Увеличава се смъртността от рак у нас

България е едната от двете държави в ЕС заедно с Кипър, която отбелязва увеличение на смъртността от рак през последното десетилетие. Това показва Профил на държавата, който се изготвя за всички членки на съюза съвместно от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ЕК. Анализът е публикуван по повод Световния ден за борба с рака - 4 февруари. Страната ни обаче се нарежда сред държавите с най-голям брой апарати за лъчетерапия и има добър достъп до терапии с публично финансиране. Увеличаващата се смъртност ясно показва, че проблем в организацията на онкологичната грижа у нас има.
Дефицити и слаби места има в няколко ключови направления - българите са с над средните нива на тютюнопушене и други рискови фактори за развитието на рак, обхватът на населението от скрининг е нисък, има голямо доплащане от пациентите, което е бариера пред лечението им, липсва раков регистър с надеждни данни за онкологичните заболявания, онкологичната грижа е неравномерно разпределена.
Българите са и най-слабо обхванати от профилактика и скрининг, които са ключови за ранното откриване на заболяванията. "Профилактичните мерки, изпълнявани по време на задължителните годишни профилактични прегледи от общопрактикуващите лекари, по-скоро насърчават и насочват пациентите към услугите за скрининг за рак, отколкото да служат за провеждане на системен масов популационен скрининг", се посочва в профила на страната ни. През 2019 г. обхватът на скрининга за рак на гърдата сред жените на възраст 50-69 години е 36%, което е едно от най-ниските нива в ЕС.
Анализът отчита голямото доплащане от джоба на пациентите в България като бариера пред достъпа до онкологична грижа. Въпреки че лекарствата за лечение на рак се поемат от НЗОК, около 69% от пациентите с ракови заболявания все пак имат преки разходи, свързани с тяхното лечение. Според проучване, проведено през 2024 г. по линия на инициативата "Индекс на болниците", средната стойност на доплащането за лечение на рак възлиза на 1465 лв.
Доплащането ограничава достъпа до здравни услуги за 26% от пациентите с ракови заболявания. От тези, които са имали преки плащания, 56% са платили средно 1732 лв. за хирургична интервенция. Около 41% са платили средно 455 лв. за изследвания, докато 25% са извършили преки плащания, свързани с медицинско лечение, средно 651 лв.
България е сред страните с най-нисък брой медицински сестри на 1000 нови случая на рак, отчита още анализът.
Според регистъра на специалистите на Българския лекарски съюз през 2023 г. са се падали около 3,3 медицински онколози на 100 000 души население. България е на четвърто място по най-нисък брой общопрактикуващи лекари - 0,6 на 1000 души население. Съобщава се също така за недостиг на лъчетерапевти и рентгенолози. Проблемът се задълбочава още повече поради концентрацията на специалистите в специализираните болници и онкологични центрове в столицата, където се намират 18 от общо 52 болници, осигуряващи лечение за пациенти с рак по НЗОК, и в големите градове.