Идва ли краят на "Топлофикация-София"?

Деси ВЕЛЕВА

Какво ще стане с "Топлофикация-София"? Идва ли нейният край? Тези два простички въпроса си задават стотици хиляди столичани, които още разчитат на общинското дружество за отопление на домовете си и не са се обърнали окончателно към климатиците и камините. Въпросите са е лесни, но отговорите им - заплетени. И в голяма степен зависят от собственика - Столичната община, както и от прякото ръководство на общинското дружество. Докато те премислят бъдещите си действия, дълговете се трупат.

В момента задълженията за газ са 945 милиона лева, като текущите към "Булгаргаз" са 320 милиона лева. Още 220 милиона лева трябва да се платят за парникови емисии, от които "Топлофикация" няма как да избяга. Именно на тази база председателят на групата общински съветници от БСП в СОС Калоян Паргов прогнозира наскоро, че към 30 април дългът на дружеството ще стигне 1,5 милиарда лева. Затова той предложи на Председателския съвет на СОС да се извика спешно на разговор ръководството на "Топлофикация" за обсъждане на наболелите проблеми. Засега реакция от общината няма, а данните са неумолими - към 1 април очакваните приходи на дружеството ще бъдат около 250 милиона, които ще покрият основно разходите за парниковите емисии.

"Очевидно е, че проблемът в "Топлофикация" е технологичен и на управляващите им трябваха десет години, за да го осъзнаят. Те пропуснаха още две години и не предприеха никакви стъпки, за да се потърси 

външен мениджмънт на дружеството. 

Не приватизация, не концесия, с които от БСП не сме съгласни", коментира Паргов. Според него външният мениджмънт ще даде възможност на реномирана компания да подобри ефективността в управлението, както и да инвестира 800 милиона лева в дружеството - сума, определена от американските консултанти, които общината нае преди време.

Те предлагат половината от парите да отидат за рехабилитация на топлопреносната мрежа, за да се намалят до минимум загубите. Другото им предложение е за изграждане на високоефективна когенерационна мощност, която да произвежда повече електричество в съотношение 1:1 с топлинната енергия, а не както е досега 1:4. "С повишеното производство на електроенергия приходите на дружеството ще стигат, за да започне то да топи дълговете и да връща инвестициите, като в същото време предлага социално поносима цена на своите потребители", смятат социалистите.

Друг общински съветник от групата на БСП - Николай Николов, наскоро получи отговор на питането си до столичния кмет Йорданка Фандъкова, от който изскочиха любопитни подробности. Оказа се, че през последните 11 години, когато градът е управляван от Фандъкова, парното е поскъпнало близо с 56 на сто. 

Най-драстичен е ръстът на услугата

през 2010 и 2017 г. - съответно с 18 и 22%. Последните сериозни увеличения са от 2020 г. и от 2021 г. - с по 16 и 20%.

Тук отново идва въпросът за управлението на общинското дружество. Оказва се, че в края на декември са изтекли договорите за управление както на Съвета на директорите, така и на Надзорния съвет. Затова и в спешен порядък СОС трябва да обяви конкурс за избор на нови ръководители, за да може да избере най-добрите експерти, които ще се явят, за да поемат отговорност за управление на това дружество, категорични са социалистите. 

От ноември 2019 г. за негов директор бе назначен Александър Александров - бивш началник на "Стомана"-Перник, работил в Германия за световна компания за пренос и съхраняване на газови продукти, с дипломи и квалификации от реномирани учебни заведения и богат опит. Той пое "Топлофикация" с дългове от 900 милиона лева и не успя да ги стопи. Докато Александров се намира в самия край на дълговата спирала, неговите предшественици остават позабравени. Те също дадоха своя принос към критичното положение на "Топлофикация", след като кметството пое политика на постоянни смени с неприемлив резултат.

Преди Александър Александров начело на дружеството бе Кремен Георгиев - бивш служител на Христо Ковачки. В биографията му са управленията на топлофикациите на Варна, Перник и Велико Търново. Той пое ръководството с 

близо 1 милиард лева дългове

и над 670 милиона лева непокрита загуба. За краткия период от осем месеца в шефското кресло Георгиев успя да натрупа близо 150 милиона лева дълг към основния доставчик и подаде оставка. 

Самият Георгиев бе назначен на мястото на Сашо Чакалски, който се настани в дружеството през февруари 2018 г. до обявяването на конкурс. Чакалски бе ръководил преди това Българската банка за развитие и "Общинска банка". При встъпването си в длъжност той увери, че следваната политика ще бъде продължена и надграждана. Какво надгради сами виждаме...

Предшественикът на Сашо Чакалски бе Георги Беловски. Той също дойде от управителното тяло на  "Общинска банка" през 2014 г., устиска на поста четири години и се освободи от него доброволно чрез оставка.

Не така безметежно напуска креслото на директор Стоян Цветанов. Той седна в него през 2011 г. и се оказа най-дълго управлявалия директор за десетте предходни години. Още в началото обеща, че боклукът на столичани ще се изгаря в нови мощности на "Топлофикация", което така и не стана. Затова пък Цветанов позорно бе изгонен, след като стана ясно, че дружеството е с близо 95 милиона лева, блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ). Уволнението му бе поискано заради криене на информация.

При всички тези управленски катаклизми, не е изненадващо, че трябва да се търси външен мениджмънт. Ако час по-скоро този план не се реализира, дружеството ще потъне и 

фалитът ще е неизбежен 

категоричен е Калоян Паргов. Той осъзнава, че е тежко да се вземе политическо решение за рестарт на системата, която е част от критичната инфраструктура и съществена част от енергийната система на България. "Колапс на "Топлофикация" означава колапс на енергийната система", категорични са от БСП. 

След като още в края на миналата година Фандъкова поиска цялата държава да спасява общинската "Топлофикация", тези дни тя обсъди модернизацията й с четирима еврокомисари, като получи потупване по рамото. Реални действия обаче още липсват. Докога?