Безизходица
/ брой: 89
Деси ВЕЛЕВА
Нуждата и безизходицата са най-верните спътници на недалновидните решения, които понякога имат трагичен край. Те са водачите и на много българи, които търсят начини да помогнат на своите близки възрастни хора в последния етап от живота им. Именно отчаянието ги праща в различни съмнителни домове, в които неквалифициран персонал поема отговорността за сродниците им.
Вероятно безсилието на близките е и причината четирима възрастни да загинат в подпаления дом във Варна преди дни. Защото, ако имаше достатъчно държавни социални институции и ако частните лицензирани домове бяха на поносими цени, днес нямаше да съществуват нерегламентирани заведения с претенции за адекватна грижа за болни и възрастни хора. Затова и последните дни се изброяват регистрираните закононарушители, известни на всички, но неуловими за реален контрол. А кой знае колко са онези, неустановените, в които не стават пожари, а високата смъртност не се хваща от никого.
Много е лесно обаче да се каже, че чиновничката Х от институцията Y не си е свършила работата по издирването и контрола на незаконни услуги, предоставяни на най-уязвимите хора. Публичното заклеймяване на лошите практики, които водят до трагични последици, е също толкова безрезултатно, колкото и затварянето на очите.
Проблемът с грижата за немощните и болни възрастни в залеза на живота им е толкова многопластов, че няма да се реши с глоби и затваряне на незаконно работеща къща. Той е свързан и с отговорността на близките, и с желанието им за подкрепа, и с възможностите, които им се предоставят и от държавните, и от частните институции. Нужна е не само всеобхватна държавна политика, но и лична обществена ангажираност, които да изградят общия дом на нуждаещите се. А не само познатата до болка лакомия за печалба...