ЕС: от интеграция към дезинтеграция

Евросъюзът, към който неотдавна се присъединихме, вече не е същият. Дано да не съм прав, но от моята брюкселска камбанария с огорчение констатирам, че разрушителните процеси в ЕС се засилват. Изпитанията, на които е подложена еврозоната, се увеличават като в кошмарен сценарий. Оказа се, че резултатът от изборите във Финландия рискува да провали усилията за спасяването от банкрут на Португалия. Гърция, която вече беше поставена на системи, отново е пред колапс. За съжаление южната ни съседка плаши мнозина както с икономиката си, така и с потока от имигранти от Третия свят, който утре би могъл да тръгне през нашата страна.
Може би най-зрелищният конфликт напоследък беше точно за това. Франция и Италия обтегнаха отношенията си за нелегалните имигранти, които пристигат с лодки предимно от Тунис, след жасминената революция в тази страна. Макар че техният брой относително не е голям, Рим наруши правилата, като им издаде документи, за да се отърве от тях и да заминат за Франция. Париж, от своя страна, също наруши шенгенските норми, като въведе масови проверки близо до границите си, с цел да ги залавя и да ги връща на Италия. Вместо да протестира срещу нарушаването на европейското законодателство, ЕК изрази готовност да го промени. Досега вътрешни шенгенски граници можеха да бъдат временно възстановявани само при сериозна опасност за обществения ред. Вълната на незаконни имигранти от Тунис не се смята за такава заплаха. Сега обаче страните членки на Шенгенското пространство ще могат да връщат границите по собствена преценка. Т.е. при ситуация, подобна на тази с ромите миналото лято, Франция, Германия, Белгия и други страни със сигурност биха въвели обратно границите.
Лошият пример винаги е заразителен. Още една страна основателка на ЕС, Холандия, готви вътрешно законодателство, което би й позволило да гони от територията си граждани на ЕС, които струват прекалено скъпо на социалната й система, или които са извършили престъпления на нейна територия. Новите мерки, насочени срещу източноевропейците, противоречат на европейското законодателство, но комисията се прави, че не вижда. Холандия готви също правила, които третират българите и румънците да факто като граждани извън ЕС - става дума за законодателство, според което холандски работодател ще може да наема българи или румънци само ако докаже, че никой холандец или друг европейски гражданин не е подходящ за съответната работа.
На този фон България сякаш не забелязва какво се случва. Премиерът Бойко Борисов се е вторачил в целта за членството на България в Шенген, без да забелязва, че съпротивата срещу него расте. Дания наскоро даде да се разбере, че се присъединява към Франция, Германия и Холандия, които не крият, че не ни искат в Шенген по политически причини. Дипломати от тези страни са ми казвали, че не могат да поверят шенгенската информационна система на българската мафия.
ББ обаче се репчи на същите тези държави. Наскоро той каза, че колкото повече му говорят, че не ставаме за Шенген, той пък щял да им натяква, че нарушават пределния бюджетен дефицит от 3%, предвиден за еврозоната. Като във вица - а вие защо биете негрите.
С такъв тип комуникация България сама си усложнява и без това незавидните позиции. Страната ни се обрича да бъде третирана като непълноправен член на ЕС и да бъде системно изолирана от вземането на важните решения, а също - на всевъзможни прегради до европейско финансиране. Заради презрението, което изпитва Саркози към Борисов, членстото на България в Шенген е химера, поне до президентските избори във Франция през 2012 г., а за членство в еврозоната не бива дори да споменаваме.
Великобритания гледа на събитията отвисоко. Не казват официално, че са били прави да стоят настрана от еврото и от Шенген, защото би прозвучало много губо, но важното е, че мнозина си го мислят. Разширяването на ЕС, което официално беше отчитано като неговия най-голям успех, вече негласно се поставя под въпрос. Страхът от чужденците, от източноевропейците, готови да работят за по-малко пари и да обричат западноевропейците на безработица, се експлотира от крайнодесни сили, които печелят подкрепа сред избирателите. Вероятността лидерката на крайнодесните във Франция Марин Льо Пен да стигне до втори тур на президентските избори във Франция е много голяма. Тя казва, че първото нещо, което би направила, ако стане президент, е да извади Франция от еврозоната. Но ако тя стане президент, това ще е краят на ЕС. Преди дни Волен Сидеров бе гост на Марин Льо Пен, с която обсъдиха общи стратегии за "европейските патриотични партии". Много забавно. Общи стратегии те не биха могли да имат. Ако Льо Пен спечели, нищо добро не чака България, и Сидеров, верният съюзник на Борисов, би трябвало да го знае.
На фона на дезинтеграционните процеси в ЕС прави впечатление почти пълна липса на съпротива от страна на проевропейските или федералистки среди. А също на европейските леви и левоцентристки политически сили.