Учени засякоха гигантска звезда

Британски астрономи откриха най-голямата звезда във Вселената, идентифицирана досега. Обектът със скромно название R136a1 е с маса 265 пъти по-голяма от тази на Слънцето и е 10 милиона пъти по-ярък от него, предаде ИТАР-ТАСС, като цитира Скай нюз. Според учените това е най-ярката звезда. Температурата на повърхността й е около 40 хиляди градуса по Целзий. Астрономите са изчислили, че за да притежава такива характеристики, при раждането си звездата трябва да е с тегло не по-малко от 320 слънчеви маси.
"Ако звездата гигант замени Слънцето в нашата слънчева система, тя ще заблести толкова по-силно, колкото Слънцето е по-ярко от Луната", обясни професор Пол Кроутър от университета в Шефийлд, цитиран от Би Би Си.
Небесното тяло бе засечено от екипа на професора, който използвал наблюдения, направени с VLT телескопа в Чили, и данни, събирани от космическия телескоп Хъбъл. Изследването е било съсредоточено върху групите звездни струпвания NGC 3603 и RMC 136a - космически райони, където гъсти облаци от газ и прах се деформират и свиват до още по-плътни купове. На тези места огромни звезди изгарят бързо, но ослепително, преди да избухнат като супернова и да разпръснат във Вселената различни елементи, посочва Би Би Си.
Екипът на професор Кроутър открил няколко такива звезди, чиято температура на повърхността надхвърля 40 000 градуса - над седем пъти по-горещи от Слънцето. Според учените никоя планета не би могла да съществува в орбитата им.
Досега известните гиганти са с тегло около 150 пъти по-голямо от слънчевата маса. Последните разкрития повдигат интересни въпроси за възможната горна граница на размера. Обикновено налягането от радиацията трябва да достига определена стойност - физическа бариера, която да възпрепятства прекаленото раздуване на звездата. Но според проф. Кроутър в нашата вселена няма място, където да има толкова големи запаси от газ и прах, които да захранват още по-големи звезди.
Наблюденията хвърлят светлина и върху това как вероятно е изглеждала в самото начало Вселената. Смята се, че много от обектите, които са светили за кратко след Големия взрив, са били "чудовища" като R136a1.