Опорки

    За да не ви мъча с тълкуване на наистина странното заглавие на тази публикация ще побързам с дешифрирането му. Повод ми даде участието на родния ни президент в последната преди ваканцията телевизионна Панорама. Та между обилното обяснение на държавния глава за това как практически бламираният есенен референдум от парламента бил всъщност победа за него и народа, тъй като предварително били събрани хиляди подписи, г-н Плевнелиев изстреля красивата българска дума "опорки". И докато втрещеният от изумление водещ Бойко Василев проумее казаното, бащата на нацията стремглаво поясни, че това всъщност били прословутите "опорни точки".
    Отдъхнахме си вкупом. Това ли било. А ние си мислехме, че е нещо много сложно. Пък се оказа опорка, подпорка, подпалка, подсетниче някакво си, така да се каже. Някак си мило ни стана дори. Стои си наш големец, ама от най-големите, на "висок и авторитетен форум" и думите се леят бистри като Боянския водопад. От време на време ораторът свежда подчертано случайно очи, просто хей така, към нашарения с мъдри слова бял лист, а там какви ти опорки, цели темели, крепящи сложната ни, но непоклатима вътрешна и външна политическа конструкция. Надзъртаме също случайно и оттам се разплискват една евроинтеграция, едни общи ценности, гарнирани с антирусизъм, партньорски ангажименти с подчертана наша дисциплинираност, работещо правителство, дори стабилизация, много гражданско общество и исторически, при това дълго отлагани реформи, изобилие от променяща се инфраструктура, а за разкош и артистизъм и малко археология. Направо да ни завиди човек на...опорките, а и на тези, които така са влезли в либерален образ, че възприемат желаното за кристална истина. Все едно не сме твърдо завинтени по мизерия на опашката на Евросъюза, а ние теглим изоставащите членове и ги учим на морал и ефективен труд. Смях!
    И тъй като се фиксирах върху президентската изцепка с "опорките", през миналия петък с изумление разбрах, че две от тях, но истински, от малкото онези, които крепяха морала в боледуващата ни журналистика, са се е сринали. Естествено става дума за спирането на вестник "Преса" и списание "Тема". Тъжна работа в тъжно време. На капитала и свързаните с него нарочни политици очевидно им трябва още капитал. За да трупат, управляват и упражняват властта си чрез силата на парите. Те не са свикнали да губят, а и стават лоши, когато се случва. На тях не са им нужни обективни медии, а покорни ретранслатори на парвенюшко величие. Те не се нуждаят от огледало, а от извайване на измислени образи в измислен свят. Затова хвърлят средства за ваксаджийската журналистика. Която да лъска бомбетата на политически и бизнес трандафори, които под лустрото на лака са си чисти... цървули. За тях е безинтересен смисленият коментар, анализ, точният прочит на събитията и вникването в процесите на деня от утвърдени и признати автори. Мнозина трудно разбират, а може би и се дразнят, от философските послания в талантливите карикатури на Чавдар Николов. Не се впечатляват дори от изисканата пластична еротика на Шумналиев, а се дървят от демонстрацията на детеродни органи и силиконирани млечни жлези в жълти парцали. Възбуждат се от паказа на лукс от самообявилите се за известни, да изречем и модната тъпотия разпознаваеми, в провинциалното ни европейско блато. Защото повечето от тях са техни деца, просто те са ги създали. Ако ли пък не, то са сътворили уникалните български условия. За да цъфти арогантната простащина, пошлостта, потребителският нагон, а и не само, приспособенчеството, деформацията на истината и моделирането на общество по чужда матрица, която ни отдалечава от нашите си, български ценности, но и интереси.
Толкова за "Преса" и "Тема". Дни след погребението на едни от много хубавите, професионално списвани и полезни за мислещите хора издания. И ако книжните тела са вече мъртви, то професионалните им екипи са живи и здрави и безспорно ще намерят своята по-нататъшна реализация. Защото държавата ни все пак има нужда и от истинска журналистика, а не от нейния псевдообраз за полиране на трандафори, но и на мозъци. Изричам всичко това с истинска тъга за отишлите си "Преса" и "Тема" от страниците на истински свободната от демагогия и пошлост ДУМА. Вестникът, който също спира неведнъж, но винаги се възраждаше с професионализъм и много обич. Затова я пазете и развивайте. Независимо от мощното настъпление на новите технологии и безпроблемния и ленив достъп до всякаква информация. И нека не рушим останалите  "опорки" на духа и обективността. Независимо от оглушителния рев и смазващата работа на матрицата.