Сицилия - Душата на Италия

Наричат я Перлата на италианския Юг. Душата на Италия. Най-големият остров в Средиземно море - там, където градините с червени портокали се докосват с полята с маслинови дръвчета, а лимоните са готови всеки момент да се превърнат в лимончело. Сицилия е щипка вълшебство, в което, ако се влюбиш, е за цял живот.
Има много кътчета по света, които пътешествениците оприличават на мозайка. Сицилия е едно от тях. Тук има всичко - и култура, и архитектура, и вулкани, и романтични плажове, и малки улички, и удивителна храна, достойна за крале и монарси. Някъде точно тук, в античното кралство на Бурбоните, между бойните полета на гърци, испанци и маври, край очарователните рибни пазарчета, между сергиите с шамфъстък, бадеми, сушени домати и подправки за паста и пица, всеки може да открие Нея - Любовта. Онази, която, веднъж срещната, покорява.
Октомврийската Сицилия е нежна и топла. Вечерите те обгръщат с прозрачно наметало, а божествената храна и студеното бяло сицилианско вино са мечта за ценителите.
Няма да ви разказвам за онази Сицилия, за която можете да прочетете във всички туристически справочници. Нито за историята й, за която са написани томове. Не мога да опиша бароковите сгради и внушителните великолепни храмове, нито да ви накарам да почувствате топлия пясък на сицилианските плажове.
Моята Сицилия е друга. Тя ме накара да преосмисля кафето. Не онова, което пием в съботно-неделните утрини - лежерно и протяжно, с много мляко и канела. В Сицилия

кафето е много късо, силно и черно

И се пие почти на крак, защото денят е за друго - за Живот, за Любов... Малката чаша еспресо те зарежда за предстоящия ден. Който може да те изненада със залез с гледка към Етна. И с (не)обикновена вечеря с козе сирене, вино, грозде и бадеми...
Приказната храна на сицилианците изисква да й се отдадеш. За да почувстваш аранчините, капонатата, бриоша със сладолед, касатата. И канолите, разбира се. Закъде без тях? Без хрупкавите тестени туби, пълни със сладък крем от рикота, поръсен с шамфъстък. Класически спагети и пици има навсякъде, но си заслужава да пробвате сфинчоне в Палермо - намазнено, поресто тесто с лук и сирене. А паста ала Норма - спагети с патладжан, босилек, домати и рикота, може да накара и най-взискателните да помечтаят. Традиционната касата - торта с пандишпанен блат, шоколад, цитрусови плодове (Сицилия е рай за тях!), марципан и сладък крем от рикота, може да бъде допълнена само с ледено лимончело. За почитателите на огнените течности 70-градусовият ликьор (с аромат на ягоди) "вулкан" от Етна е изпитание за сетивата. Прекаляването с него може да предизвика сутрешен концерт с барабани на сто джуджета в главата, но...
Какво е това на фона на изгрева в подножието на вулкана. Там, където няма недвижими имоти. Защото всички са движими. А някои от собствениците им са изключително упорити, защото са ги възстановявали по няколко пъти.
Неслучайно отделям толкова място на храната. Сицилианците могат да направят компромиси с много неща, но не и с нея. Тя е важна и събира хората, фамилията. А земята е дадена на човечеството, за да го храни. Затова всяка педя от нея местните обработват грижливо. И идеите за изграждане на ветрогенераторни паркове срещат отпор. Както местните производители сериозно се противопоставят на всякакви опити да бъдат превзети магазините от храни от други райони на Европа или света.
Сицилианските производители са щедри - предлагат на всеки да опита, преди да купи. А властта не се съобразява много-много с европейските порядки и директиви, предпочита да подкрепя родното. И затова Сицилия е "по-друга" Италия,

държава в държавата

Стандартът на живот на острова е по-нисък от този на континенталната част. Дори го сравняват в някаква степен с българския. Само дето заплатите на сицилианците са по-високи, а и разчитат изключително на собственото производство. Тук е житницата на Италия, Сицилия захранва континента с риба, ядки и цитруси. Изборът на сирена е впечатляващ, а на вина - внушителен (над 50 000 етикета). И още морски дарове, маслини, зехтин, шоколад...
Сицилия не е скъпа държава. Тя е по джоба ни. Дори много от стоките в магазините са на цени, по-ниски от тези в нашите вериги.
Благодарение на мекия климат, островът приема туристи дори "извън сезона". И не е задължително да е горещо, за да видите градове с барокова архитектура, обекти от списъка на ЮНЕСКО. Палермо впечатлява с историческите си сгради, но и с местните пазари. Разположената в подножието на Етна Катания очарова, но и кара всеки турист да оцени проблема с мигрантите. Долината на храмовете в Агридженто и гръцкият театър в Таормина ни връщат столетия назад. 1500-те километра брегова ивица дават безкрайни възможности за плаж и забавления, а изкачването на Етна е преживяване, което не е за изпускане. Едно от най-красивите селища в Италия изобщо - Чефалу, ще ви очарова с романтиката си. Навсякъде ще се насладите на цветя, зеленина, керамика, хайвер от риба тон и шамфъстък. А в Модика ще се потопите в магията на шоколада.
Катедралата в Ното и историческият център на Рагуза, където има над 50 църкви и барокови дворци, ще поставят на изпитание усещането ви за космополитност. В Мазара дел Вало, известен като град на толерантността, има 107 храма. Но няма "Свидетели на Йехова". Не за друго, просто защото сицилианците не обичат свидетелите... Това, последното, местните ще ви го кажат с невероятното си чувство за хумор.
В Сицилия думата "мафия" не се споменава. Но

Фамилиите управляват

В Палермо, където преди години не е можело да се минава по част от улиците заради мафията, днес е центърът на... властта. Както искате, така го разбирайте. Но тази власт все още не позволява на континентална Италия да изгради мост с острова си Сицилия, въпреки че трасето е очертано. Само че една богата фамилия, собственик на фериботната линия, не желае да се раздели с бизнеса си... Иначе официалните власти са дали свидни жертви в битката с мафията. Има и много паметници, които напомнят за нея. И затвори.
В Сицилия ще се върнете отново в епизодите на "Кръстникът" и, ако искате, можете да посетите онези вълшебни местенца, където са заснети части от филма. Или да си купите фланелка с Кръстника, чаша с пистолет, магнитче за спомен с лика на героя от романа на Марио Пузо, екранизиран от Франсис Форд Копола. И онази характерна шапка е задължителният подарък, без който не трябва да си тръгвате от Сицилия. Каскетът "Копола", известен в целия свят, е доказателство за добър вкус.
Това е малка част от моята Сицилия. Богата история, красиви места, прекрасна храна. И домакини, които знаят как да те накарат да се влюбиш за цял живот.