Когато художникът е искрен, докосва сърцата на хората

ДАРИНА ЯНЕВА е български художник с над 35 години работа в областта на живописта и монументалните изкуства. Има повече от 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, както и участие в национални и международни пленери. През 2002 г. е номинирана сред 10-те най-добри майстори пастелисти в света, представени в международното специализирано издание "Pastel Artist International". Член е на Съюза на българските художници и Асоциацията на френските пастелисти Art du pastel en France. Завършва Художествената гимназия в Казанлък и керамика в Националната художествена академия в София в класа на проф. Венко Колев. На 24 май 2010 г. е удостоена от Съвета на Европейската научна и културна общност със сертификат и значка "Златна книга" за принос в развитието и представянето на българската култура. Серия нейни картини на тема шахмат са част от наградния фонд на Световното първенство по шахмат в София и съпътстваща изложба по време на събитието. Носител е на престижни награди в национални и международни конкурси. Дарина Янева е основател и ръководител на Академия за детско творчество "ДАЯ", с над 25-годишен опит като педагог и ръководител на детски проекти.

- Госпожо Янева, преди дни в столичната галерия "Българи" бе открита изложбата Ви "Поетика на мимолетното" - третата от поредицата Ваши юбилейни изложби. Първите две бяха представени през лятото в родния Ви град Казанлък. В "Споделено тайнство" показахте голямоформатни творби в Градската галерия; в камерната изложба "Надникване през нежността" в къщата музей "Дечко Узунов" - по-малки формати. Може ли да се каже, че, разглеждайки трите изложби, бихме опознали творческата същност, отношение и виждане за света на Дарина Янева?
- Наистина това е много хубава възможност, защото и трите изложби сами по себе си имат общия характер на моя подход, но едновременно с това имаха специфичния подбор, за да бъдат в една тема, да имат една нишка, която да ги обединява. Ще започна с най-голямата като едромащабни формати, която беше в голямата зала на Художествената галерия в Казанлък. Пространството, което трябваше да овладея, беше толкова голямо, че ми отне няколко месеца да реша по какъв начин да изразя идеята си. Това беше много дълъг процес на размисляне, скициране, рисуване, търсене на формати... В крайна сметка трябваше да оформя една концепция, която да обедини 11 големи картини, които да стоят добре и да се виждат от десетки метри. Докато изложбата в къщата музей "Дечко Узунов" беше с по-кавалетни пастели, които да покажат на публиката начина, по който работя в този формат.

А за изложбата, която се откри във вторник, с проф. Аксиния Джурова успяхме да изберем картини, които да бъдат на няколко обединяващи теми. Те са доста обобщени, макар че източниците на вдъхновение частично са от природата, но до такава степен са преосмислени, променени, интерпретирани, че са едно собствено мое пространство. Различни са състоянията, които съм търсила, въздействията и наистина се получиха няколко серии картини, които са и нови. Ние, художниците, много често искаме да показваме най-новите си картини и тук е ролята на кураторите - да ни помогнат в решението за подбора, който може да даде една пълнота.
- А как се пренастройвате от работа върху внушителните монументални платна към по-интимните малки картини, които могат да прибавят красота и уют във всеки дом?
- Първото и най-лесно, условно казано, беше да направя големите формати и по-трудно - да вляза в малките. Затова при изложбата в голямата зала на Казанлъшката галерия изключително ми импонираше този подход. Въпреки трудоемкия начин на работа, удоволствие е да продължа тази серия картини.
- Има една постоянна философска линия и усещане за природата като живо същество във Вашето творчество, които развивате през годините. Промени ли се с нещо Вашият почерк, стил, изразни средства след посещението Ви в Китай през 2019 г.?

- Това, което имам възможност да наблюдавам като развитие и в моите колеги, често ме води до отговора, че самите ние като личности в много случаи чрез развитието си влияем на резултата в картините си. В годините, когато човек е по-млад, е по-експанзивен, по-непринуден, по-реактивен. А когато натрупа опит и осмисли много неща в своя житейски път, неговата промяна може да бъде отразена в картините му по различен начин. Това е най-интуитивният процес и едно от най-съществените неща. Ако художникът е искрен, той може да въведе в картината си наистина нещо индивидуално и лично. Тази искреност може да надгради, да помогне, когато има сила и потенциал, да даде такава изразителност на произведенията, че те да бъдат силни по своему и забележителни с индивидуалност. Присъствието ми в Китай е реално потвърждение, че аз наистина съм пътувала там по начина, по който съм се докоснала до източната литература, философия и мислене. И това е надградило, добавило ми е, за да се запали искрата и да се родят още картини, след като съм била в близост до китайската култура.

- Завършили сте керамика в Художествената академия. Изборът на тази специалност бил ли е предопределен още от ранните Ви детски години и дните, прекарани в ателието на Вашия дядо, който е бил грънчар?
- По всякакъв начин това е много важна връзка и тя не се губи. Това е нещо незабравимо, запечатало се в съзнанието ми, една любов, която е завинаги в мен - връзката ми с глината и земята чрез това изразно средство. И беше съвсем естествен избор да се насоча към тази специалност в академията. А преди това съм завършила Художествената гимназия в Казанлък, която ми даде невероятно образование и ми остана познанието за живописта и рисунката, което използвам и до днес. Получи се много добра комбинация, защото по този начин съм се обогатила в няколко нива на изразност. Техниката на сухия пастел съм започнала да рисувам в гимназията, насочена от моята учителка Веса Вълова. Аз съм един от примерите, че ако децата имат правилните учители и подход, чрез който да получат знания, това остава безкрайно важно в целия им живот. Вероятно и затова, когато работя с деца, за мен е много интересно да откривам специфичния им талант и да помагам на тях и на родителите да вземат решение за бъдещи избори в образованието им.

- От много години голяма част от времето и вниманието си посвещавате на работата във Вашата Академия за детско творчество "ДАЯ". Какви са наблюденията Ви - съвременните деца имат ли нужда, умеят ли да се изразяват чрез творчество в днешния свят, доминиран от технологиите?
- Както много често си говорим с мои близки и приятели, децата са наши учители. Като минаха години и наблюдавам промените в децата, разбирам, че към тях трябва да има различен подход и начин на работа. В никакъв случай не може да се разкрият техните възможности, ако ги уча по начин, по който съм ги учила преди 20 години. Наблюдавам децата, които идват на уроци при мен, както и внуците ми, и виждам отблизо по какъв начин те живеят в сегашната среда на технологии. На базата на моите наблюдения сменям концепцията си за образованието, което мога да им дам. Поставила съм като изрично изискване да работят с ръцете си.
А относно креативността им - тя е безкрайна и моята цел е да се комбинират новите възможности с естествените материали, с истинския и основополагащ принцип в нашето присъствие на земята. Ако те не знаят, че глината, с която работим, е под краката им всеки ден, че огънят е този, който ще я превърне от една неустойчива маса в прекрасна керамика, че температурата е много висока и е изключително важна за тези промени, ще минават покрай редица неща в живота си и ще ги приемат като поредната пластмаса, която поглеждат и изхвърлят. Фокусирането върху детайла на истинските неща ще ги направи по-прозорливи.
В края на пленерите, които организираме през лятото, те казват, че освен всичко друго, с което сме се занимавали, най-много са им допаднали разходките. Възможността да се докоснат до едни пространства в близост до планината или до улички със стари къщи и възрастни хора, които се разхождат по тях, ги кара да усещат свободата на интуитивно ниво и после да я преживяват като зареждане.

- Във Вашето семейно ателие-галерия в с. Манолово ли провеждате пленерите?
- Да, провеждаме ги през лятото в нашето и в съседното село и децата имат пълната свобода да творят. Участниците в последния пленер бяха от Художествената гимназия "Св. Лука" в София и задачата им беше не само да рисуват натура, а и да правят снимки и стоп моушън анимация. Те откриха сами обекти, които ги провокират чрез друго изразно средство да покажат наблюдение, да изразят усещанията си и да се обогатят. Откриха полуразрушената гара в съседното село и успяха да направят много интересни, провокативни фотографии.
- Какви качества са нужни, за да умее човек да работи с деца?
- Водещото е да познаваме децата като начин на мислене. Това ми е помогнало, когато съм отглеждала собствените си деца. Това познание съм приложила, когато започнах да преподавам. Учениците ми дойдоха и станаха другите мои деца. Харесва ми да бъда родител и по същия начин ми харесва да общувам с деца, на които да бъда учителя-родител, и приятелската връзка с тях. Интересно ми е като предварително преживяване да направя избор на занимания и задачи, които да дадат резултат, от който и аз да съм доволна.

Не смятам, че съм безкрайно взискателна, но едновременно с това поставям изисквания, които не са никак занижени, защото смятам, че мога много да им дам и да ги науча на неща, които те не знаят, че вече придобиват. А удовлетворението за мен е, че са се докоснали до такава информация, начин на работа, в разговорите, в обстановката, в която работим. В студиото в детската академия са наредени наши картини с Андрей, имаме постоянни изложби, понякога коментираме картините и това е част от обучението - да стигнат естествено до необходимостта да общуват с изкуството. Не е важно дали ще станат художници. Правим семинари с деца и родители и ми доставя удоволствие да виждам резултатите, до които сме стигнали.
- В каква творческа посока поемате оттук нататък?
- Имам много идеи, скици за нови картини, които мога още от утре да започна да рисувам. Идеите се раждат в работата, в разговорите, в пътуванията, в общуването, искам да осъществя тези, които вече са дошли. Но с удоволствие бих работила и по нови проекти.