Дейвид Гарик - реформаторът

*Театърът е възпитател на обществото

* Комедията изисква от актьора не по-малко майсторство и от най-възвишената трагедия


"Този млад човек няма равен на себе си и никога няма да има достоен съперник", възкликва големият английски поет Александър Поуп, след като гледал Дейвид Гарик в ролята на краля-злодей в Шекспировата трагедия "Ричард III" през 1742 г. А година по-късно именитият живописец Уилям Хогард увековечава актьора в прочутата финална сцена на пиесата, когато преди решителната битка Ричард вижда образите на всичките си жертви. Силата на въображението му беше толкова голяма, че изглеждаше сякаш се е превъплътил изцяло в своя герой. Различни чувствата се сменяха едно след друго на изключително подвижното му и непрестанно променящо се лице и още преди да е произнесъл и една дума, всичко, което преживява героят се четеше във всяка черта на лицето му, пишат съвременниците. В историята на театъра името на великия лицедей Дейвид Гарик остава като символ на блестяща актьорска техника, поразителна проницателност в характера на образа, изострен усет към новите идеи на времето и реформаторска смелост. Защото по същество с актьорската и режисьорската дейност на Гарик започва историята на новия английски театър. Веднага след като поема ръководството на театър "Дръри Лейн" през 1747 г. той предприема решителни и обновителни реформи, в резултат от които се ражда моделът на просветителския реалистичен спектакъл, който сетне се налага и по другите европейски сцени. Първо Гарик прогонва зрителите от сцената, защото тази останала от времето на класицизма практика - предимството да седят направо на сцената, разбира се, имали само аристократите - пречи на реалистичните постановки, изискващи по-активно външно действие, повече простор за актьорите и по-силна сценична илюзия. След това през 1765 г. за първи път сцената се осветява от рампа, а не както преди от полилеи и това се превръща в истинска революция на сценичното пространство, тъй като не само категорично се отделя сцената от залата, но и така се вижда много по-добре мимиката на актьора. А самият Дейвид Гарик владеел до съвършенство изразните средства на мимиката, така че когато през 1744 г. изиграва ярко, дълбоко и сложно образа на Макбет, много актьори осъзнават, че "...преди мистър Гарик да открие силата и прелестта на впечатлението, получаващо се от играта на лицето, не сме знаели нищо за ефекта, който може да се получи от сцената на пира". Благодарение на реформаторския си дух и изостреното си чувство за въздействието на театъра, Гарик и като актьор, и като режисьор успява да постигне максимално емоционално и рационално въздействие върху публиката. А тя от своя страна се възхищава и прекланя пред изкуството му и го превръща в легенда, в символ на самия театър.
Роденият през 1717 г. Дейвид Гарик стъпва за първи път на сцената на лондонския театър "Гудменс-Филдс" през 1740 г., скрит зад маската на Арлекин. Трябвало е спешно да замести заболелия Ричард Йетс в коронната му роля и го прави така, че никой не забелязва подмяната. Само година по-късно той изиграва ролята на Ричард III, която за една вечер го прави знаменит. Още преди да навърши 25 години, през март 1742 г., той е крал Лир и с поразителното си превъплъщаване в измъчен от живота побелял старец в сцената с проклятие сковава от ужас зрителите, а с трагичния патос в сцената със срещата с Корделия изтръгва горещи сълзи от очите им. Гарик притежава удивителния талант в течение на един спектакъл блестящо да играе и фарсови, и трагични роли, да пресъздава контрастни емоции, но и да бъде прекрасен партньор на колегите си по сцена, защото смята, че "театърът трябва да се прави от единна трупа, а не само от силни индивидуалности". Гарик смята, че комедията изисква от актьора не по-малко майсторство и от най-възвишената трагедия. В трагедията сюжетът, езикът, костюмите помагат на актьора да създаде запомнящ се образ, докато в комедията действието се развива в обикновена среда и точно това изисква от актьора значително майсторство, за да накара зрителя да повярва в силата на преживяванията на "ниските" герои, така, както е повярвал в силата на страданията на героите на "високата" трагедия. И той го прави с огромен успех в роли като Абел Драгър в "Алхимикът" от Бен Джонсън, Джон Брут в "Сърдитата жена" на Ванбру или безпътния и очарователен Рейнджър в комедията на Бенджамин Ходли "Ревнивият съпруг". Тази роля, която той изиграва за първи път на сцената на театър "Ковънт Гардън" през 1746 г., остава в репертоара му до края на сценичния му живот. Гарик надарява своя герой с такова обаяние и остроумие, че театралният наблюдател на списание "Джентълменс мегазин" изразява опасението си дали "благодарение на великолепната игра на Гарик, нехранимайкото и гуляйджията Ренджър няма да стане предмет на подражание." Дейвид Гарик е и един от най-проникновените интерпретатори на Шекспир за своето време. Във всичките 25 Шекспирови роли, които е изиграл, а сред тях е ненадминатият шегобиец Бенедикт в "Много шум за нищо", изтерзания от страданията, но мъжествен Хамлет или слабоволният Макбет, той постига в най-висша степен майсторството на магнетичното внушение. И затова с пълно право може да се каже, че "този малък тиранин", както с обич са го наричали актьорите в "Дръри Лейн", е "абсолютният актьор", а и въобще абсолютният човек на театъра - актьор, режисьор, драматург, театрален администратор.


Портрет на Дейвид Гарик от Томас Гейнсбъроу


Портрет на Дейвид Гарик от Бенджамин Уилсън


В ролята на Хамлет, 1742 г.


Дейвид Гарик


В една от коронните си роли - Шекспировият Ричард III, 1745. Портрет от Уилям Хогард


Сцена от "Алхимикът" на Бен Джонсън с участието на Дейвид Гарик, 1770 г.


В ролята на Кийтли от "Всеки със своя нрав" от Бен Джонсън. Портрет от Джошуа Рейнолдс


В ролята на Джон Брут комедията на Ванбру "Разсърдената жена", 1755 г.


Дейвид Гарик и Маргарет Уофингтън в сцена от "Макбет", 1744 г.