Лекарите в Европа остаряват бързо

Не е необходима статистика, за да знаем, че лекарското съсловие не само в България, а и в цяла Европа застрашително застарява. Едва ли ще сгрешим, ако наречем този процес бомба със закъснител.
Работната сила в здравеопазването на Стария континент бързо застарява, сочат нови данни, публикувани тези дни от Евростат. В същото време предизвикателствата пред здравните власти ЕС се борят с недостига на работна ръка, обслужваща увеличаващия се брой пациенти и най-вече тези с хронични и дълготрайни заболявания, както и с нарастващите изисквания за медицинска помощ и здравни грижи. Да не забравяме, че КОВИД-19 изтощи медицинското съсловие във всички страни по света. Очевидно е, че европейски държави са изправени пред сериозни проблеми, свързани с работната сила в областта на здравеопазването и грижите и ако правителствата не вземат своевременни мерки на национално ниво, Европа е изправена пред потенциално тежки последици. Ни една от държавите не бива да лежи на успокоението "у съседите е по-зле", защото след време цената би била висока. здравни анализатори дават пример с някои държави в т.нар. Стара Европа, където преди няколко десетилетия бил намален приемът на студенти по медицина чрез т.нар. numerus clausus, насочен към намаляване на разходите за здравеопазване и повишаване на доходите и сега тези държави отчитат сериозен недостиг на медици.
През 2022 г.

в ЕС е има около 1,83 млн. практикуващи лекари

Над 40% в 12 държави членки са на 55 и повече години, отчита Евростат.
В Италия ситуацията е особено тежка - страната отчита най-висок дял лекари на 65 или повече години - близо 27%. Следват Унгария и Естония с над 22% лекари на прага на пенсионирането. Навярно мнозина от тях не могат да изберат спокойствието на пенсията, за да не изоставят пациентите си.
Според европейската статистика през 2022 г. повече от половината от всички лекари в България и в Италия са били над 55 г. (съответно 54% и 53,9%). В повечето от останалите държави от ЕС, за които има налични данни, относителният дял на тази възрастова група в общия брой лекари е между една четвърт и една трета от общия брой лекари. В същото време най-високият дял на по-младите лекари (под 35 г.) е в Малта (46,1%) и в Румъния (34,6%).
Германия е европейският първенец с над 36% от лекарите между 55 и 64 г. - най-високият дял в тази категория. Следва България с близо 34 и Латвия с над 27%.
Числата са в ярък контраст с дела на възрастните медици в Европа преди по-малко от две десетилетия.
В сравнение с 2005 г., най-високият дял на лекари на 55 и повече години е в Литва - 39%, Германия е втора с 36%, следвана от Унгария с 33%. Ако тогава почти не е имало практикуващи лекари

на 75 и повече години

сега статистиката отчита значителен скок в тази категория.
Въпреки че делът на по-възрастните лекари се увеличи, повечето страни също отчитат и по-висок брой лекари в най-младата възрастова група от 2005 г. насам, което предполага, че повече млади хора също навлизат в професията. През 2022 г. Малта е имала най-голям брой по-млади лекари (под 35 г.) с над 46%, следвана от Румъния (близо 35%) и Холандия (почти 30%).
Повече от две трети от общия брой лекари в Латвия, Естония, Литва и Румъния са жени, сочи Евростат.
От всички 1,83 млн. работещи лекари в ЕС над 481 хил. са
общопрактикуващи.
В ЕС съотношението между семейните лекари и населението варира значително в различните страни. Според някои данни Австрия е страната с най-много семейни лекари. Последните данни на Евростат обаче сочат, че Холандия е начело на тази класация с над 183 общопрактикуващи лекари на 100 хил. души, следвана от Ирландия (със 174,1), Австрия (146,1) и Кипър (137,7). В другия край на редицата е Гърция, която отчита най-нисък коефициент, само с 45,8 ОПЛ на 100 хил. жители. Втора е България с 59,8 общопрактикуващи на 100 хил. души, следвана от Швеция (62,2, данни от 2021 г.) и Словения (68,8). Като

парадокс

отчита Евростат факта, че през 2022 г. е имало повече специалисти по хирургия, отколкото общопрактикуващи лекари в 13 от 25-те държави от ЕС, за които са налични скорошни данни. Най-много специалисти по хирургия са отчетени в Германия (104 587), Италия (64 122) и Испания (50 763). Гърция отчита най-висок брой хирурзи на 100 хил. жители (150,5 лицензирани за практикуване на 100 хил. жители), следвана от Кипър (143,3 на 100 хил.).

Инфограма-1-Лекари по възраст в ЕС
Източник: Евростат

Инфограма-2-Общопрактикуващи лекари на 100 хил.души население в ЕС
Източник: Евростат

Инфограми-3 и 3-а-Медицинската работна сила в Европа застарява

Инфограма-4-Дипломиращи се студенти по медицина през 2012 и 2022 г.
Източник: Евростат

В България

У нас лекарите са общо 34 022, а средната им възраст е 53 г., сочат данните на Българския лекарски съюз от началото на ноември м.г., предоставени на ДУМА.
- 12% са на над 70 г.
- 27% са на над 60 г.
Най-възрастните лекари у нас са в София-област - средната възраст е 63 г., следвани от колегите във Видин, чиято средна възраст е 62 г.
- В 13 области повече от половината лекари са на над 61 г., което означава, че след около 5 години те ще се в пенсионна възраст. От БЛС бият тревога:
- в Ловеч 63% от лекарите са над 61 г.
- във Видин, Габрово, София-област - 62%
- в Перник - 61%
- в Смолян 59%
- в Благоевград, Велико Търново, Хасково, Шумен - 54%.
Има области, в които половината от лекарите са на 55-64 г., което означава, че след 10 години те ще ... изчезнат.
Млади са лекарите в градовете, в които има университети, но дори и там мнозина са около на 50 г. Най-млади са лекарите в Плевен - средна възраст 49 г, в Пловдив - 49,5 г., а в София и Варна са около 50-годишни.
Медицинските сестри продължават да намаляват за десета поредна година, въпреки че при останалите медицински специалисти по здравни грижи не се регистрира такова намаление. Очевидно при тази категория са налице системни и нерешени проблеми.
Данните поставят много въпроси по отношение на това как изобщо функционира българското здравеопазване. Едно обяснение може да се намери в постепенното увеличение на медицинските специалисти в категория „други“ – те нарастват с 13% за десетгодишния период. Тук се включват болногледачите, които често са наемани от лечебните заведения, за да извършват част от работата на медицинските сестри. Това много често са студенти по медицина, които работят по време на следването си, както и хора, желаещи да помагат на лечебните заведения.

ТАБЛИЦА-1-Лекари по специалности в България-2010-2023 г.
Източник: НСИ

Специалисти на изчезване

Кадровата криза в здравеопазването у нас има доста дълбоки корени и те поне от десетилетие дават все по-горчиви плодове. Независимо че към 2022 г. според Евростат у нас завършват близо двойно повече студенти медицина, отколкото средно в целия ЕС.
Ще продължи ли системата да се крепи на пенсионери?
От БЛС дават примери с конкретни специалности, в които преобладават лекари в предпенсионна и пенсионна възраст.
- Педиатрите у нас са 2257, но 1528 от тях са над 61 г. В област Силистра например има 29 педиатри, като само седем са над 51 г., шестима са над 70 г., а всички останали са над 61 г. Аналогична е ситуацията и в Ловеч, като в областта има 35 педиатри, а най-младите са над 51 г.
- Анестезиология и реанимация. В област Перник тези толкова важни специалисти са девет и всички са над 61 г., а петима от тях са над 70 г.
- Физикална и рехабилитационна медицина. И в тази специалност най-младите работещи от Видин, Перник, София-област, Търговище са над 61  г.
- Инфекциозни болести. Специалността, която по време на КОВИД кризата показа колко пренебрегвана е била в годините и какво означава за обществото недостига им. В страната има 211 специалисти, сочат данните на БЛС. В област Перник има само 1 инфекционист и той е над 61 г. Един е и лекарят с тази специалност в област Добрич - над 51 г. е.  В областите Враца и Разград са по двама и пак между 61 и 70 г. В Смолян и Търговище ситуацията е аналогична.

Семейните лекари също намаляват

Ако през 2020 г. общопрактикуващите лекари у нас са били 4019, то през миналата година вече са 3758, сочат данни на НЗОК. Повишава се и средната им възраст и към 2024 г. е 60 г. и 3 месеца. В средата на миналата година д-р Николай Брънзалов, който тогава бе още зам.-председател на БЛС, коментира, че най-голям брой от общопрактикуващите лекари у нас са на 51 до 80 г., а под 40 г. са едва 260. "Отдавна сигнализираме, че положението е критично, но липсват държавнически решения", каза тогава той.
В много от отдалечените райони на страната джипитата са над 70 г. и обслужват пациенти от няколко села.

Разходите за здравеопазване се увеличават

През 2022 г. за текущи разходи за здравеопазване в ЕС са изразходвани средно 3685 евро на жител, което е увеличение с 38,6% в сравнение с 2014 г. (2658 евро), сочат данните на Евростат.
Най-висок среден разход е отчетен в Люксембург (6590 евро на жител), Дания (6110 евро) и Ирландия (5998 евро).
В другия край са Румъния (858 евро), България (990 евро) и Полша (1137 евро).
Латвия, Литва и Румъния отбелязват най-високи относителни увеличения - съответно 140,5%, 125,6% и 123,1% - в сравнение с 2014 г.