Живот-легенда

Известният от близкото ни минало публицист Кирил Янев отново ни изненада с нова документална книга "Смертию смерть поправ" (издание на "Световит"). Заглавието й ще породи у някои читатели въпроса - защо на руски? Разтворите ли страниците й, ще видите, че авторът разказва на свеж български език драматичната съдба на Григорий Поженяк - руския воин, гражданин и поет.
Как е стигнал до него и защо е посветил повествованието си на него, Кирил Янев се изповядва: "Григорий Поженяк живя като герой на война и мир и си отиде от този грешен свят като мъченик... Беше човек на близкия бой, един от "черните дяволи" и светлите души... Той бе единственият човек, когото никога не видях тъжен, скръбен, печален, камо ли отчаян. Защото у него несъгласието, възмущението, протестът прегаряше в гняв... Живя трудно, отиде си още по-трудно..."
Първата им "среща" е била през септември 1944 г. на пристанищния кей и по улиците на Созопол. Тогава от Бургас пристигнали четири руски торпедни катера - "осите", пристигнал с тях и командирът на отряда разузнавачи Григорий Поженяк. Двадесет и седем години по-късно журналистът и героят ще се срещнат в Москва и за пръв път ще си стиснат ръцете. А след това - срещи и разговори в България и Русия...
В първата част - "Беше война", авторът разказва за Григорий Поженяк, който влязъл във войната като редови боец, а напуснал флота като капитан-лейтенант от специалните части на морската пехота и диверсионните отряди. Служил на крайцера "Молотов", но слязъл на сушата по собствено желание, за да отбранява морските столици - Одеса, Севастопол, Новоросийск, Керч... Разказва за подвизите на разузнавачите и тяхната съдба. Първият им взривен мост бил Варваровка, до град Николаев, а последният - в Белград. Ако отидете в Одеса, на улица "Пастьор" 27 ще видите паметна плоча с 13 имена на матроси-разузнавачи, между тях трима, оцелели по чудо, но смятани за загинали. По пътищата на Втората световна война Григорий Поженяк оживял с 20 рани от сраженията, носител е на 18 бойни отличия.
Втората част на книгата - "Поезията - голямо изпитание", разказва за годините на Григорий Поженяк в Литературния институт "Максим Горки", за дружбата му с Блага Димитрова и Георги Джагаров, които по онова време са следвали в Москва. Кирил Янев пише за поезията и публицистиката на своя сърдечен приятел и чест събеседник, сочи стихосбирката му "Огледала", излязла на български език през 1985 г., както за филма "Жажда", реализиран от Одеската киностудия по негов сценарий - за обсадата на Одеса от хитлерофашистите.
Читателят трудно ще повярва на разказаното от Кирил Янев в непредвидения му послеслов - след бурния си живот и нестихващи борби Григорий Поженяк умрял като мъченик. Героят от Великата отечествена война на Съветския съюз бил подло нападнат през 2000 г. у дома му от престъпници, измъчван и пребит, цели пет години агонизирал и напуснал този свят с единствената непростима за себе си обида, че не е успял да се защити.