Спешното под обсада

Случаите в графата "разярени роми в спешното" вече са толкова чести, че малцина се впечатляват. Но пък правопропорционално се увеличава възмущението на гражданите от безнаказаността. Защото е очевидно, че не работи Законът за криминализиране на нападенията над медицински служители, отлаган с години, но в крайна сметка приет от всички депутати. Нападенията, ругатните, обидите от агресивни близки на пациенти вече са всекидневие, а осъдените се броят на пръсти. Законът бе приет в края на май 2013 г., а в първото тримесечие на 2015 г. на практика имаше само 3-4 или 5 ефективни присъди над нападатели. И малко стара статистика: от 227 нападения над Спешна помощ през 2014 г. 175 са в ромски махали!
Само за първоначален скок на личния си рейтинг сегашният здравен министър обеща патрулки да придружават линейките в потенциално опасни квартали. Даже имаше и съвместна заповед на Москов и тогавашния вътрешен министър Вучков. Разбира се, от това нищо не излезе.
Линейките дори 5 минути след сигнала да се окажат на място, екипите им пак ядат бой в ромските махали - там, където има най-много хора без здравни осигуровки. Които обаче разчитат основно на безплатно лечение, което им се предоставя единствено в спешните кабинети. Логичен е въпросът дават ли специални права битовите особености и агресията, породена от невежество и неграмотност? Трябва ли обществото да ги толерира? Лекарите ни и без това вече не достигат. Няма да питаме къде отиде респектът към професията на лекаря или на учителя. А по-скоро защо обществото ни е чувствително срещу тормоза над медици само на маса в Ганкиното кафене? А после политици ронят крокодилски сълзи за напускащите страната медици? Без да им идва наум, че те лично не са си свършили работата да има държава! Затова спешни отделения и линейки мине, не мине ден пак са под обсада.