Славна шега с кошове, фусти, феи и рога

Имало е време, когато във "веселата Англия" хората обичали да хапват, да пийват, да се обичат, да се шегуват, да се закачат с живота и със себе си и, разбира се, да се веселят. В това митично и най-вече театрално време живее и сър Джон Фалстаф - крал на прахосниците, неуморим женкар и неутолим пияница, роден от фантазията на великия бард Уилям Шекспир, който очарова поколения зрители със своята жизненост и страст към живота и хубавото вино. В спектакъла на режисьора Димо Димов "Фалстаф и веселите уиндзорки" актьорът Николай Урумов пресъздава емблематичния комедиен персонаж заедно с цялата трупа на театъра.
Наред с неспирното, витално, ренесансово забавление, описано от автора като "славна шега с кошове фусти, феи и рога", текстът на пиесата се оказва неочаквано съвременен като звучене и проблематика. Фасадният морал, лицемерието, което покрива като було кълба от злоба, сладострастие и низки пориви, фалша на "общественото мнение", болните амбиции за преуспяване и издигане в обществената йерархия без оглед на цената, прикриването на посредствеността зад високите стени на богатството и постовете са големите въпроси, които Шекспир поставя и, които днес звучат, с може би по-голяма сила и актуалност, отколкото преди повече от 400 години. И ако Фалстаф е надигран от тези, които презира, макар това да не е съвсем сигурно, то със сигурност този "пияница, женкар и прахосник", както определя своя герой Николай Урумов, спечелва симпатиите на зрителите, защото не се колебае да прекрачи границата на "добрите нрави" и да се изправи срещу онези, които умело ги надяват като пъстра театрална дреха, за да прикрият собствените си грехове. Както е известно, задачата на изкуството е не да дава готови отговори, а да поставя въпроси. И в този смисъл въпросите, които ни занимават в тази постановка, са: "Кое е по-достойно и по-истинско да бъдеш такъв, какъвто си или на всяка цена да се опитваш да прикриваш греховете си?" и "Всъщност кой е по-смешният - Фалстаф или онези, които са около него и се правят на праведни?, отбелязва режисьорът. Точно от поставянето на тези въпроси в спектакъла произлизат всички смешни ситуации и забавни случки, в които се забъркват героите, без това да е умозрително или назидателно, както подчертава Димо Димов. Или както казва Шекспир, чрез своя Фалстаф: "А щом безсмъртните просто пощръкляват, какво остава за нас простосмъртните!". Сценографията и костюмите са дело на Николай Нинов, а музикалната картина е на Иван Стоянов.