Цветелина Пенкова: Необходим е сериозен политически консенсус и информационна кампания за влизането в еврозоната
„Когато говорим за сериозна стъпка като присъединяването към еврозоната, е необходим сериозен политически консенсус, тъй като обществото винаги ще бъде по-колебливо. Това се наблюдава в абсолютно всички държави, които са се присъединили към еврозоната.“ Това каза евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова в предаването „Лице в лице“ по БТВ. Тя смята, че политическата нестабилност у нас оказва влияние върху решението, което беше взето за отлагане на членството на България в еврозоната, а политиците трябва да убедят институциите в Европа, че сме готови и ще бъдат положени всички усилия, каквито и рискове да има. „Това е отговорност на всички институции - да продължим приоритетно да вървим към тази цел, защото това е пътят на България. Необходима е ясна и конкретна информационна кампания. Дължим отговори на обществото - какво предстои, какви са стъпките, какви са рисковете, какви са възможностите. Липсата на адекватна информационна кампания, която трябваше да бъде водена от всички политически партии по отношение на еврото, прави обществото жертва на нашата безотговорност“, изтъкна Цветелина Пенкова. Евродепутатът припомни, че БСП е една от първите партии, които имат официална позиция, че еврозоната е пътят на България и винаги е била последователна в това направление.
Евродепутатът разказа за срещата си с бившия премиер на Естония – Андрус Ансип - преди два дни, който е подготвил страната за влизане в еврозоната и който е останал и на поста след присъединяването в еврозоната. Той е споделил същото - има скептицизъм в обществото преди присъединяването и преди смяната на националната валута, затова е необходима обща воля на политиците по въпроса, които да разяснят процеса и да предотвратят рисковете. Пенкова уточни, че прави това сравнение, защото Естония също като България е била във валутен борд преди присъединяването си към общия паричен съюз и поради тази причина сравнението с Естония е обективно от икономическа гледна точка.
Пенкова даде пример и с Хърватия, където в началото на януари станахме свидетели на спекулации, че цените са се завишили с 20-30%. Но хърватското правителство реагира бързо, взеха се мерки - всички търговски вериги, които бяха завишили цените бяха предупредени, че ще претърпят или финансови санкции, или ще им бъдат спрени държавните помощи за справяне с енергийната криза, ако не върнат цените към нормалните им стойности както са били на 31 декември 2022 г. Данните сочат, че инфлацията в Хърватия през януари даже е била с почти половин процент по- ниска, спрямо декември (13.1% през декември 2022 г. спрямо 12.7% през януари тази година).
„Загубите от отлагането на членството в еврозоната са допълнителните възможности, които еврото ни предоставя. Влизането в еврозоната означава намаляване на лихвите по заемите - това би облекчило доста домакинствата, намаляване на транзакционните такси, което за България е изчислено на близо 0,5% от БВП. От друга страна, загубихме възможността за по-бързо повишаване на доходите“, разясни Цветелина Пенкова. И също добави, че финансовите и икономически закони са обективни, не подлежат на интерпретации, а са базирани на факти.
За ползите от членството в еврозоната евродепутатът си послужи и с пример от времето на Ковид кризата – Европейската централна банка („ЕЦБ“) отпусна ликвидност в размер на 3 трилиона евро на държавите от еврозоната при отрицателна лихва от минус 0,75%, за да могат те да се справят с тогавашния натиск над икономиката и да предпазят гражданите, индустрията и бизнеса. В този момент държави като България трябваше да се справят само с бюджетни средства. С помощта на ЕЦБ тогава, сега се постигнаха по-ниски нива на инфлация в еврозоната в сравнение с държави, които са извън еврозоната. Говорим за разлика на инфлацията в сериозни размери – в държавите извън еврозоната тя близо два пъти по-висока в сравнение с държавите в еврозоната.
„Не бива да се пренебрегва фактът, че ставайки част от еврозоната, ние вече наистина ще участваме във взимането на решенията за паричната политика на целия валутен съюз. Това също е ключов момент, защото ние нямаме независима парична политика, откакто сме във валутен борд. А инфлация се контролира и се регулира основно с парична политика, т.е. ние дори в момента нямаме всички инструменти или най-важният инструмент, за да можем да се преборим с инфлацията“, аргументира се Цветелина Пенкова.
По въпроса за възможностите да се предоговарят поетите ангажименти в Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с въглищните централи, евродепутатът предупреди, че може да се предоговарят части от проектите, но самите изисквания, на които сме се съгласили, трудно се предоговарят. „Можем да говорим за удължаване на срока, за намаляване на заложените ограничения и параметри, но в никакъв случай не можем да отидем на преговори и да кажем - ние искаме този критерий изцяло да бъде премахнат“, предупреди Цветелина Пенкова.
