В търсене на "Пристан за обич"

Имах вече приятната възможност да пиша за четири разказа (за мен те бяха новели) на писателя Александър Пергелов. Сега пред мен е неговата повест "Пристан за обич".
Общувам с главния герой Деян. По-скоро той ме води по стъпките на своето житие битие, за да ме убеди, че в сивото море на нашата отчужденост днешният мъж на млада и средна възраст може да намери, колкото и трудно да е, своя пристан за обич. Дали това ще е пристан при малката проститутка - нещастница, за която се преструваме, че не съществува? Дали пристанът за двама е в самодоволния материално-духовен мир на красивата, но претенциозна Анета? Най-вероятно, според обнадеждаващия финал, на пристана прекалено дълго Деян е очакван от една Елисавета. Тя също е красива, непретенциозна, но разочарована от безпаричие. Млада тъжна жена на средна възраст. Нейното образование е художествено, но това не й пречи да мие входовете на два-три жилищни блока и с все по-затихващ ентусиазъм да очаква своя Принц... Принцът от приказките ли е Деян, класическата Пепеляшка ли е тя? Деян не е принцът. Той е един от нас, минал за средностатистически българин, зареден с неподозирани от самия него интелектуални възможности. Той е просто добър, верен приятел, грижи се за по-възрастните хора, храни гълъбите пред магазина, душеприказчик е за другите. Духовно и физически се съпротивлява на преуспялата красавица Анета, която настойчиво го кани в своя свят. Тя казва, че инстинктивно не приема неговия посредствен свят, а Деян недвусмислено отговаря, че не приема нейния. Още повече след нейните намеци, че до него е стигнала с някои "отстъпки" от древната професия на малката проститутка... Пепеляшка от приказките ли е Елисавета? Тук ще изплюя камъчето, тоест без съгласието на автора ще разкрия, че истинският образ на Елисавета ще бъде обрисуван още по-подробно в продължението на тази повест...
Ами дотогава, драги читателю, ще четем за уж монотонния живот, за надеждите и очакванията на главния герой Деян. На едни той може би ще се стори прекалено обикновен, дори скучен в описанията на неговото ежедневие на редови столичанин. А именно там, в способността на Александър Пергелов да описва грижливо всекидневните ни банални домашни задачи - не само като столичани, а като българи изобщо, проблясва натрапчиво чувството ни за недостатъчна духовна близост, за осезаема липса на "Пристан за обич"...