Психотерапията на сатирика

"Балонът се надува" от Пею Богданов (издание на "Български писател") е конструктивно и идейно цялостен, независимо че е съставен от отделни кратки прозаични форми. В него, като в криво огледало, се оглежда родната действителност през последния четвърт век, с реално съществуващи герои, реални нрави, реално място на времето и действието. И уж всичко, както ни убеждават от парламент, правителство и медии, се е променило и се движи напред, а всъщност променено е само говоренето. Разбира се, авторът е отсял значимото в обществените и политически взаимоотношения, социалния климат и всичко онова, което е видял и преживял като средна електорална единица.
В "Балонът се надува" се откроява детайлно ярка картина от всички области на живота от началото на ХХІ век - нагла корупция, насилие, омраза, политическа мимикрия, манипулирана информация, финансови кризи и прочее факти, лица и събития от днешна България.
Сатиричните миниатюри в по-голямата си част са с индиректно звучене и послание, авторът сякаш "прошнурова" случващото се, не се гневи, не клейми и жигосва както големият наш сатирик Стоян Михайловски примерно. Сатиричното му жило е впито в интонационното разнообразие на словото, в сдържаната емоция, някъде в подтекста, и това прави сатиричната проза на Пею Богданов много по-силно въздействаща. За въздействието допринася и умението му да разказва леко, неусложнено, независимо от парадоксалността на някои нашенски действия и постъпки. Смехът му не е гласовит и натрапчив, той е "вътрешен смях", достигащ целта асоциативно. И всичко художествено подплатено.
В "Балонът се надува" ще открием и чудесни повествувателни късове, изпълнени със себеирония. Не е спестил нищо нелицеприятно на "аз" героя си писателят. И наивността му, и себесъзнанието за невъзможността да промени нещата. Долавяме някъде, че прозрението за собственото си безсилие (а и това на обикновения човек) е своего рода предизвикателство към самия него. Оригинален е и художественият похват, с който авторът - и в сатиричните, и в самоироничните прозаични форми - представя "свободната зона" на нашия бит и живот с обреченото бъдеще на човешкия интелект, а и на хуманизма като нравствена категория.
Тънката чувствителност на Пею Богданов и все още живите му нравствени рецептори не му позволяват поначало да се примири, да приеме случващото се в родните предели в последно време като неизбежна страна на така наречения преход. Някъде от дълбочините на тази непримиримост се долавя боязън, страх от похабеното чувство за справедливост и човещина, подмяната на усещанията за бъдещето на родината ни.
Съдържанието на сборника "Балонът се надува" може да се приеме и като своеобразно - представено в много привлекателна художествена форма - предупреждение или предчувствие за последиците, които дебнат не само нормалния ни живот, но и свободата и изобщо съществуването ни като цивилизована демократична държава.
Сатиричния сборник на Пею Богданов бих причислила към рядко срещаните днес асоциативно-иронични произведения, чиито послания са отправени към онези, чиито съвести все още са будни.