Суверенни са само икономически стабилни държави

Жолт Немет е роден през 1963 г. в Будапеща. През 1984-1987 г. учи политически науки и икономика в колежа "Ласло Райк", Будапеща. Дипломира се по икономика и социология в университета "Корвин", Будапеща. През 1988 г. заедно с група съмишленици става учредител на ФИДЕС (Съюз на младите демократи). 1988-1989 г. специализира политически науки в колежа "Сент Ентъни", Оксфорд. През 1990 г. е депутат в унгарския парламент от листата на ФИДЕС, а от 1998 до 2002 г. е държавен секретар по външната политика. През 2014 г. става председател на парламентарната Комисия по външна политика.
Съпругата му Илдико Форгач е преводач, имат три деца.

Жолт Немет бе у нас и откри в салоните на Унгарския културен институт в София фотоизложбата "Изваяната свобода". Авторът на изложбата, Ерньо Хорват, е документирал по неповторим начин образи и събития от преди четвърт век, тревогите и възторга от промяната, първите стъпки към това, което хората разпознават като истина в онези исторически дни и месеци. Фотосите запечатват момента; не го променят, не могат да го подправят, както често се случва с историята, когато я тълкуват. Снимките не лъжат, показват дрехите и прическите на хората, жестовете им, вълненията и страстите, отразени в лицата им, "диви и добри", както се пее в един унгарски шлагер.
При откриването на изложбата присъстваха  посланикът на Унгария у нас н.пр. Андраш Клейн, директорът на Унгарския културен институт Тошо Дончев, множество приятели на Унгария. Председателят на Комисията по външна политика в унгарския парламент Жолт Немет бе любезен да даде интервю за ДУМА.


"Една обезкръвена държава стои в партер на европейския тепих"
"Обсъдихме в Брюксел пред Комисията по външна политика на Европейския парламент възможността за газов коридор Гърция-България-Румъния-Унгария. Мисля, че ще се получи подкрепа за такава ос"

- Ваше превъзходителство, къде бяхте по време на събитията отпреди 25 години?
- Позволете да започна малко по-отрано. През 1987 г. се дипломирах в университета "Корвин" и постъпих на работа като научен сътрудник в институт към Унгарската академия на науките. Вече се усещаше вятърът на промяната. В студентските клубове на Будапеща, а и в Дебрецен, Сегед, Сомбатхей, бурно се обсъждаха нелицеприятни за режима процеси и явления. Постепенно съзряваше идеята за организационно обединяване. Така през март 1988 г. група младежи от нароилите се дискусионни клубове по обществени науки решихме, че е време да се учредим. Това стана в сутерена на колегиума "Бибо" - едно от общежитията на Юридическия факултет към университета "Лоранд Йотвьош" в Будапеща. Бяхме около стотина младежи, но само 37 се осмелихме да подпишем учредителния манифест. Определихме и шестима говорители, един от които бях аз. Така се роди ФИДЕС, Съюзът на младите демократи - първата гражданска организация срещу догмата на монолитната система.
- И започнахте политическа дейност?
- Не беше толкова просто. На следващия ден властта забрани ФИДЕС. Ние обаче решихме да предприемем ответна стъпка: три дни след учредяването свикахме пресконференция. Рискувахме и успяхме. Пред микрофоните и камерите на трийсетина журналисти, много от които представляваха чуждестранни медии, изложихме основните точки на нашия манифест. Новината за създадената опозиционна младежка формация бързо се разчу. Формално бяхме забранени, а фактически действахме полулегално. Кой плахо, кой по-открито, хората започнаха да търсят контакти с нас. Членската маса бързо нарасна и след десетина дни достигна близо хиляда. Присъединяваха се опозиционно настроени млади хора от всякакъв цвят - народняци, демократи, урбанисти, комунисти...
- Но нали платформата ви беше антикомунистическа?
- Така е. Заимствахме от идеите и практиката на източноевропейски дисидентски движения. Но в редовете на комунистическата партия беше започнал процес на ферментация. Не само в Унгария. Младите хора - и не само те - кои инстинктивно, кои осъзнато усещаха края на режима. И търсеха ориентир. Към нас се стичаха опозиционери от най-различни течения, реформаторски настроени членове на комунистическата партия, "сива зона", както я нарекоха впоследствие. През август свикахме конференция на Балатон. Може би това беше повратната точка. Повечето от лекторите бяха изявени интелектуалци. Конференцията спомогна да се утвърди в обществото образът ни на сериозни млади хора, независимо от радикалната ни реторика. Другият фактор, който ни легитимира като национално отговорни, беше подкрепата на унгарското малцинство в Румъния. Малцина знаят, че далеч преди протестите в Темешвар (Тимишоара), още през юли 1988 г. в Будапеща бяха организирани масови манифестации срещу програмата на Чаушеску, станала известна като разрушаването на села. Стъпка по стъпка успяхме да изградим действена младежка организация, която възстановените стари партии припознаха за свой съюзник в демократичната коалиция за изборите през 1990 г., когато влязохме в новия парламента.
- И оттогава сте депутат?
- Да. Аз съм един от четиримата млади демократи, неизменно избирани още от първия демократичен парламент, заедно с Ласло Кьовер, Лайош Коша и Виктор Орбан.
- Оттогава ли е приятелството ви с Орбан?
- От доста преди това. От 1984 г. От дискусиите в университетските общежития и летните студентски лагери. Обсъждали сме актуални проблеми, търсели сме път към промяната, макар тогава никой да не смяташе, че промяната е толкова близко и че ще се окажем главни участници в нея. В тези беседи и спорове се роди нашето трайно приятелство, споено през годините в духовна връзка.
- Как виждате промяната 25 години по-късно?
- Според мен по-правилно е да се говори за еволюционна, вместо за революционна смяна на режима. Защото новите кандидати за политически играчи бързо бяха изтикани от бивши комунисти. По този начин отпадна моментът на катарзиса, ритуалът на пречистването, който може да бъде извършен в исторически моменти. Така горе-долу се случи в Унгария. Мисля, че приблизително по същия начин е станало и в България. Оттук и днешната фрустрация, неудовлетвореност, обществено напрежение. Оттук извира и общественият отговор на проиграната смяна на режима - по-радикалните стремежи, по-радикалните отговори и искания... Всичко това поляризира обществото. А дестабилизираното общество в никакъв случай не благоприятства укрепването на самостоятелна, стъпила на собствените си крака суверенна България.
Другото тежко наследство е тежестта на много големите държавни дългове. Свиването на икономическия периметър на действие се увеличава допълнително и от факта, че цената на мирните преходи се инкасира от бивши партийни ръководители, които се превърнаха в крупни капиталисти. Тези фактори стесняват чувствително реалните възможности за развитие...
Социалните проблеми представляват още едно бреме. Младежката безработица, търсенето на работа в чужбина, изолацията на социално изпадналите и т.н., при положение, че не е решен въпросът с държавния дълг! Нека припомним: за суверенитет може да се говори само от позициите на икономическата сила. Колкото по-силна е икономиката на дадена страна, толкова по-стабилен и ефективен е нейния суверенитет и способността й да отстоява интересите си. Една обезкръвена държава стои в партер на европейския тепих.
За да бъдат жизнеспособни и независими, държавите от бившия социалистически блок трябва да разширят периметъра си на действие. Непрекъснато да доизвайват свободата си. Да концентрират силите си в една широка Централна Европа, в едно централноевропейско обединение. Така ще обърнат тренда в своя полза.
- Как ще коментирате руското решение за спиране на проекта "Южен поток"?
- Проектът "Южен поток", както и "Набуко", е приключен. Унгария обаче ще полага усилия за енергийната си диверсификация. Във вторник обсъдихме в Брюксел пред Комисията по външна политика на Европейския парламент възможността за газов коридор Гърция-България-Румъния-Унгария. Мисля, че ще се получи подкрепа за такава ос. Унгарският представител в комисията, социалистът Тамаш Харангозо, също подкрепи инициативата. Но в светлината на новата ситуация считам за необходимо спешно да се формира нова стратегия за сигурност на Евросъюза. Предвиждам и среща между премиерите на Унгария и България по този жизнено важен и за двете страни проблем.