Истории за любов, морал, ревност, измама и истина

В своя впечатляващо изящен и интелигентно направен по шест новели от "Декамерон" на Джовани Бокачо спектакъл режисьорката Диана Добрева акцентира върху проблема за освобождаването от догмите и утвърждаването на личностната персонализация на човека. Това може би и да звучи прекалено сухо, но именно тази идея прави интелектуалната връзка между бликащите от здрав смях, жизненост и похот ренесансови новели и съвременния резигниран и отчужден човек. Творбата на Бокачо представя първите опити на човека да не се подчинява на общоприетата тогава идея, че всичко зависи от друг и никой не може да промени съдбата си. В "Декамерон" е показана невероятната способност на човека да се смее на сянката на смъртта, страстта му към живота и желанието да продължи да живее, казва Диана Добрева. Смъртта се появява още в ефектното начало на спектакъла в образа на два черни гарвана с коси в ръцете, които в жестокия си танц повалят жителите на Флоренция, защото в града вилнее чумата и сее трупове. Както знаем от произведението на Бокачо, за да избегнат смъртта, група младежи се оттеглят в отдалечено имение и за да минава по-лесно времето, започват да си разказват весели и тъжни истории за хоровода на любовта, ревността, глупостта, измамата и истината. В театралната адаптация на новелите, дело на Ангел Еленков, е отдадено повече внимание на действения изказ, отколкото на разказа, което от своя страна става добра основа за изграждането на един удивително изразителен в пластичното си решение спектакъл. Защото "Декамерон" на Диана Добрева на сцената на театър "Българска армия" е представление, в което визията, пластиката, хореографията и музиката имат водещо смислово и внушаващо значение, за което особена заслуга има сценографското решение на Нина Пашова, хореографията на Татяна Соколова и музиката на Петя Диманова. Актьорите Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Антоанета Добрева-Нети, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Екатерина Стоянова, Иван Радоев, Борислава Костадинова, Милен Миланов, Мирослав Косев, Радина Кърджилова, Мимоза Базова, Стефка Янорова и Тигран Торосян са разположени в полукръг, скрити зад барикада от завивки и възглавници, а пред тях около кръгло легло се разиграват разказваните истории, като често в свидетели се превръщат очите на Мона Лиза - своеобразен и много въздействащ детайл на ренесансовата радост и тъга. В по-голямата част от представлението властва радостта: радостта от неочаквано откритата наслада, радостта от успешно извършената измама в името на любовта, радостта от пропукването на преградата между думи и дела, а защо не и радостта от удовлетворението на тялото. В края на спектакъла властва тъгата: тъгата от изгубената любов, тъгата от убийството на любовта. Но тези контрастни по внушение и усещане части на представлението не са в противоречие, а взаимно се допълват и осмислят. Във всички тези истории, разказани в театралния "Декамерон" и разиграни ярко и интересно, се очертава режисьорското умение за изграждане образ на спектакъл, за категорична и ясна театрална визия, за усет за театралност, което несъмнено е белег в режисьорския почерк на Диана Добрева.


Танцът на смъртта

Скрити зад барикада от възглавници, героите разказват истории за любов, смърт, измама и истина

Неочаквано преобразуване на жена в кобила - Мирослав Косев, Гергана Данданова и Милен Миланов

Любов и нежност - Веселин Анчев и Радина Кърджилова

Убийството на любовта под погледа на Мона Лиза - Веселин Анчев и Радина Кърджилова