Загоряла каша
/ брой: 118
Деси ВЕЛЕВА
Защо ли мирише на хубава, загоряла каша от септември в градския транспорт на София? Оттогава управляващите са си поставили за цел да въведат нова тарифна политика с различни правила и цени за пътуване в наземния и подземния транспорт. На пръв поглед променените условия и таксуване според броя на прекачванията в определен времеви период не буди тревога. Настоящата цена от 1,60 лева е запазена дори с бонус - срещу тази сума ще може да се използва повече от едно превозно средство. "Наказание" от 2 лева ще има само за онези, които не искат да се модернизират и държат на хартиения билет, купен в последния момент от шофьор или на каса в метрото.
Ако предположим, че столичани успеят да се ориентират бързо в новите условия, проблемът остава само организационен. Ще успее ли Столичната община да направи достатъчно широка информационна кампания, за да разбере всеки за какво става дума и как технически ще се осъществят идеите й? Базирайки се на досегашния опит, можем да очакваме система от провали.
Нуждата от премахването на хартията е несъмнена, но в родните условия няма как да очакваме това да стане безпрепятствено. Неработещи устройства, липсваща пластика, повредена електронна система са част от всекидневието в действителността ни и не можем да разчитаме, че всичко в транспорта ще се промени като с магическа пръчка.
Хаосът наесен е доста по-очаквана перспектива, отколкото бленувана подреденост. А той ще дойде на фона на липсващите средства за осигуряване на издръжката за транспорта, които вече нараснаха на 149 млн. лева.
Та през септември по-скоро трябва да очакваме спиране на автобуси и трамваи, вместо революция в тарифната политика. Управляващите толкова се забавиха при въвеждането й, че определено избраха най-неподходящия момент в кризата.