ГРАЖДАНИНЪТ N-ЧО N-ЧЕВ ИЗПЪЛНЯВАЛ СЕКРЕТНА МИСИЯ

В редактирания от начинаещ писател фантаст животопис на N-чо N-чев инцидентът, при който той загуби окото си при нещастен сблъсък с джип, връхлетял го на пешеходна пътека, беше представен като самоотвержен акт на нашия герой, влязъл в стълкновение с драскачи на графити против членството ни в ЕС. А дванайсетте години  ангария във фермата в Беломорска Тракия, където трябваше да отработва стойността на наркотика, поверен му от мутрата Шишо Шишев-Барбекюто (загинал впоследствие при разчистване на сметки) и унищожен от съвестния N-чев, бяха обявени ни повече, ни по-малко за изпълнение на секретна задача за установяване истинските причини за натрупания от съседите многомилиарден дълг. С цел, естествено,  да бъде спестено подобно развитие на новоприетата ни тогава в ЕС родина.   
Няма да скрием, че на N-чо тази героизация започна да му се нрави, още повече, че така перипетиите в живота му добиваха някакъв смисъл, доколкото бяха в съзвучие с отколешния му избор на европейските цивилизационни ценности. Отговаряше уверено и на многобройните въпроси, които се надпреварваха да му задават доста симпатични млади журналистки. Естествено те му задаваха предварително подготвени от сътрудниците на Келешаров въпроси, чиито отговори N-чев също предварително беше наизустил.
Още тук, на коктейла, първопроходците на пилотния европейски проект „Заедност” получиха официална покана за посещение в Брюксел и няколко европейски столици. Както гласи стандартната формула, „поканата беше приета с благодарност”.
Тед Келешаров (бивш Тошко Келешчето) влезе в ролята на импресарио на знаменитата тройка Елена и двамата й съпрузи N-чо и Драгостин. Уреди европейска субсидия за закупуване на малък, но удобен самолет, зачислен към KJCC (Келешаров джетс, карс енд круиз), осъществяващ  транспортни услуги по суша, въздух и море; при пътуванията със семейството си ангажираше, пак с европейски субсидии за внедряване на проекта „Заедност”, президентските апартаменти в най-престижните хотели в Ню Йорк, Париж, Лондон и Ханой (да напомним, че бизнесът му с внос-износ на виетнамски шапки от оризова слама за нуждите на антарктическите експедиции преуспяваше); отпечатаните в милиони екземпляри диплянки „Заедност” със Снежанка и седемте джуджета, промотиращи обратната полигамия, както и коженият бандаж за липсващо око с миниатюрния монограм с лика на фелдмаршал Кутузов се доставяха директно и лично от Келешаров на плажовете на Акапулко, Мадейра, Сантандер, Коста Брава и Канарските острови, докато отдъхваше там фамилно. Елена, N-чо и Драгостин настаняваше в хостели за инвалиди с промоционални цени, като великодушно поемаше нощувките, което не пропускаше да им напомни.    
N-чо N-чев с носталгия си спомняше ентусиазма, с който се записа за онова пътуване с автобуса на ”Юнион Ивкони”, което трябваше да го отведе в Солун при първото му излизане от България след приемането й в Европейския съюз. За разлика от повечето си сънародници той, така да се каже, с кръв и пот беше извоювал статута си на гражданин на Европа. А сега, с тази „Заедност”, измислена от Тошко Келешчето, даваше и скромен,личен принос за умножаване и разнообразяване на европейските ценности, за обогатяване на станалия вече не само негов личен цивилизационен избор.