Александър Попов - изобретателят на радиовръзката

Малцина са тези, които знаят, че изобретателят на радиотелеграфа Александър Попов е създал проект на станция за безжична телеграфна връзка на Русия... с България!
В Централния държавен архив на Военноморския флот на Русия се пази едно негово писмо и обяснителна записка към него за този проект. Писмото е било отправено до Главното управление на пощите и телеграфите в Русия за връзка между Одеса и Варна, в отговор на искането от 1902 г. на Министерството на външните работи "за необходимостта от създаване на безжичен телеграф между Одеса и Варна".
Александър Степанович Попов (1859-1906) е демонстрирал първия в света радиоприемник  "Буреизвестител" на 7 май 1895 г. по време на заседание на Руското физико-химическо дружество в Санкт Петербург. Година по-късно - на 24 март, предава на разстояние 250 метра първата в света радиограма, състояща се от две думи - Хенрих Херц.
Първата линия на радиовръзка в Русия е създадена също от А. С. Попов, който лично предал от Санкт Петербург на 24 януари (5 февруари) 1900 г. телеграмата на началника на Главния морски щаб адмирал Авелан до командира на ледоразбивача "Ермак", с която му се заповядвало да спаси бедстващи в морето рибари. С такава благородна мисия е започнало служенето на радиото на човека.
Три години по-късно откривателят на безжичната телеграфия извършил мащабна работа по разработването на проекта за построяване на станции за безжичен телеграф за съединяване на Русия с България.
Вместо набелязаното от Министерството на външните работи място за разполагането на безжичните станции в Одеса и Варна, А. С. Попов предложил Севастопол и Варна: освен че разстоянието е еднакво, но правата линия, която ги свързва, върви само по открито море, където предаването не само по-лесно се постига, но линията Севастопол-Варна минава встрани от Румъния и отстранява възможността от подслушване на депешите.
Макар че проектът му не е бил осъществен поради започването на Руско-японската война, Александър Попов направил равносметка на работите си по изучаване на разпространението на радиовълните и над море. Първата ни станция била инсталирана във Варна през 1912 г. Тогава България заела място в международния списък на безжичните телеграфи и започнала да изпраща и получава чрез точките и тиретата на Морз телеграми до и от плаващите в Черно море параходи.
Не за сравнение, а за да припомним откъде тръгна науката и техниката, за да стигне до днешния ден на радиопредаванията, ще споменем началото, което сложи великият руски изобретател.
В 1895 г. А. С. Попов е демонстрирал система за безжична връзка - радиовръзка, посредством създадения от него уред за откриване и регистриране на електрически трептения - радиоприемник, съставен от последователно свързани кохерер, поляризовано реле с електрически звънец и електрическа батерия за постоянен ток.
За предавател е използвал в изменен вид вибратора на Хенрих Рудолф Херц (1857-1894). Към кохерера е бил присъединен вертикално метален проводник (антена).
През пролетта на 1897 г. с вибратор с голям размер и вертикален проводник с дължина 18 м при опити в Кронщатското пристанище А. С. Попов осъществил предаване на разстояние 600 м, а през лятото на с. г. при опити между кораби - на 5 км.
През 1899 г. изобретателят създава телефонен приемник за слухово приемане на радиосигналите. За него е конструирал редица радиокондуктори или автодетектори, част от които е била представена в патентната заявка на А. С. Попов от 14/26 юни 1899 г. Въз основа на тази заявка на 30 ноември/13 декември 1901 г. на изобретателя бил издаден руски патент, като една година по-рано телефонният приемник е бил патентован в Англия и Франция.
Между патентованите конструкции имало и такава, в която като електроди се използвали графитни призми, а стоманеното зрънце запълвало кутийката, където били помествани призмите.
Друга, още по-интересна конструкция на детектор, е нейното въплъщение в телефонния приемник, конструиран в Париж през 1899 г., където използвали неплътни контакти между стоманените иглички и графита.
По същество телефонният приемник на А. С. Попов е бил детекторен приемник, в който се използвал ефектът на нелинейните контактни преходи, нееднакви при различни посоки на тока. За избиране на оптимална работна точка служела изместваща батерия, чиято полярност съответствала на голямата проводимост на детектора.
На Първата международна конференция по безжична телеграфия в Берлин, състояла се през юли 1903 г., германският министър на пощите и телеграфите Кретке, в приветствието си към участниците, представил и назовал А. С. Попов така: "изобретателят на радиовръзката".



Къщата, в която ученият прекарва детството си,                                Александър Попов
днес е музей


Официално е записан преноса                            Този апарат, изработен от Попов,
на първото съобщение по радиовълни                   се смята за първия радиоприемник в света
на разстояние от 250 м

 
Паметникът "100 години радио"                        Демонстрация на първия радиоприемник
в Севастопол                                                 - 1895 г., худ. Н.А.Сисоев



Доброто старо радио вече си отива                                        Прадядото