Държавата, държавата...

Твърде вяло и някак безхаберно държавата ни реагира на проблема с българските превозвачи на южната граница, както и на безобразията на техните турски колеги. Официалната власт твърде спокойно полу ни информира дали прави нещо и какво прави за решаването на казуса с тировете, които образуваха до вчера на обяд десеткилометрова опашка.
Не знам колко години трябва да минат, преход ли е, пустиня ли е, за да разберат управляващите, които и да са те, че има проблеми - по-големи и по-важни от съчиняването на помпозни речи; от собствения им образ в огледалото на медиите; от собствената им, понякога доста изкривена, представа за спешност и необходимост от твърда намеса, когато става дума за безизходица на обикновени граждани.
Не знам дали институциите са разбрали добре, но хората все по-ясно и все по- настойчиво искат силна държава. А силата на държавата може да бъде само една - способност енергично да си поставя задачи и да решава ситуации, в които изпадат нейните поданици.
Сигурно не е трудно да си представим как щеше да реагира Ердоган, ако България цакаше турски превозвачи, или какво щеше да се случи, ако българин влезеше в разправия с турски полицай. На тези, които си отговорят правилно, ще им е ясно защо турската икономика дърпа яко, а ние сме си във вечна "криза".