Славната история и новият музей на Белово

Разположено между три планини - Рила, Родопите и Средна гора, Белово е забележително с прекрасния си въздух и родолюбивите си хора, обичаше да напомня моят баща, родом от село Голямо Бельово, както го наричат тамошните кореняци. Селище на това място има от най-стари времена, а гара Белово, която е на два км от него и е в основата на град Белово, е резултат от прокарването на Барон Хиршовата железница (1869) и заселването на хора, работещи по направата на нейното трасе.

Късноантичният град Левке, чието име в превод от старогръцки означава "бял" - връзката с името Белово е очевидна, и крепостта Раковица, чиято отбрана от османското нашествие е художествено пресъздадена от писателя Людмил Стоянов в драмата му "Гибелта на Раковица", са само част от множеството исторически забележителности. Левке е бил разположен на площ от 80 декара на връх "Св. Спас". С годините руините му стават все по-малко, растителност затрупва следите от древността.

Голямо Белово не е най-голямото село в малката община, пред него по брой жители са Сестримо и Момина клисура, дори Мененкьово. Но голямобеловци се гордеят с най-старата действаща църква в Пазарджишка област - "Св. Георги" (1806-1813), с уникална дърворезба, изписана е от самоковеца Петраки Костович. Тя е обявена за паметник на културата от национално значение. В двора й има и скална църква "Св. св. Козма и Дамян", в селото съществува още една църква - "Св. Никола". Някога от двете страни на пътя/улица са се редели къщи с еркери, повече от 15 кръчми и много касапници. По-късно един не особено далновиден кмет е наредил да се "отсекат" издадените горни части над еркера, за да не пречат на движението, къщите са станали плоски и неинтересни, сега някои от тях ги няма. Но има една част от селото над реката, където са запазени стари къщи на по 200 години. Според официални източници, 80 процента от жилищния фонд е изграден през епохата на Възраждането. Над 50 къщи са обявени за паметници на културата. В една от тях Стоян Михайловски е прекарал част от живота си, селото е посещавано от Иван Вазов и Алеко Константинов на път за Алабашка поляна. Голямо Белово е един от старите просветни центрове по нашите земи. Имало е няколко килийни училища през XVIII век, а през 1806-а е създадено ново към църквата "Св. Георги". В селото са родени владиката на Южна България от Охрид до Одрин Евстатий Пелагонийски, племенникът му - журналистът Никола Йонков Димитракиев-Владикин, неговият син професор Любомир Владикин (1891-1948), почетен доктор на Френската академия на науките, учен и писател, отец Михаил Радулов, председател на революционния комитет през 1876 г., Кузман Поптомов, революционер и общественик, юристът Георги Михайлов, автор на първата история на Голямо Белово, историкът професор Асен Калинков и лесовъдът професор Венко Калинков, героят от Страцин Стефан Калинков, актрисата Мирослава Стоянова (Лила в "Тютюн"), проф. д-р Мирчо Луканов, инж. Димитър Котев, търговски представител в Белгия, и много други интересни личности.

Втората жп линия в България е Цариград-Белово, старата жп гара е възстановена и привлича вниманието на пътниците в преминаващите влакове, неин първи началник е бил Тодор Каблешков, френски възпитаник на лицея в Одрин. В Голямо Белово той основава читалището "Искра" (1874). Неговите действия и влияние са съществени и за участието на беловци в Априлското въстание 1876 г. Голяма тема е революционният дух на беловци. В създаването на комитета е причастен Апостола Васил Левски. Повече от 20 души се присъединяват към четата на Бенковски с всички произлизащи след разгрома последствия. Сред участниците са 19-годишната българка Мария Сутич, жена на далматинеца Иван Сутич, специалист по изграждащата се жп линия, най-младият участник във въстанието Мартин Тачков, както и дядото на моя баща, тогава 25-годишен буен беловец.

Родом от гара Белово са интербригадистът в Испания Петър Пергелов и поетът Димитър Методиев (1922-1995). Александър Пипонков не е от Белово, а от съседното Дъбравите, но той влезе в кинохрониката като легендарния партизански командир Чапай. Кадърът с вдигната ръка и развято червено знаме, начело на партизанска колона, слизаща в гара Белово на 9 септември 1944 г., е познат не само в България. Училището в Белово носи неговото име.

С Белово са свързани още авторът на "Село Борово" - писателят Крум Велков (1902-1960), първи кмет след 1944 г., и генерал Рачо Петров (1861-1942). С наградата си от 60 000 гроша  победителят на бойното поле при Сливница купува чифлика в Белово.

Днес чифликът е разорен, пустее и се руши и прочутият някога военен санаториум, присъден на Община Белово. Пустее по-новата беловска гимназия, построена между гарата и Малко Белово. Тя беше използвана от края на 1981 до 2002 г. Учениците се върнаха в красивата сграда на старото училище, което тази година ще празнува своята 75-годишнина. Някогашната гордост на Белово - най-старата хартиена фабрика у нас, Заводът за хартия, хранил преди години едва ли не цяло Белово, продаден и закупен от гърци през 1997 г., днес работи със силно намален състав. Сградите се рушат една след друга, по покривите им се поклащат бурени. И въпреки всичко центърът на градчето изглежда приятен и спретнат, по Оперативна програма "Регионално развитие" е  обновена с дървен покрив и мраморна облицовка интересната стълба, която свързва Долната с Горната земя, паметникът на първия космонавт Юрий Гагарин, посетил някога на път за София интебригадиста Петър Пергелов, изглежда обгрижен. Комплексът около беловския извор "Топлата вода" -  басейни с минерална вода, рибарник и къмпинг, на 2 км от гарата, продължава да работи, без обаче интензивността, с която привличаше преди години млади и стари. Сутрин от гара Белово ученици тръгват към Пазарджик, по-възрастни жители на градчето - и към София и Пловдив. Както сами разбирате, картината днес е смесена. Но има нещо симпатично и вдъхващо надежда.

В края на декември миналата година с решение на Общинския съвет в Белово по предложение на кмета инж. Костадин Варев бе създаден нов общински културен институт - Историческият музей на Белово. Той се изгражда, както научаваме от Севдалина Попова, ст. специалист "Музейно дело", на основата на културните ценности от музейната сбирка "Атанас Хрисчев". Хрисчев е легендарна личност за Беловския край - педагог, историк, краевед. През 60-те години, завършил история в Софийския университет, той започва широкомащабна  събирателска и изследователска дейност. Събира ценни сведения за богатата история на беловския край и се регистрира музейна сбирка. Тя е разположена в красива историческа сграда, построена през 1895 г. от белгийски и италиански специалисти, принадлежала някога на богатия търговец Георги Павлов. В нея е подредена и картинна галерия с десетки произведения на известни майстори. Поставено е началото на историческа библиотека с над 5000 тома научна литература, събран е и значителен документален снимков архив.

В последно време беше извършена много работа от Севдалина Попова, помагат и местни патриоти, имаше и управленска воля и всичко това доведе до създаването на новия и много важен за Белово културен институт.

Историческият музей в Белово се открива на 3 март от 11.30 ч., когато ще бъде представена изложбата "Археология Белово". Подготвена е специална програма за тридневните тържества по случай националния празник с участието на театър "К. Величков" от Пазарджик, танцовия ансамбъл "Пазарджик" и др.