За ревизията на чувствата и взаимоотношенията
Боя се да не сме мъртви души и затова усещам необходимост от нещо разтърсващо, казва Мариус Куркински за постановката си на "Ревизор"
/ брой: 265
"Руският сезон" в Народния театър започва с безсмъртния "Ревизор" на Николай Гогол. За първи път у нас пиесата е поставена от Иван Попов през 1904 г., а последната й постановка на сцената на Народния театър е от 1954 г. под режисурата на проф. Кръстьо Мирски. Сега в безпощадния към човешките слабости текст на Гогол Мариус Куркински открива теми и виждания, пряко свързани и засягащи днешния ни живот и живота и страданията на душите на съвременните хора. И сигурно точно затова като мото на спектакъла е сложена мисълта на Гогол: "Всичките ни беди идват оттам, че щом се вгледаме в настоящето и забележим, че нещо в него е тъжно и мъчително, тутакси махаме с ръка на всичко и се втренчваме в бъдещето. Всички забравят, че пътищата към това светло бъдеще се крият именно в това тъмно и объркано настояще, което никой не желае да опознае."
А Мариус Куркински добавя, че в тази пиеса няма нито един хубав човек. Гогол критикува и изважда най-лошите качества на хората, взаимната омраза, егоизма, лудостта, безпаметността, корупцията, консумативното в човека. Той обрисува човека като консуматор, който иска да заграбва всичко, да се възползва от всичко и който притежава всички грехове, от всичко има нужда, който е завладян от лакомията в най-кошмарния й вид. В неговото решение Гоголевият "Ревизор" е импозантна, мрачна и на места страховита история за наложителната "ревизия" на чувствата, на взаимоотношенията, на човешкото въобще, защото "непрекъснато убиваме всички около себе си с всички средства".
Вълнува ме, че човекът е опрял до някаква ревизия и се нуждае от много голямо осмисляне, иначе ще се стигне до затриване. Нека не звучи грозно, но страданието е много в нашия свят, омразата е много. Боя се да не сме мъртви души, затова усещам необходимост от нещо разтърсващо, от една такава ревизия, подчертава режисьорът, който за първи път от близо 14 години излиза на сцената и като актьор - в ролята на Градоначалника.
В мрачно-луксозната сценична среда, дело на Никола Тороманов, предметите и вещите са по-големи от хората и някак зловещо владеят пространството, в което героите приличат на малки, безсмислено суетящи се човечета под ликовете на православните светци, извисяващи се над тях. В този свят, в който всичко трябва да се промени, да се ревизира, не е останало нищо истинско, а още по-малко свято. Измамата и лъжата са навсякъде и във всичко и не напразно красивият измамник Хлестаков на Владимир Карамазов е главното действащо лице сред паноптикума от колоритни и гротескни образи, пресъздадени от Рени Врангова, Александра Василева, Веселин Анчев, Цветомира Даскалова, Йосиф Шамли, Васил Драганов, Димо Алексиев, Юлиан Вергов, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Сава Драгунчев, Валентин Балабанов, Валери Сегменски, Любо Петкашев, Пламен Пеев, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Йордан Петков, Виктор Танев, Виктория Колева, Милена Атанасова, Албена Ставрева и Вяра Табакова. Спектакълът открива една нова и необичайна линия в трактовката на произведението и със сигурност поставя съвременни акценти в света на Гоголевия "Ревизор".