Урок по гражданско поведение

Дискусията за съдбата на Небет тепе се води повече от година, на различни нива, главно в архитектурната гилдия, между институциите и посредством медиите, напоследък в рамките на по-малко от една седмица и лице в лице - най-напред по време на среща, инициирана от Съвета по туризъм в Пловдив, на която бе представен проектът на арх. Юлий Фърков и екип, а на 27 март и като обществена дискусия.
Тя се състоя в делничен ден, в залата на общинския съвет в Пловдив, която със сигурност събира повече от 150 души. И това не попречи да дойдат и хора работещи от всички възрасти - експерти и "лаици", както беше определена аудиторията от кмета Иван Тотев. Главното събитие не е "изгонването" на Божидар Димитров от залата. Да, идеологът на реконструкция на крепости "до зъбер" беше принуден от присъстващите в залата да я напусне.
Не помня да е имало освиркване, но по същество си беше пак така - с продължителни силни ръкопляскания и хлопане по банките беше осуетена възможността му да прекъсва преждеговорившата, да нападне друга експертка от присъстващите и въобще да се държи като Божидар Димитров. Но ако някой си мисли, че в залата е царял безпорядък, греши. Почти до края на четирите часа беше запазен добрият тон, дори когато критиката на проекта "Фърков" беше безмилостна, а някои от ораторите задаваха неудобни въпроси или излизаха с чудовищни подозрения за кражби в Археологическия музей. Рефер беше домакинът на дискусията - пловдивският кмет Иван Тотев, заедно със своите заместници Стоянов и Кацарски, и председателят на общинския съвет арх. Илко Николов. Поне два пъти той се позова на доброто си желание, поради което тази дискусия е възможна. И че не е задължен. Не, задължен е. Няма да се позоваваме на законови разпоредби.
Най-голямата поука от тази дискусия, добре подготвена и от критиците на проекта "Фърков", и от неговите защитници, е урокът, който беше даден не толкова на арх. Фърков, известен и с постижения в реставрацията и консервацията, не толкова на младия пловдивски кмет с определени тежнения към археологията и възстановките, колкото към всички пловдивчани и в частност - към младите хора, новите генерации на България. Урок по гражданско поведение и безукорен професионализъм, който изнесоха арх. Дафина Барфончовска, която направи изумителен анализ и накара 20 минути да я слушат без прекъсване, проф. д-р арх. Тодор Кръстев, арх. Петкана Бакалова, младата арх. Константина Пехливанова, арх. Искра Дандалова... Какво казаха те? Проучването на Небет тепе не е завършено, проектът - "банален стереотип": "Цялостната архитектурна интерпретация на "цитаделата", представяща банален стереотип, познат от други имитативно реализирани обекти като Перистера - Пещера, Цари мали град в Белчин, Хисарлъка в Кюстендил и други, е крайно неприемлива за самобитния и уникален Небет тепе. Подобна груба съвременна намеса ще обезличи и заличи утвърдената идентичност на Пловдив като един от най-старите, многопластови и живи градове в Европа" (арх. Дафина Барфончовска), трябва да има конкурс, дори с международно участие (подкрепен от няколко оратори, вкл. писателя Йордан Велчев)... Оттук нататък експертна комисия ще решава съдбата на Небет тепе. В нея ще участват представители на САБ и КАБ, на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, на ИКОМОС, археолози, архитекти и реставратори... Това стана по предложение на представителката на Министерството на културата и спаси донякъде репутацията му на съгласуваща проекта "Фърков" институция.
С тази дискусия Пловдив защити и репутацията си на необикновен по дух град, избран по достойнство да бъде европейската столица на културата през 2019 г. В такъв град няма място за бутафория или както беше изписано на постери, вдигнати от млади хора: "Няма аудитория за пошла бутафория", "Туристите идват за култура, а не за арматура". "Да" и "Не" бяха казани категорично и на висок глас.



Дискусията


Небет тепе


Проектът "Фърков"