Църквата почита на 20 март преп. отци, избити в манастира "Св. Сава"

От VII век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви богатства.
Веднъж във време на всенощното богослужение срещу Връбница в лаврата "Св. Сава" дошъл слух, че варварите се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.
На Велики четвъртък сарацините нападнали манастира и убили няколко иноци. Другите събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища.
- Не проливайте напразно кръвта ни - кротко отговорили иноците. - Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите им и чрез мъчения искали да узнаят къде са скрити съкровищата им.
Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. В нея затворили всички иноци, пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя. Осемнадесет души умрели в пещерата, между които били и Йоан и Патрикий; а имената на останалите, загинали от дима, или посечени с меч, или от други мъчения, знае само Бог, Който ги е записал в книгата на живота. Тези, които останали живи, жестоките и безчовечни варвари изпонаранили и избили, като ги хвърляли на земята и ги тъпчели с краката си. Когато се уморили да измъчват и убиват, без да постигнат нищо, сарацините взели всичко, което могли да намерят - някои от манастирските вещи, натоварили ги върху манастирските камили и си отишли.
Тогава няколкото братя, които останали живи, и другите, които се били скрили в планинските пропасти и пещери, събрали в църквата (която Бог спасил от изгаряне) телата на преподобните отци, убити по най-различни начини, и прекарали цялата нощ на спасителните страдания в ридания и плач, след което погребали телата на своите братя. А тези, които били намерени полумъртви и наранени, братята, заедно с Тома, се опитвали да излекуват. Тома впоследствие станал игумен на т.нар. стара лавра.
Така страдалчески завършили земния си живот преподобните отци в обителта на преподобни Сава. А варварите, веднага щом излезли от манастира, били поразени от Бога с внезапна смърт и изпопадали мъртви, без да ги докосне меч, по пустинята и по полята, за да станат храна на псетата, дивите зверове и птиците. Окаяните им души отишли в ада, където огънят им не угасва и червеят им не заспива, а душите на преподобните отци намерили упокоение в Божията ръка и се сподобили с мъченическа слава от Христа.