Въстанието

Като селско въстание на граждани, сполучливо оприличи протестите в България Христо Бойчев. Не стана ясно дали поставяният в над 40 държави драматург има предвид стихийността на бунтовете през последния месец или типично българските "резултати", засега, от "селското въстание". Обясни простичко, че навсякъде по света хората искат не хляб и зрелища, а хляб и справедливост.
Защо българите излязоха да протестират чак сега, като социалното им положение е критично от години, учуди се пък германската политоложка Регине Шуберт, директор на софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация "Фридрих Еберт". Това питаме и ние. Съвсем отделен е въпросът как от сметките за ток се стигна до Велико народно събрание, борба за нова конституция, смяна на системата и нови лица в политиката. Очевидно не справедливостта, а зрелищата радват повече душата на въстаника и на подкрепящото го от дома си мълчаливо мнозинство.
Късопаметен е българинът, ще ме прощавате. Хем от нови лица сме на този хал, хем политическият "пазар" все по-нефелен, а можещите и във фертилна възраст сънародници са задръстили летищата с еднопосочни билети. Хем ако не са парите на родните ни гасарбайтери, сочи банковата статистика, сме умрели прави, и пак напираме към неизвестното.
Интересен феномен е мисълта на българския избирател, който си трае и стиска зъби с надеждата поредният месия да го/ни "оправи", а после безгрижно се хвърля/ме в прегръдките на първия срещнат. Лековато е това поведение някак си... И безотговорно. Затова "селското въстание на гражданите" е стихийно, а въпросът кой печели от протестите получи отговор, без да е бил поставен -някак естествено.
Спечели онзи човек, който вчера поиска  прошка от Господ и от народа и получи индулгенция от Ловчанския владика за дарените 600 000 лв. за храм. А че парите са от нашия джоб, защото са от държавната партийна субсидия на ГЕРБ, от това въстаникът не се интересува. Родният протестиращ не чете закони, не се интересува от партийни платформи, не гледа парламентарен контрол. Псува под мустак и върти синджира, докато му бръкнат в портфейла и едва тогава "се хваща" за критичното си социалното положение. Кой е виновен тогава и какъв гражданин е селският въстаник?
До 12 май има два месеца - време достатъчно да забравим защо скочихме през февруари. Дотогава социолозите и пиарите ще ни обясняват как световната криза, международното положение, краткият мандат на служебното правителство, бурята, пролетните наводнения и каквото се сетите още, са "обективните" причини за положението в държавата. Някои дори ще са забравили, че вчера викаха "Къде бягаш, мутра такава?!".
Ей, хора, вие не живеете ли на тази територия през последните 23 години? Не разбрахте ли, че от нас зависи кого ще си изберем, как ще ни управлява, кога ще го контролираме... Преди това обаче "селското въстание на граждани" трябва да е еволюирало, ако не в революция, но поне в осъзната потребност от промяна.