Царят и царицата на чардаша
Знаменитият композитор Имре Калман и звездата на българската оперета Мими Балканска - свързани завинаги от вълшебството на музиката и любовта на публиката
/ брой: 218
Детството и младостта на Имре Калман (1882- 1953) са белязани от мизерията - баща му, търговец, изгубва състоянието си на борсата. Талантът на малкия Имре открива професор Лилд, диригент на Будапещенската опера, който го насочва към пианото. Като студент в Будапещенската консерватория младият Калман се подготвя за кариерата на концертиращ пианист, но заболяване на ръцете го принуждава да се откаже от тази мечта. Започва да учи усилено теория, композиция и орган в Консерваторията, където е състудент на бъдещите унгарски класици Бела Барток и Золтан Кодай.
Пише сериозна музика: сонати за пиано, симфонични поеми, увертюри, оркестрови сюити, но нито един издател не се наема да ги отпечата. Младият автор е отчаян. Точно тогава го спохожда щастливата случайност: един импресарио му поръчва да напише песен за прочутата вариететна певица Сара Федак. И Калман, вече решен да се откаже от музиката и да се посвети на правото (по настояване на баща си), съчинява сатиричен куплет, убеден, че това ще бъде неговата "лебедова песен". Но успехът е толкова голям, че само за седмица куплетът се превръща в истински шлагер и завладява цяла Унгария. Тогава Калман, неочаквано за самия себе си, се обръща към "лекия" оперетен жанр, който ще го нареди сред класиците.
Първата му оперета - "Есенни маневри" (1908) има огромен успех. Само за седмица се продават билетите за цели 50 представления напред! На следващата година е представена в Театер ан дер Вийн, Виена, където ще се изиграе 300 пъти! Следват премиери в Париж, Рим, Берлин, Букурещ, Прага, Варшава.
Калман се установява във Виена, а успехите идват един след друг: "Циганинът примаш" или "Старият Рац" (1912), "Госпожица Сузи"(1913), "Царицата на чардаша" (1915), "Феята на карнавала"(1917), "Холандска женичка" (1920), "Баядерка"(1924), "Графиня Марица"(1924), "Принцесата на цирка" (1926), "Херцогинята от Чикаго" (1928), "Теменужката от Монмартър" (1930), "Дяволският конник" (1932)...
Цяла Европа е в краката му! През 1940 г. Калман напуска Стария континент, за да отиде в Америка, в Холивуд, където започва да пише филмова музика. Но в Америка не се радва на голям успех, там вървят повече мюзикълите, отколкото европейските оперети. Прибрал се в Европа след войната, той се връща към оперетата: "Лейди Аризона" и "Големият терор" са представени в Берн, Швейцария, след смъртта му.
Калман е сред най-поставяните и обичани оперетни класици у нас, а "Царицата на чардаша" държи рекорд с близо 40 постановки в цялата страна от 1918 г. насам. В тази оперета достига творческия си връх и огромната си популярност между двете войни именитата примадона Мими Балканска (1902- 1984), изпълнила и трите женски роли: Силва, Щаси и Цецилия. Добре познати и много обичани от българската публика са и другите му оперети: "Принцесата на цирка", "Графиня Марица", "Теменужката от Монмартър", "Баядерка"...
Имре Калман е известен не само като композитор, но и като критик и публицист. Много интересни са неговите "Спомени", публикувани през 1953 г., малко преди смъртта му. В тях можем да прочетем искрени признания, както и редица интересни мисли за изкуството и музиката, за неговите собствени възгледи:
"Опитах се, пише той, да създавам музика само от любов към самата нея, а не заради славата и богатството... Убеден съм, че и най-простата песен, и най-незначителният валс трябва да носят у себе си искрата, която да наелектризира, да възпламенява публиката. Знам, че само половин страница от Ференц Лист тежи много повече от всички мои оперети. Големите и сериозни композитори винаги са имали своите почитатели. Но заедно с тях трябва да има и други автори, които да създават оперети - оперети весели и духовити, елегантни и приятни..."
Такава е и музиката на Имре Калман - мелодична, весела, на моменти малко меланхолична, пълна с хумор и грация, духовита и елегантна. Унгарският първомайстор в жанра е владеел до съвършенство хармонията и оркестрацията, познавал е и е обичал унгарския и източноевропейския фолклор и е бил забележителен музикален драматург. Знаменити са финалите на отделните действия в оперетите му, включващи в себе си речитативното и ариозното начало, изградени мащабно, оперно, вълнуващо.
х х х
Мими Балканска остана в съзнанието на няколко поколения българи като нашата Царица на чардаша. Не беше първата изпълнителка на тази роля, но се наложи като най-добрата. Години наред се превъплъщава като Силва в различни постановки и на различни сцени, освен това - вече към края на блестящата си кариера, изигра и ролята на Цецилия от същата оперета. Но Силва си остана коронната й роля, макар самата тя да твърдеше, че не е само Царицата на чардаша.
Сред героините й от 30-те и 40-те години - нейният апогей! - бяха: Ана Главари от "Веселата вдовица", Силва от "Царицата на чардаша", Мадлен от "Бал в Савоя", Лиза от "Страната на усмивките", Перикола от "Перикола", Вера от "Последен валс", Сузана от "Принцесата на цирка", Анастасия от "Царевич", Елиза от "Паганини", Ана от "Цвете от Хавай"...
Наистина, трудно е да се изброят всички големи роли на тази забележителна артистка, съчетала в себе си комплекс от природни дарби, висок интелект, неотразим чар, ярък темперамент и не на последно място - пословична работоспособност и упоритост, невероятен перфекционизъм. Нейното присъствие на сцената, въпреки невисокия й ръст и не особено богатия й като даденост глас, бе наистина неотразимо, завладяващо. Тя беше сред малцината наши артисти в оперетата с толкова силно излъчване, с толкова чар и магнетизъм, при все че по нейно време този жанр у нас е на висота и много от оперетните спектакли в София са съизмерими с тези в Европа.
Мими Балканска пя предимно в столицата, във всички музикални театри до войната, а след 1944 г. бе сред основателите и първите солисти на националната ни оперета, Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (мисля, че по-справедливо би било той да носи нейното име!).
Тя гостува много из страната. Почти цяла България се срещна с голямото й изкуство. Гастролираше многократно и в Сърбия, Словения, Хърватия, а също и в Цариград. За изпълнението й на ролята в оперетата "Кощана" от Станкович (на сръбски език!) в Белград бе удостоена с най-големия сръбски държавен орден "Свети Сава". Пред таланта й се прекланяха короновани особи, министри и видни интелектуалци. Почина на 22 май 1984 г.
Мими Балканска беше близо петдесет години на сцената - голям рекорд! Героините си - различни по характер, натюрел и стилистика - тя пресъздаваше, както отбелязваха критиците, с вдъхновение и лекота, с грациозност и изключителен чар. Епитетите: чародейка, вълшебница, несравнима, вдъхновена, темпераментна, я съпътстваха при всяка нейна изява. Тя беше явление, неповторим феномен в българската култура. Първата и може би ненадминатата до днес българска оперетна звезда.
Беше "народна артистка", Лауреат на Димитровска награда, получи всички възможни отличия, но винаги казваше: "Най-важна за мен беше любовта на публиката, която не може да се замени с нищо!"
Епоха в българската музикално-сценична култура, артистка от европейски мащаб, Мими Балканска, твърдеше, че просто е била "една щастлива жена"...
Мими Балканска е смятана за една от най-красивите жени на България
Звезда на оперетата
Стара театрална програма в памет на Мими Балканска