13 Ноември 2024сряда00:07 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Нови снеговалежи и в по-ниските части от страната се очакват през нощта срещу четвъртък, в четвъртък и през нощта срещу петък. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10 - 15 cм в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина. В петък валежите ще спират, най-късно в Източна България. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Нови снеговалежи и в по-ниските части от страната се очакват през нощта срещу четвъртък, в четвъртък и през нощта срещу петък. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10 - 15 cм в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина. В петък валежите ще спират, най-късно в Източна България.

Сизифовият камък на властта

Държавните ни финанси - една година люшкане над бездната на кризата

/ брой: 167

автор:Йосиф Аврамов

visibility 3671

Едва ли българско правителство през последните 20 г. на демократично управление у нас е посрещано с толкова надежди. Никой от предходните няколко премиери не е бил с такъв бляскав имидж сред българите и не е присъствал толкова често в медиите, повечето от които година по-късно все още не са му изневерили и превъзнасят всяка негова проява - независимо дали е среща с Берлускони или вкарва голове на футболен мач в покрайнините на София. След толкова венцехвалебствия не е учудващо, че някои от правителствения екип почнаха да се вземат насериозно и да загърбват националната икономика, и в частност държавните финанси и социалната политика. Те се оказаха "сизифов камък", непосилен за мощните плещи на премиера, камо ли за неговия финансов министър Дянков, който над 15 пъти вече ни посочи кога ще излезем от кризата. В нея ние все повече "затъваме". Той все още не е наясно какво трябва да направи, за да излезе България от положение на "лош ученик", когото ЕК ще проверява за невярна финансова информация и когото постави в наказателна процедура за свръхдефицит.
Рефренът, че "за всичко, дори за юлския пек, е виновно правителството на Станишев", вече е изтъркан дотам, че не му вярват и хилядите безработни и изправени пред фалит дребни предприемачи, гласували преди година за ГЕРБ и "Атака". Те са изправени пред дилемата какво да слушат - собствения си глас, който отразява колко е празен джобът им, или обещанията от екрана на телевизора.
 Не е случайна негативната оценка за едногодишното управление от страна на най-големия ни синдикат КНСБ, тъй като бе пропуснато най-благоприятното време за реформи. Известно е от опита на редица държави, че

първите месеци на всяко управление са най-подходящите

за началото на сериозни реформи, защото тогава подкрепата към властта и енергията на хората в нея са най-големи. След това компромисите със статуквото започват да изглеждат все по-приемливи и волята за промяна постепенно избледнява. Наистина е вярно твърдението на министър Дянков, че България остана единствената страна от ЕС в Югоизточна Европа, в която данъците не са повишавани и засега не сме потърсили чуждестранна финансова помощ. Но докога ще е така и на каква цена?
Ако имиджът на правителството се крепи все още, то е заради известните успехи в борбата с престъпността. Резултати наистина има, но повечето са във фазата на предварителното разследване от МВР, докато осъдените засега са малко - май само Марио Николов и толкоз, докато братята Маргини бяха оправдани. И за най-шумно рекламираната от медиите група "Октопод" изходът засега е неясен. Много съществен момент е колко от заграбените по престъпен начин средства или от "източения" ДДС ще влязат в хазната. В тази връзка логичен е и въпросът защо през първата година на управление на правителството на ГЕРБ

не се създаде финансова полиция

Известно е, че България е една от малкото страни в ЕС без такава структура.
Липсата на реални реформи в публичната сфера и на системен подход в държавното управление не може да се компенсира само със заявки за борба  срещу престъпността. В икономическата област май единственият светъл лъч са успешно проведените търгове на доста по-ниски от реалните цени за автомагистрала "Тракия".
В икономиката ни и преди всичко в публичните ни финанси се налага оценката преди всичко на външни анализатори и икономически наблюдатели (Виенският институт за икономически изследвания и др.), че управлението на ГЕРБ е ако не провал, то е поне относително неуспешно. В предизборната платформа на ГЕРБ имаше ред хубави неща, които не се случиха: финансова стабилност, петпроцентно намаление на осигуровките (в крайна сметка намалиха ги с 2%) и увеличение с 50% на надбавките на пенсиите на вдовици. Вместо тях налице са непрекъснати люшкания както по отношение на законодателната програма на парламента, така и във фискалната ни политика. Основателни са въпросите: Космическият кораб на държавното ни управление на автопилот ли се движи и другият - Какво ще се случи с българските публични финанси, когато догодина привърши фискалният резерв? Не може правителството вечно да се оправдава с наследството от тройната коалиция, която му остави около 8,2 млрд. лв. резерв.
Няма и прелом

в оползотворяването на еврофондовете

а кабинетът продължава да се хвали, че е "размразил" спрените евросредства. Но странно защо те не достигат до бенефициентите засега? С популистки цели бе открит тази пролет с решение на НС 52-ри университет в Перник и това е проява на недалновидност, предвид силно намалелия брой на младежи, които завършват средно образование. Нонсенс е да се въвежда платено обучение в държавните вузове, което води до неравнопоставеност между студентите в държавна поръчка и платено обучение в един и същи вуз. Странно защо бе закрита Агенцията по икономически анализи и прогнози" в МФ, което ни направи единствената държава от ЕС, в която липсва самостоятелен орган по планиране и прогнозиране? 
България все още има някои относителни предимства пред останалите закъсали страни в ЕС - фискален резерв (макар и намаляващ) и относително нисък държавен дълг. Фискалният резерв обаче започва да се топи. На правителството му липсва адекватна организация и визия за бъдещето на българската икономика и за публичните ни финанси.  През първите 6 месеца на управлението му - до края на януари 2010 г., когато бе представена Конвергентната ни програма в ЕК - цел номер 1 бе нулевият бюджетен дефицит и влизането на България в ERM II през 2010 г., а през 2013 г. - в еврозоната. През март управляващият екип видя, че това няма как да се случи и започна "ударно да харчи" фискалния резерв на фона на намаляващи приходи във фиска, вследствие на лошо работещата ни икономика. Амбицията на Дянков за влизане във валутния механизъм бе отложена неясно за кога. За сметка на това забуксуваха всички структурни реформи, чиято цел е да се подобрят публичните услуги и да се намалят държавните разходи. На всичкото отгоре за състоянието на българското национално стопанство и преди всичко на строителния ни отрасъл определена вина има и настоящото правителство, което едва в средата на годината разплати чрез ББР първите стотина милиона от дължимите на бизнеса близо 2 млрд. лв. Не може, когато държавата е най големият длъжник, да искаш от фирмите да внасят регулярно данъци, като същевременно те са кредитирали държавните фирми и общините, без това да се отрази на постъпленията във фиска. Независимо от обещанията си пред ЕК правителството не успя да балансира бюджета - нито през 2009 г., нито през настоящата 2010 г., когато той с актуализацията достигна до 4,8% дефицит. То не прави нищо за по-високи инвестиции в образованието и науката, каквито изисква ЕС, а точно обратното - реже парите, особено на БАН, но и на университетите.
Част от политическата ни действителност е зачестилата намеса на премиера в работата на парламента. Вече стана практика причината за смяната на позициите на мнозинството да са обвинения в лобизъм от страна на опозицията и медиите. Фрапиращ пример за неуспял опит за лобизъм е отхвърлянето на поправката в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, която даваше правомощия на областните управители да продават държавни имоти до 500 000 лв. Опозицията се обяви срещу тази идея, а депутати от БСП дори я определиха като

децентрализация на корупцията

Едва по-късно след появата на премиера Борисов в парламента ПГ на ГЕРБ се отказа от нея. След намесата на премиера беше оттеглена и друга спорна поправка в Закона за земеделските земи, която предоставяше привилегии на арендаторите при покупката на парцели. Налице са вече над 20 примера за лобистки поправки на закони, а съпредседателката на ПГ на ГЕРБ в медиите вече фигурира като "Лобистка Фидосова"!
 В началото на юли България бе поставена в класацията на

10-о място сред страните, застрашени от фалит

в света, което е негативно признание за безрезултатната и погрешна финансова политика на правителството ни. Пропуснати бяха благоприятни възможности за емитиране на външен еврооблигационен дълг при благоприятни лихвени нива през втората половина на 2009 г. Сега, при очертаващото се стопяване на фискалния резерв,  почти е ясен изходът за спасяване на публичните ни финанси. Най-вероятно през зимата или най-късно напролет

ще "потропаме" на вратата на МВФ

Сключим ли финансово споразумение с фонда, при което ползваме негов ресурс, вероятността за по-високи ДДС и акцизи и у нас, както и опасността от намаление на заплати и на пенсии, е напълно реална. Втора седмица премиерът и финансовият ни министър повтарят мантрата, че споразумение и заем от МВФ не са необходими нито тази, нито следващата година. Но дали може да им се вярва? Те казваха по същия начин, че въпрос на месеци е моментът, когато ще излезем от кризата. За първите 4 месеца на тази година у нас са привлечени едва около 30 милиона евро чуждестранни инвестиции, а са репатрирани от България няколкостотин милиона евро. Оправдания, че чуждестранните компании връщат заеми към фирмите-майки, не са несъстоятелни. Дойде ли мисия на МВФ у нас, ще започнат под чужд диктат екстрени и много болезнени и тежки реформи в администрацията и публичната сфера.

 

Българинът готов да похарчи средно 531 лв. на Черния петък

автор:Дума

visibility 751

/ брой: 216

Индустрията ни с първия ръст от 20 месеца

автор:Дума

visibility 907

/ брой: 216

Бюджет с 3% дефицит и пакет от мерки ще внесе служебната власт

автор:Дума

visibility 988

/ брой: 216

Над 17% от работещите в ЕС са били с временни договори

автор:Дума

visibility 759

/ брой: 216

Кремъл отрече за разговор Тръмп-Путин

автор:Дума

visibility 881

/ брой: 216

В РСМ очакват скоро промени в конституцията

автор:Дума

visibility 980

/ брой: 216

Вотът на доверие към Шолц преди Коледа

автор:Дума

visibility 858

/ брой: 216

Преходният съвет на Хаити уволни премиера

автор:Дума

visibility 809

/ брой: 216

Изолация и безсилие

автор:Александър Симов

visibility 733

/ брой: 216

Да направим крачка назад, за да вървим три напред като общество

автор:Дума

visibility 1035

/ брой: 216

България се нуждае от връщане на държавността

автор:Дума

visibility 821

/ брой: 216

Време е Борисов и Пеевски да бъдат изолирани от властта

автор:Дума

visibility 1005

/ брой: 216

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ