Вяра, Надежда, Любов и майка им София

1 септември - Преп. Симеон Стълпник. Начало на Църковната нова година
8 септември - Рождество на Пресвета Богородица
14 септември - Въздвижение на Св. Кръст Господен. Кръстовден
17 септември - Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов

НАЧАЛО НА ЕСЕННОТО ЗАСЯВАНЕ
То е започвало в много райони на България на 1 септември. Обредите за този трудов празник са забравени. Ще посоча само, че са извършвани както на нивата, така и в дома на орача: изваждане на семето за посев, обреден хляб за сеяча, малко кравайче за рогата на воловете, запазено от Бъдни вечер, варено пиле... Някъде са колели петела над семето, за да изтече кръвта му върху зърното, другаде - на ярема между воловете, за да може кръвта да ороси нивата.
Началото на есенната сеитба е било свързано задължително с очистването - сеячът и стопанката му в деня на сеитбата се обличали с чисти бели ризи и се закичвали със зелени китки. Сеячът ставал рано, стигал на нивата преди появата на слънцето. Прокарвал няколко бразди и засявал първата, преди да го огрее слънцето. После търкулвал обредния хляб в нея с надеждата, че питата ще се обърне с лице към слънцето - да е плодородна нивата!
В есето "Празникът на земята" писателят Константин Петканов (1891-1952) обяснява: "... българинът се е оформил като човешки тип чрез непрекъснато общуване със земята". Затова не е случайност, дето българинът имаше до края на първата половина на ХХ век свой празник, който символизира началото на есенното засяване. На тоя ден се благославя трудът, който ще накара земята да оплоди зърното и ще затвърди нравствените устои на човешката личност. Празникът е символизирал началото на живота и същината на творческия дух.

"Ако не сееш, няма да жънеш."
"Злото от труд се плаши."
"Земята взема и дава."
"Земята е от Бога, трудът - от човека."

Не е ли сеитбата началото на живота, надеждата на света? - пита се писателят и продължава: "... побеждава истински само този, който работи земята". Нищо че сам наричал труда си черен, орачът не се разделял с него и казвал: "По-добре дваж да умра на къра, отколкото веднъж вкъщи!"
В официално действащия български църковен православен календар денят на преп. Симеон Стълпник е отбелязан като "Начало на Църковната нова година". Този ден се смята за един от най-големите есенни празници на плодородието, а светецът - за покровител на земеделския труд.
Есенната сеитба започвала по различно време в различните краища на България - на 1 или на 14 септември. В Странджанския край на Кръстовден отбелязвали началото на сеитбата.
Българинът не разглежда земята като нещо отделно от човека. Тя е прекрасна, ароматна, приветлива, скръбна и радостна, когато човекът общува с нея. Питам се не е ли дошло време да възродим отново празника на земята в бита на днешния българин? Този празник следва не само да ни напомня, че времето за сеитба е настъпило, а че е дошло времето за обновление на душата чрез труда. Почитайки началото на есенното засяване ние ще благославяме труда и ще освещаваме народната нравственост.

Метеорология

Предсказания за времето

Дванадесетте първи дни на септември определят времето за 12-те месеца от годината, като се започне от януари: каквото е времето на 1 септември, такова ще е през януари...
Сух септември, мокър октомври орача разсмива, а лозаря разплаква. (Сливенско)
Когато бухалът буха вечерно време през септември, догде падне сняг, на зло време е. (Ловешко)


Пословици и поговорки

Който не сее, не вее.
Зърно по зърно - сарай.
От оранье тежко, без оранье по-тежко.
Каквото сеял - таквоз ще жъне.

Припевки

Момъкът орач:
Кална копраля на стряха виси.
Голяма нива, честом купни.
Мъничка нива, честом кръстци.

 
Мисли за една надгробна плоча

В Софийския археологически музей и до днес се пази една надгробна плоча на неизвестен тракиец, намерена при разкопки из земите български. На нея е изобразена сцена на оран: два вола впрегнати в рало.
За какво ни говори този стародавен паметник?
Няма спор, че тракиецът е бил свързан до гроб с ралото и добитъка, с които обработвал земята. Навярно ще е бил много добър орач, най-добрият от всички орачи, за да му издигнат такъв паметник - признателност към орача, който хранел през хилядолетията хората по нашите земи.
И ако бъде възроден Деня на земята (1 или 14 септември), както споменах по-горе, може би той да бъде Ден на механизатора, който обработва земята с най-модерна техника, защото благодарение на армията от механизатори все още българинът се прехранва с българска пшеница, нали?


Народна песен

ОРАЧ МИ ОРЕ В ПОЛЕТО

полските рамни рудини,
полските цали цалини,
два му волове ангеле,
стратурково му ралото,
босилкови му жеглите -
босильок много мирише,
та сичко живо събуди.
Сичките живи животни,
Сите по него пойдоа,
сите се богу молеа:
- Я дай ни, боже, я дай ни
тая година най-добра,
на сички здраве и живот,
орачу добар берекет!


Пресветата Дева Мария се родила в галилейския град Назарет от праведните Йоаким и Анна