
/ брой: 209
На един мой приятел жена му се казваше Неси. А неговото име беше Чудомир. Тя го наричаше на галено Чуди. Обясняваше ми, че e кодирано, идвало от чудовище. Той на нея си й викаше Неси без никакви притеснения. Защото нямаше никакво понятие от шотландската легенда. То той и български говореше с известно притеснение и всяко изречение завършваше с фразата "... разбииш начи". А иначе беше професор по нещо много сложно, но по такава специалност, където да знаеш български не е задължително. Изобщо такава специалност, че направо да му завидиш. На международните конференции не се нуждаеше от преводачка, защото нямаше какво да се превежда. Той вадеше своите чертежи там и снимки, сочеше с показалка към екрана, а всякакви там японци и норвежци клатеха глави и викаха на немски: я, я!
Неси твърдеше, че Чуди е изпил толкова нейна кръв през съвременния им живот, та сега тя има анемия. Чудомир пък твърдеше, че Неси е ангелът на неговия нелек, но плодотворен живот, макар, между нас казано, разбийш начи, така говореше Чудомир при нашите срещи: Неси е чудовище. Не се и опитах да го информирам по въпроса за чудовищата и специално за шотландската Неси. Щото имам и друг приятел, чиято жена се казва Петранка. И какво? - чудовище, та чудовище. А как да оспоря думите на Чудомир - хем ангел, хем чудовище! Чудомир казваше: теоретически не може, а на практика се оказва може. Чудовище с крила. Това не се ли нарича Змей, питам го. Не, отвръща Чудомир - змеят е добро кротко животинче, което ляга в краката ти и ти го погалваш между ушичките. Неси е съвсем друго, опитай се ти да я погалиш между ушичките. В момент, когато парите ни са се свършили. А те се свършват по-често, отколкото се получават.
Това, викам си, чудовищата са доста разглезен народ - ту парите им се свършват, ту идеите. А какво да правим ние, останалите. Ето, онзи, на когото жена му се казва Петранка. От липса на пари, защото беше багерист, а багерът се счупи, той, мъжът на Петранка, отиде и стана охранител на една банка нощно време. Охранява я, охранява я и като му омръзна, взе, че я обра. Сега е в затвора. Вика, че жена му е чудовище и не му идва редовно на свиждане да му носи ножчета за бръснене и носни кърпи. Твърди, жена му, чудовището Петранка, че ножче за бръснене не му носи, за да не би Кирчо, така се казва мъжът на Петранка, да си пререже веригите и да избяга от затвора. А после ходи го търси. Особено за издръжката на децата. То и преди да го опандизят той никакви пари вкъщи не носеше, но, нали знаете, надеждата умира последна.
Надеждата умира наистина последна. Но и надеждата е едно чудовище - познавах една мома преди години с такова име. Лелеее.! Добре, че баба ми, умна жена, ме извести: Божидарчо, бягай от това момиче, то е чудовище. И аз избягах. Заради това - ей ме на сега: здрав и читав.