Комисия или...?

Наближава краят на поредния мандат на прословутата Комисия по досиетата, чието дълго и напоително име си спестявам поради грижа за здравето на читателите. И съвсем закономерно в обсега на вероятностите се завъртяха субекти за нов шеф на структурата и нейни членове, които да продължат да ровят в прашасалите папки на отминалото време, където са се притаили човешки съдби, мерзост, възторг, падение, но и преданост и отдаденост на отечеството. Едва ли трябва да се съмняваме, че в този ценен архив за историческата ни памет има от всичко, и то по много. Толкова много, че едва ли сегашният и вероятно бъдещ кадрови (как прекрасно звучи!) състав на комисията е в състояние да обхване и систематизира този архив на миналото, който отвори много нови кървящи рани в и бездруго боледуващото ни общество. Ето защо един полезен законопроект долетя от лявата част на парламентарната зала. Зам.-председателят на ПГ на БСП Желю Бойчев обясни предложението, което заслужава най-малкото сериозно внимание в редиците на управляващата коалиция. Идеята е "службата" на Костадинов да отпътува в миналото на реваншизма и да се превърне също в интересна папка за обследващите времето на криворазбраната ни демокрация.
    Може някои да кажат, че БСП се опитва да отстрани възможността обществеността да бъде известявана за дейността на ДС и военното разузнаване, за техните кадрови разузнавачи и сътрудници, доносници и всичко, което опира до специалните служби на държавата преди 89-а. В проекта обаче функцията да се оповестяват такива данни се запазва, но се внася възможност историци и други изследователи по-мащабно да анализират този период от историята чрез наличните документи и архиви. И подходът да бъде наистина професионален, а не партийно оцветен и данните да не бъдат използвани в интерес на днешни политически интереси. По този начин се открива добра възможност да се даде тласък на процес за помирение в обществото, да се заличат дълбоките разделителни стари и нови линии. А също - да се пощадят младите хора от деформирания образ и струящата омраза към всичко, сътворено по времето на социализма. При това - от лица, които в по-голямата си част бяха галеници на тогавашния строй. Дали, питам се, такива хора не къпят просто гузна съвест и не се опитват непочтено да се имплантират изгодно в новото време, при това със стари, изтъркани номера? Приспособленчеството, лакейството, подмазвачеството са патент не само на днешния ден. Това обаче изобщо не оправдава пъстроцветните носители на тези "добродетели", затова, ако те не намерят място в някоя "архивна единица" с дейността си, то със сигурност ще присъстват поне в тъжната памет на хората, претендиращи за нормалност.
    Точно заради това едва ли е сериозно да се обявява за несериозно предложението на левицата да се закрие прословутата Комисия по досиетата и да се влее тя в нов институт за националната памет със значително по-широки и изследователски функции. Нима е лошо да се направи строго професионален прочит на миналото в обсега на системата за сигурност? Или някому е далеч по-удобно да се появяват на порции списъци на разузнавачи и сътрудници от всякакъв вид селективно, особено в предизборен период. И автоматично с помощта на услужливи медии да се напъхват в кошницата на мерзостта по критериите на нашата лъжедемокрация, без да се отчита, че преобладаващата част от набедените за "агенти" са достойни хора и патриоти и са вършили конкретна и полезна за България дейност.
     Така че пред управляващите се открива добър шанс да направят решителна крачка към реална политика и помирение. Защото повече от всичко деликатната зона на сигурността е важно дело във всяка държава и поради това то се пази ревностно от чужди посегателства. Едва ли едно преустройство на Комисията по досиетата и създаването на институт за национална памет с далеч по-професионален състав и дейност ще бъде възприето нагативно както в страната, така и от нашите партньори. Напротив, ще бъдем далеч по-оригинални, по-морални и ефективни от това, което сме в момента.
    Въпрос на преценка и воля на управляващите е дали ще проявят чуваемост за становището на левицата. Дали ще отхвърлят едно бреме и за себе си, и за обществото като цяло. Вярно, ще се отнемат вероятно благини от паницата на някои спекуланти с ролята и дейността на хората от специалните служби в близкото минало. Но ще се отвори прозорецът за чистия въздух на обективността и безпристрастния прочит на този важен период от нашата нова история - без прикриване на грешки, без омаловажаване на постижения, без замитане на лошото и без премълчаване на хубавото в онази все пак далеч по-сигурна държава, каквато бе във всяко отношение България.