Сигурно?!

Преди дни на път за България от Западна Европа направих самолетна връзка за София от Дортмунд. Разполагах с достатъчно време, за да се разходя в центъра на този град, който вече дишаше с трепетите на предстоящите коледни празници. И както си му е редът, в самия център до катедралата бяха накацали дървените къщички на традиционния за цяла Германия празник на греяното вино. Разноцветните светлинни гирлянди в декемврийската нощ осветяваха пламналите от възбуда лица предимно на коренни жители от републиката и малцина чужденци. В стъклени чашки с надпис "Weihnachtsmarkt" се пиеше подгрято с ароматни подправки вино, което често посетителите съпровождаха с апетитни наденички. Хората си разговаряха на групи. За свои си неща, но и за политика, от което долових, че не са особено въодушевени от буквално заливащите страната имигрантски маси. А само на метри от тях по протежение на една от главните улици заведенията за дюнери, сладкиши и мощно сиропирани  хранителни изделия въртяха сериозен бизнес предимно с многобройните свои сънародници.  Музикалният фон също бе съответстващ, а дори "автентични" улични музиканти от Андите по едно време го обърнаха на маане за радост на заобиколилите ги чуждестранни бачкатори.
Без да се впускам в статистика, останах с твърдото впечатление, че пребиваващите турци в града са доста. Естествено това бяха предимно стари емигранти, и по-точно техните наследници. Но и новите от други етноси съвсем не са малко и като цяло тази "група", твърдят официално, възлиза на цели 30 процента от населението. Трябва ли тогава да учудва реакцията на винопийците около осветените дървени къщички, в които се предлагаха разнообразни сувенирни изделия от християнския епос. Дали в главите им със сигурност не бе заседнала тревогата, че нова вълна от търсещи препитание в Дортмунд чужденци направо може да направи много интересен етническия състав на този център на минната и стоманодобивната промишленост в близост до река Рур? Да не говорим за опасенията от религиозен екстремизъм и съпътстващите го зверства, които сериозно разтърсиха Европа. И въпреки това, като че ли напук на притесненията и предупрежденията за повишена бдителност, гражданите на Дортмунд бяха излезли масово на централния площад. За да демонстрират наред с традицията и своята солидарност в борбата с тероризма и кажат своето "не" на страха.
На следващия ден, но вече в София, се сблъсках в градската градина с доста умалено копие на дортмундския "Weihnachtsmarkt". И къщичките подобни, а и надписът, естествено на немски, същият. Добре, помислих си, това е да сме част от обединена Европа. Копираме и си прегръщаме, но не взаимно, традициите. В тази еднопосочна улица от Запад към нас се движим с такава скорост, че скоро ще си забравим и празниците, и греяната ракия, и суджуците, и писаните нашенски грънци, и шевиците. Дори не ми се мисли за натикването в ъгъла на нищетата и забравата на автентичния ни и неподражаем фолклор, на нашата си българска музика и култура като цяло и упоритото й подменяне с чуждоземни образци за масова консумация. Не е ли това криворазбрана интеграция, някаква странна представа за цивилизованост, ако щете за европеизъм? Чрез слагаческо копиране, по правило некадърно подражание и най-накрая чрез загубата на самобитност, на собствено лице, на образ, ако щете.
Иначе в обсега на родния немски кът за греяно вино малките столичани на импровизирана сцена искрено се радваха на професионален куклен театър. Родители, баби и дядовци още повече се радваха, че е безплатен. Бяха заменили обаче твърде съмнителното и странно на вкус (за разлика от онова в Дортмунд) вино за три и отгоре лева на чашка с бистро чайче, за всеки случай. Знаеха вече изстрадалите стари европейци, че всеки досег с редеформираната ни здравна система носи не само негативи, но и рискове. Затова предпочитаха да ръкопляскат гладни и жадни, но все пак живи на талантливите кукловоди. Някак си заложиха на сигурното. В една държава, където управляващите със сигурност си въобразяват, че правителството е стабилно. А народът им е все по-отдаден. Но и все по-изтрезняващ и сигурен, че в отечеството нищо не върви и през новата година със сигурност ще го дерат до кокал с нови цени на тока и какви ли не още такси и данъци. Защото е също сигурно, че 16-те милиарда дълг на сега управляващите трябва да се връщат. А ние като най-дрипавата еврочленка със сигурност винаги всичко си плащаме с лихвите и никой не ни опрощава задълженията в замяна на параноична преданост.
Абе, едно е сигурно, че нищо вече не е сигурно!